Решение № 3753 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3753 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110117050 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Б. Б. С.,ЕГН ****,с адрес гр.С,с искане да бъде признато за установено,че ищецът дължи сумите от 1880,65 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,299,71 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 29.05.2024 г.,21,44 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,4,85 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 29.05.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно правоотношение и ответникът С. като клиент на топлинна енергия е задължен да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че ответникът С. е допуснал неизпълнение на свое договорно задължение и незаплатената главница възлиза на 3009,04 лева. С оглед обстоятелството,че главницата не е заплатена,ищецът претендира мораторна лихва от 479,54 лева. С исковата молба са претендирани парични суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,съответно в размер от 34,31 лева и 7,76 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид връчването й по реда на чл.47 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителните искове.

Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.

Ответникът Б. С. чрез назначения особен представител в писмения отговор изразява становище за неоснователност на исковете – твърди се,че липсват доказателства ответникът да е обитавал имота през процесния 1 период,твърди се,че ответникът не е бил канен да заплати претендираните парични суми. Моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.

Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковете за доказани по основание.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от Б. Б.

С. и от Т Б Гумите от 3009,04 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,479,54 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 29.05.2024 г.,34,31 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г. и 7,76 лева лихва за забава за периода 16.07.2021 г. до 29.05.2024 г. при квоти – 5/8 за Б. С. и 3/8 за Т Га. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 36206/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

Приети са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

С договор от 03.06.2020 г. „Т С“ЕАД и „Т С“ЕООД са постигнали съгласие да бъдат обвързани от договорно правоотношение,според което „Т С“ЕООД се съгласява да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД приема да заплаща възнаграждение.

Представен е препис от искова молба за делба,подадена от Т Б Грещу Б.

Б. С. за апартамент ***** при квоти 3/8 за Т Га и 5/8 за Б. С..

Със заповед по реда на ЗТСУ ( отм.) в обезщетение на Б. Н С. е определен недвижим имот апартамент *****2.

Видно от договор от 14.03.2002 г.,сключен между „Т С“ЕООД и етажните собственици в *****,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици се съгласяват да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на етажните собственици.

От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след което се приспадат технологичните разходи,които остават за сметка на доставчика,топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със заключение за съответствие като макар една от проверките да е извен законоустановения срок,доколкото е дадено заключение за съответствие топломерът се явява годно средство за търговско измерване. От заключението се установява,че главницата за топлинна енергия за процесния период,без да има включени задължения извън процесния период възлиза на 2940,16 лева.

Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза за процесния период за процесния имот има задължения,заплатени от Т Б А,а неиздължените задължения възлизат на 1902,09 лева главница,34,31 лева сума за дялово разпределение,мораторната лихва възлиза на 294,81 лева.

2

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде признато за установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или когато заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповедта за изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да докаже доставеното количество топлинна енергия и да установи вземането си по размер,а при установяване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже,че е изпълнил своите договорни задължения или са налице обстоятелства,които изключват дължимост на паричната сума. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 14.06.2024 г.

Софийският районен съд приема,че е доказано,че между страните съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя и продава топлинна енергия,а ответникът С. е клиент на топлинна енергия като съсобственик в топлоснабдения имот,в която насока съдът взе предвид,че по делото са представени доказателства,че правото на собственост върху имота е придобито от родителите на ответника по време на брака им,а ответникът С. с настъпване на наследствено правоприемство е придобил дял от правото на собственост върху имота. Следва да бъде отчетено,че в срока за подаване на писмен отговор ответникът не оспорва притежавано право на собственост,с единствено отрича фактически да е живял в имота. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота,а договорното правоотношение се счита възникнало с оглед притежаваното право,без да се изисква сключване на формален договор в писмена форма по отношение на имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на закона. Така мотивиран,съдът приема,че ответникът С. е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна енергия. Съдът счита,че е ирелевантно от кого е реализирана фактическа власт върху имота,тъй като цитираната разпоредба на закона предвижда,че договорното правоотношение възниква със собственика или носителя на вещно право на ползване,а същевременно липсват доказателства ( липсват и твърдения ) договорът за продажба на топлинна енергия да е сключен с лице,което ползва имота на облигационно основание,поради което и ответникът С. при съобразяване притежаваното право на собственост отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна енергия.

Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и задълженията на страните по договорното правоотношение се уреждат според общите условия на дружеството доставчик. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия точно,необходимо е да бъде доказано,че 3 паричната сума е заплатена в срока по общите условия. Договорното задължение за заплащане стойност на топлинна енергия е възложено в тежест на клиента,поради което и е негова доказателствената тежест да докаже,че е изпълнил своите договорни задължения. В хода на производството ответникът С. не е представил доказателства да е изпълнил задължението си изцяло или отчасти,поради което съдът намира,че исковата претенция за главницата подлежи изцяло на уважаване за сумата от 1880,65 лева ( 961,56 евро ),в която насока съдът взе предвид,че според заключението по съдебно-техническата експертиза стойността на доставена топлинна енергия е дори в по-висок размер спрямо претендирания с исковата молба. Събраните в хода на производството доказателства позволяват да бъде възприето,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение,при което за всеки имот се определя дължима парична сума,а според заключението по съдебно-техническата експертиза технологичните разходи са били приспадани,а дяловото разпределение съответства на нормативната уредба. Софийският районен съд приема,че и искът за заплащане на сума за дялово разпределение,предявен за сумата от 21,44 лева ( 10,96 евро ) също е доказан по основание и по размер,тъй като клаузите на чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия регламентират,че клиентът заплаща дължимата сума за дялово разпределение на продавача,който от своя страна я превежда на дружеството,реализирало дялово разпределение. Наличието на предвидено в общите условия задължение сумата за дялово разпределение да бъде заплащана от клиента на продавача,както и предвид това,че според заключението по съдебносчетоводната експертиза сумата не е заплатена,мотивират съда да счете,че този иск подлежи изцяло на уважаване.

Уважаването на иск за заплащане на мораторна лихва е обусловено от провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забавата длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато задължението има падеж или срок за изпълнение,считано от датата,следваща падежната дата или последния ден от срока,длъжникът изпада в забава,а ако задължението няма срок или падеж,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да бъде отправена покана. Съдът счита,че задължението за заплащане главница за топлинна енергия е възникнало като срочно – общите условия предвиждат срок от 45 дни за изпълнение на задължението за заплащане стойността на доставена топлинна енергия,считано от изтичане месеца на доставката,срок от 45 дни е регламентиран и за изпълнение на задължението по общата фактура. При липсата на изпълнение на задължението в срока по общите условия съдът намира,че искът за мораторна лихва подлежи на уважаване,но до размера от 294,81 лева ( 150,73 евро ),установен според заключението по съдебносчетоводната експертиза,а за разликата до пълния претендиран размер от 299,71 лева ( 153,24 евро ) искът подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд приема,че исковата претенция за заплащане сумата от 4,85 лева ( 2,48 евро ) мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне. Общите условия на дружеството доставчик не предвиждат срок за плащане на задължението за сума за дялово разпределение,а същевременно ищецът не доказва да е канил ответника да изпълни,с което да го постави в забава.

4

При този изход на делото и като взе предвид,че съдът,който разглежда установителния иск се произнася и по разноските в заповедното производство,както и като отчете уважената част от исковете съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 74,62 лева ( 38,15 евро ) за заповедното производство и 1586,08 лева ( 810,95 евро ) за исковото производство.