Решение № 280 от 22.06.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Пещера, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20265240100409 по описа за 2026 година

Предявен е иск от Б. А. Г., ЕГН: **********, от град Брацигово, ***, чрез адв. М. М., против „ЕС ДЖИ ФИНАНС“ ООД ЕИК: 202167975, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от Л. Д., по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба твърди че е страна по Договор за паричен заем № S T 0000002447 сключен на дата 01.08.2024г. сключен с „ЕС ДЖИ ФИНАНС“ ООД.

Съгласно Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1200 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата на 11 вноски, като общата сума за връщане е в размер на 2987,60 лева, съгласно условията на договора.

Предвиден е ГПР в размер на 48,33 %, ГЛП в размер на 40,08 % последна вноска на дата 05.07.2025г.

В чл. 6 от договора било предвидено, че договорът следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на изискванията на чл. 9 ал. 1.1 от ОУ към договора. Твърди и че при неизпълнение на това се дължи неустойка в размерна

1533,95 лева, разсрочена отново на 11 вноски.

Твърди ищцата, че е платила 500 евро над дължимата главница.

Твърди, че така предвидените клаузи са нищожни на основание чл.

26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 11,чл.19ал. 4 от ЗПК във вр.чл. 22 1

ЗПК и чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Твърди, че клаузата за неустойка по Договор за кредит е нищожна като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като не са индивидуално уговорена, поради нарушаване на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди и че заобиколена разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК , т.к. годишен процента на разходите не е реално прилагания, т.к. сумата за неустойка не е включена в ГПР. Сочи практика.

Формулира петитум да се осъди ответното дружество „ЕС ДЖИ ФИНАНС“ ООД ЕИК: 202167975 на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл.

22 ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 500 евро , представляваща недължимо заплатеното по кредита с, ведно със законната лихва. В условията на евентуалност предявява иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД против ответника в размер на 450 евро недължимо платена неустойка по недействителен договор за кредит, ведно със законната лихва.

Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока за отговор не е постъпил отговор от ответника „ЕС ДЖИ ФИНАНС“ ООД ЕИК: 202167975 .

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че именно сключения Договор за паричен заем № S T 0000002447 сключен на дата 01.08.2024г. сключен с „ЕС ДЖИ ФИНАНС“ ООД, предоставяне на паричен заем от 1200 лева, който е усвоен от ищцата, срок на погасяване – 11 месеца, ГПР в размер на 48,33 %, ГЛП в размер на 40,08 % последна вноска на дата 05.07.2025г, извършено плащане от ищцата над главницата в размер на 500 евро.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.

С оглед посочените обстоятелства, които се признават от страните и не е налице спор по отношение на тях, съдът намира, че следва да концентрира спора по делото по наведените възражения за нищожност на договора за кредит.

В това отношение съдът приема следното:

2

Сключеният между страните договор по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

От материалите по делото се установява, че между ищеца Б. А. Г. и ответника „ЕС ДЖИ ФИНАНС“ ООД е сключен на договор за паричен заем № ST 0000002447 сключен на дата 01.08.2024г., усвоен кредит в размер на 1200 лв. за срок от 11 месечни вноски, Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 48,33%, ГЛП 40,08 %, , размер на неустойката от 1533,95 лева.

Началният срок на кредита е 05.09.2024 г. Крайният срок за погасяване на заема е 05.07.2025 г.

Общо дължима сума на края на периода от 2 987,60 лева..

Приети са по делото справки от ответника , с които признава извършеното плащане в размер на 2987,60 лева , от които за главница 1200 лева, за лихви 253,65 лева и за неустойка в размер на 1533,95 лева. / л. 47/ .

По делото се установява и че задължението за заплащане на неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, поради това не е включен в ГПР.

При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:

Безспорно е по делото, че между ищцата и „Б. А. Г. и ответника „ ЕС ДЖИ ФИНАНС“ ООД е сключен на договор за паричен заем № S T 0000002447 сключен на дата 01.08.2024г , по силата на който ЕС ДЖИ ФИНАНС ООД е предоставило на Б. А. Г. сумата от сумата 1200,00 лв. изцяло усвоена от ищцата, срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне сумата на Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 48,33%, ГЛП 40,08 %, , размер на неустойката от 1533,95 лева. Началният срок на кредита е 05.09.2024 г. Крайният срок за погасяване на заема е 05.07.2025 г.Общо дължима сума на края на периода от 2 987,60 лева.

Съгласно чл. 6 от договора страните са се съгласили договорът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители в 3 – дневен срок от подписване на договора. В случай че не предостави обезпечение съгласно чл. 8 от договора дължи неустойка в размер на 1533,95 лева, като същата се дължи разсрочено и се погасява заедно с потребителския кредит.

Неустоечната клауза на чл. 8 от договора е нищожна. Тя накърнява 3 добрите нрави. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от характерните особености на договора за заем и вида на насрещните престации. В случая неустойката обезпечава изпълнението не на основното задължение по договора, а именно - връщането на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва, а акцесорно такова - представянето на обезпечение, т.е. дължи се независимо изпълнението на главното задължение.

Следователно, уговорената по този начин тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. Клаузата е и неравноправна съгласно чл. 143, ал.

2, т. 5 ЗЗП - защото задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати „необосновано високо обезщетение или неустойка".

Процесната клауза, уреждаща задължение за неустойка, вменява на длъжника задължение да осигури обезпечение едва след като заемът вече е отпуснат от кредитора. Евентуалните вреди, които ще се компенсират с тази неустойка, са съотносими към риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. При това положение се налага извод, че клаузата, освен че е в противоречие с целта на посочената законова разпоредба, е неравноправна и защото с нея на практика кредиторът недобросъвестно прехвърля риска от неизпълнение на законовото си задължение да провери кредитоспособността на потребителя - върху самия потребител/чл.13 от договора/.

В случая в чл.8 от договора във вр. чл. 6, ал. 1 само формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ищеца, но настоящият състав намира, че фактически се дължи не неустойка, а допълнителна печалба на кредитора - към договорната лихва. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е изключително трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок (чл.8, ал.1 от договора) да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговарят на множество изисквания - за работа по безсрочен трудов договор., за сравнително висок осигурителен доход, да не е заемател или поръчител по друг договор, да нямат неплатени задължения, да нямат лоша кредитна история. Налагането на толкова кратък срок за ангажиране на такъв 4 поръчител, въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговарят и на всички посочени условия. Изброените кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение.

Налага се извод, че клаузите на чл. 6 и чл.8 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са неизпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Така неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане което представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. Ето защо неустойката, респ. съответната клауза, която с която е уговорена, е нищожна.

Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.Доколкото част от ГПР, е и „неустойката", е следвало да се посочи действителния размер на ГПР. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размерът на ГПР, ще надвишава законовия максимум по чл.19, ал.4 ЗПК, равен на пет пъти размера на законна лихва към момента на сключване на договора за кредит.

Обстоятелство , което не се оспорва от ответника – че клаузата за неустойка не е включена в ГПР.

В процесния случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила .Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така 5 че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици. / в този смисъл са следните решения: от 14 юни 2012г., Banco Espanol de Credito, C618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kasler и Kaslerne Rabai, C26/13, EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporacion Bancaria и Bankia, C-70/17 и C-179/17, EU:C:2019:250/.

По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, освен конкретно обсъдените клаузи - и целият договор за заем е недействителен - чл.22 ЗПК.

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От направените признания и депозирани писмени справки се установява, че по договора за кредит е платено от ищцата следното : плащане в размер на 2987,60 лева , от които за главница 1200 лева, за лихви 253,65 лева и за неустойка в размер на 1533,95 лева. или надплатено над главницата – 1787,60 лв. или 913,99 евро.

Ето защо искът се явява доказан в претендирания размер от 500 евро, като на ищцата следва да се присъди и законна лихва от датата на образуване на делото , а именно от 20.03.2026 г.

Предвид на изложеното предявените искове се явяват доказани и основателни При този изход от спора и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делотов размер на 25,56 евро за държавна такса .