Определение № 505 от 20.12.2024, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 505/20.12.2024г. по ЧНД № 771/2024г. на СлОС Производството е по реда на чл. 64 от НПК. Образувано е по искане на ОП – С., в което се твърди, че в Окръжна прокуратура - С. е на производство досъдебно производство № 228 „КП“/24г. по описа на ОД на МВР - С., вх.№ 2194/24г., пор.№ 227/24г. на Окръжна прокуратура – С., започнало на 17.12.2024г. по реда на чл.212 ал.2 от НПК, за престъпление по чл.354а ал. 1 от НК. В хода на разследването, с постановление на разследващия орган от 18.12.2024г. като обвиняем бил привлечен М.

П. М. за това, че на 17.12.2024г. в гр.С., ул. „О.“ № ***, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, произвел и държал високорискови наркотични вещества (метамфетамин) с цел разпространение престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК, което било тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК. От събраните към настоящия момент множество гласни и веществени доказателства по делото можело да се направи обосновано предположение, че обвиняемият извършил престъплението, в което бил обвинен. При извършените претърсвания и изземвания в помещения, ползвани от обвиняемия били открити прекурсори и материали за производство на високорискови наркотични вещества, както и наркотични вещества (метамфетамин). Събраните по делото доказателства сочели, че обв. М. осъществявал престъпна дейност, свързана с разпространение на наркотични вещества системно, в продължение на месеци.

Свидетелските показания сочели, че той редовно произвеждал и разпространявал наркотични вещества, а от справката му за съдимост било видно, че бил осъждан многократно за престъпления по чл. 354а от НК. Изложените обстоятелства обосновавали извод, че обвиняемият бил лице със завишена степен на обществена опасност, което ведно с високата степен на обществена опасност на процесното деяние и тежестта на предвидената санкция давали основание да се приеме, че целта на мерките за неотклонение по чл. 57 от НПК, а именно да се попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление, можело да бъде постигната единствено с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, в какъвто смисъл е и направеното искане.

В с.з. представителят на ОП – С. поддържа искането по съображенията, изложени в него и моли съда да го уважи, предвид наличието на законовите предпоставки за това.

Служебният защитник на обвиняемия счита, че тъй като по делото няма.ф изготвена експертиза, не било ясно какви точно вещества са намерени в дома на обвиняемия. Липсвали доказателства за това, че обвиняемият разпространявал наркотични вещества. Счита, че мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да се изпълнява на неговия постоянен и настоящ адрес, като му бъде поставена и гривна за електронно проследяване също ще изиграе необходимата превенция за обвиняемия.

Обв. М. се присъединява към становището на защитника си. Моли за мярка за неотклонение „Домашен арест“, за да може да се грижи за болната си майка.

С.ският окръжен съд, след като изслуша исканията и доводите на страните, запозна се с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди 1 доказателствата събрани в хода на разследването и прецени наличните по делото данни, направи следните ФАКТИЧЕСКИ КОНСТАТАЦИИ:

С постановление на разследващия орган от 18.12.2024г. по досъдебно производство № 228 „КП“/24г. по описа на ОД на МВР - С., вх.№ 2194/24г., пор.№ 227/24г. на Окръжна прокуратура – С., предявено на същата дата, в качеството на обвиняем е привлечен М. П. М. за това, че:

- на 17.12.2024г. в гр.С., ул. „О.“ № ***, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, произвел и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества (метамфетамин) - престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК;

- на 17.12.2024 г. в гр.С., ул. „О.“ № ***, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, произвел и държал прекурсори – червен фосфор и други материали за производство на високорисково наркотично вещество и високорисково наркотично вещество (метамфетамин), с цел разпространение – престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК.

За престъплението по чл.354а ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 5 000 до 20 000 лева, т.е. това престъпление е „тежко” по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК.

Обв. М. е български гражданин, на 35 години, с основно образование. Не е женен. Не работи. Осъждан за престъпление по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3 от НК. Няма неприключили наказателни производства. Приложената характеристична справка сочи за лоши характеристични данни. По досъдебното производство са извършени претърсвания по предвидения в НПК ред, при които са иззети веществени доказателства - прекурсори и материали за производство на високорискови наркотични вещества, както и наркотични вещества (метемфетамин). Съответните протоколи за извършването им са одобрени от съда. Обвиняемият не е дал обяснения. Разпитани са свидетели – Й. Т., А. С., Т. Д., В. А. и М. С., показанията на които са относими към разследваното престъпление. Събрани са писмени доказателства – справка за съдимост на обвиняемия; характеристична справка; справка от Унифицираната информационна система на прокуратурата на РБългария за липса на неприключили наказателни производства; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

Тъй като досъдебното производство е в съвсем начална фаза, предстои събирането и на други доказателства.

От изложеното и като взе предвид събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Искането на ОП – С. е основателно и съдът счете, че следва да го уважи. По отношение на обв. М. са налице предпоставките, визирани в чл. 63, ал. 1 от НПК.

От събраните до момента доказателства и доказателствени средства, посочени по – горе, може да се направи обосновано предположение, че обв. М. е извършил престъпленията, за които му е предявено обвинение (законът не изисква категоричен извод в тази насока). Привличането му като обвиняем се явява резултат от събраните посредством проведените до момента в рамките на досъдебното производство процесуално-следствени действия, писмени, гласни и веществени доказателства, които 2 установяват обвинителното твърдение на прокуратурата, като по досъдебното производство, което е в начална фаза предстои извършването и на още действия по разследване, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото, както и прецизиране на обвиненията. Произнасянето на съда по въпроса за мярката за неотклонение, която обвиняемият следва да търпи на настоящия етап от развитие на наказателното производство, няма отношение към крайния акт на съда, решаващ въпроса за вината на лицето. Производството по чл. 64 от НПК, ограничава преценката на съда до наличието на обоснованост на предположението, а не несъмненост на доказване вината на обвиняемия. Оценявайки събраната до момента по делото доказателствена съвкупност, съдът направи извод, че от същата може разумно да се предположи съпричастността на обв. М. към дейността, предмет на разследването. В настоящото съдебно производство, предвид незавършеността на разследването и свързаното с него събиране на нови доказателства, съдът няма процесуална възможност да извърши подробна съпоставка и анализ на събраните доказателства така, както е длъжен да стори при отговорите на въпросите по чл. 301 от НПК, когато постановява присъда.

Наличните по делото данни сочат, че съществува реална опасност обв. М. да се укрие или да извърши престъпление, ако се намира на свобода, респ. с по - лека мярка за неотклонение, предвид следните обстоятелства: - престъпленията, за които на обвиняемия е повдигнато обвинение и тежестта на наказанията, предвидени за тях са тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, наказуеми с „лишаване от свобода“ и кумулативно наказание „глоба“; - видно от показанията на разпитаните свидетели, обвиняемият системно произвежда и разпространява пико; непосредствено преди извършване на претърсването на адреса, на който живее, обвиняемият виждайки полицаи, е направил опит да унищожи наркотично вещество, изхвърляйки го в мивката; - липсата на постоянна работа и легален източник на средства за препитание.

Няма основания обусловени от здравословното състояние на обвиняемия или специфични ангажименти към семейство, които да обуславят необходимостта от налагането на по – лека мярка за неотклонение. По делото няма доказателства за необходимост обвиняемият да полага грижи към майка си, в какъвто смисъл обосновава искането си за вземане на мярка за неотклонение „Домашен арест“.

Обвинението е за деяния против общественото здраве и от естество да застраши здравето на множество хора, поради което се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност. Безспорно обвиняемият има постоянен адрес в гр. С., но наличието му само по себе си, не налага извод за определяне на по-лека мярка за неотклонение, тъй като не може да се противопостави на тежестта на инкриминираното деяние и обстоятелствата, водещи до извод за опасност от укриване или извършване на престъпление. На адреса от данните по делото се установява, че той е произвеждал и съхранявал наркотични вещества. Поради това неуместно е по отношение на него да бъде взета мярка за неотклонение „Домашен арест” (в какъвто смисъл е искането му), като последният да се изпълнява на същия адрес, на който обвиняемият е осъществявал престъпната си дейност. Предвид спецификата на разследваната престъпна дейност, мярка за неотклонение „Домашен арест” или друга 3 по – лека мярка за неотклонение, не би препятствала възможността обвиняемият да комуникира с други лица и не би обезпечила една от целите на мерките за неотклонение, а именно да се попречи на обвиняемия да извърши престъпление.

Наличните по делото данни сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, ако се намира на свобода, респ. с някоя от останалите мерки за неотклонение - „Гаранция“ или „Подписка“.

Изследвайки всички факти, имащи значение за вида на мярката за неотклонение спрямо обв. М., съдът направи правния извод, че в случая са налице условията на закона, визирани в чл. 63 ал. 1 от НПК и чл. 56 ал. 3 от НПК за вземане спрямо него на мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Опасността с поведението си обвиняемият да препятства срочното и законосъобразно провеждане на воденото срещу него наказателно производство, както и да пристъпи закона, е със значителен интензитет и с оглед постигане на целите по чл.57 от НПК спрямо същия на настоящия етап от развитието на процеса следва да бъде взета най-тежката мярка за процесуална принуда, а именно „задържане под стража“.

Предвид изложеното, съдът взе по отношение на М. П. М., обвиняем по досъдебно производство № 228 „КП“/24г. по описа на ОД на МВР - С., вх.№ 2194/24г., пор.№ 227/24г. на Окръжна прокуратура – С. най-тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража”.

Ръководен от гореизложените съображения съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд – С.:

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 505 гр. Сливен, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева в присъствието на прокурора Б. Н. С. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Частно наказателно дело № 20242200200771 по описа за 2024 година

На основание чл. 64 ал. 5 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА по отношение на М. П. М. , ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство № 228 „КП“/24 г. по описа на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 2194/24 г., пор. № 227/24 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.

Обвиняемият М. П. М. да се приведе в ГД „ИН”, Арест при Затвора Сливен.

Определението подлежи на незабавно изпълнение.

Определението може да бъде обжалвано и/или протестирано, в тридневен срок, считано от днес пред Апелативен съд - Бургас.

В случай на жалба или протест насрочва съдебно заседание пред Апелативен съд - Бургас на 27.12.2024 г. от 11:00 часа, за която дата се съобщи на страните.