Решение № 338 от 02.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Велико Търново, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело № 20264100100462 по описа за 2026 година

Предявени искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД.

Ищецът К.Г. Т. е формулирал претенция против солидарните ответници:

Върховния административен съд, Апелативен съд В.Търново, Окръжен съд Габрово, Административен съд Габрово, Административен съд Ловеч, Окръжен съд Ловеч по предявени осъдителни искове в условията на солидарност по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД, за: сумата 13000.00€, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на Общностното право на Европейския съюз на разглеждане и решаване на адм.дело№87/2024г. на Адм.С-Габрово, приключило окончателно в производството по гр.дело№767/2024г. на ОС-Ловеч, ведно със законната лихва за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба в съда – 12.08.2025г. до окончателно и изплащане. Изложени са съображения относно мотивите да заведе дело по реда на ЗОДОВ. Счита, че ответниците като компетентни органи чрез пролонгиращи похвати били допринесли за несвоевременно развитие на производството и го направят делото достъпно за разглеждане, вследствие на което е засегната и неимуществената ми сфера, а болките и страданията са строго индивидуални 1 и зависят от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение. Строго индивидуални били и мерките, които предприел за да се справи с изживените негативните емоции. Причиняването на усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността, за което по делото ще се съберат доказателства, било достатъчно, за да се ангажира отговорността на държавата. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността ми; накърнената чест, достойнство, а целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице и е нормално да се приеме за изпитаните неудобства, чувства се унизено, а също така е притесненост и несигурно, накърняващи моралните и нравствените ценности у личността му, както и при социалното му общуване като в тази връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства, а първинстанционният съд бил сезиран за обезвреда на типичните и обичайни неимуществени вреди, прилагане на принципа за справедливост при извършване на цялостната им оценка от решаващия съд е налице задължителна за съдилищата практика - т. 11 от ППВС№4/1968г., за разлика от така нар. в съдебната практика и правната теория „специфични вреди“.

Ответниците като компетентни органи не могли своевременно да защитят накърненото му право да получи желания съдебен акт в срок, вследствие на което съществено е засегната и неимуществената му сфера, като било накърнено чувството му за справедливост, изпитвал безсилие, гняв от това противоправно поведение на компетентните органи, обида от незачитането на правото му като пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. Значително било засягането на неимуществената му сфера в резултат от продължителното генериране на негативни емоции бил в нарушен сън, изпитвал продължително време тревожност, раздразненост, подтиснато настроение…Счита, че общата претовареност на съдилищата не може сама по себе си да се използва като оправдание за прекомерното забавяне при гледането на делата. Липсата на вина на конкретен съдия или друго длъжностно лице не е достатъчна за да се приеме, че няма нарушение на изискването за разумен срок. Липсата на ефективност при гледането на делото може да доведе до нарушение на КЗПЧОС. Излага, че претендираните от него 2 вреди са така нар. „специфични вреди“ надхвърлящи в кръга на обичайните типичните и не подлежат на установяване от него, съгл. разясненията, дадени с Решение № 63/18.03.2016 г. по гр. д. № 5124/2015 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 165/16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, III г.о.; решение № 16/16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, III г.о. и др., когато се претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди, тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер. Макар тези разяснения да са дадени във връзка с предявени искове с правно осн. чл. 2 ЗОДОВ, който регламентира специален деликтен състав, на общо основание са приложими за всеки случай на определяне обема на вредите, настъпили при деликт.

Ответникът Върховен административен съд, представляван от И.Ф.

Административен ръководител-Председател

Мариника

Чернева(чрез юрисконсулт Валентина Хр.Димитрова с отговора си излага съображения относно неоснователност на предявените искове. Моли същите да бъдат отхвърлени.

Претендира присъждане разноски(юрисконсултско възнаграждение). Представя списък за разноски по чл.80 от ГПК(юрисконсултско възнаграждение за подготовка(съобразно чл.13 т.2 от НЗПП – 50.00лв.) и процесуално представителство(съобразно чл.25 от НЗПП – 300.00лв.) - в размер на 350.00лв., определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК ввр. чл.37 ал.1 от ЗПП…).

Ответникът Апелативен съд – В.Търново, представляван от Административния ръководител-Председател

Янко

М.Янев(чрез пълномощник М. М.) с отговора си излага съображения относно неоснователност на предявените искове. Моли същите да бъдат отхвърлени.

Претендира присъждане на разноски по делото. Представя списък за разноски по чл.80 от ГПК(юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК…).

3

Ответникът

Окръжен съд

Габрово, представляван от

Административния ръководител-Председател Веселина Топалова(чрез пълномощник И. Р.. с отговора си излага съображения относно неоснователност на предявените искове. Моли същите да бъдат отхвърлени.

Претендира присъждане на разноски по делото(юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК ввр. чл.37 ал.1 от ЗПП – 360.00лв.…).

Ответникът Административен съд - Габрово, представляван от административния ръководител - председател Галин Косев с отговора си излага съображения относно неоснователност на предявените искове. Моли същите да бъдат отхвърлени.

Ответникът Административен съд - Ловеч, представляван от административния ръководител - председател Димитрина Павлова(чрез пълномощник В. К.) с отговора си излага съображения относно неоснователност на предявените искове. Моли същите да бъдат отхвърлени.

Ответникът Окръжен съд - Ловеч, представляван Административния ръководител-Председател Магдалена Станчевска(чрез пълномощник В. И.), с отговора си излага съображения относно неоснователност на предявените искове. Моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски по делото(юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК).

Контролиращата страна - Прокуратурата на Р.България, чрез Прокурор Й.Кожухаров при ВТОП, оспорва предявените искове. От материалите по делото било видно, че няма нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, каквито са твърденията на ищеца. Недоказани били и претендираните неимуществени вреди. Прави становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:

Конкретно по разглежданото настоящо производство:

Първоначално, производството по гр.дело№309/2025г. на ОСTърговище е образувано по искова молба на К.Г. Т. против солидарните ответници ВАС, АС–В.Търново, ОС-Габрово, ОС-Ловеч, Адм.С-Габрово, 4

Адм.С-Ловеч, по предявени искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД, за: сумата 30000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм.дело№87/2024г. на АдмС-Габрово в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба - 12.08.2025г. до окончателно и изплащане; сумата 6010.00лв., представляваща претърпени имуществени вреди(претърпени загуби и пропуснати ползи) от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм.дело№87/2024г. на АдмС - Габрово в разумен срок. С Разпореждане№244/13.08.2025г. ОС-Tърговище е оставил без движение исковата молба, като е дал на К.Г. Т. едноседмичен срок да: внесе по сметка на ОС–Търговище държавна такса в размер на 10.00лв. за водене на делото и в същия срок да представи доказателства за това в съда; да допълни обстоятелствената част на исковата молба като посочи кои точно процесуални действия, на кои съдилища са били неоправдано забавени и какво съдът е следвало да извърши в по-кратки срокове, кои са извършените процесуални нарушения от всеки съд(в т.ч. и с указания, че при неизпълнение на указанията на съда, производството по делото ще бъде прекратено…). С Разпореждане№245/13.08.2025г.

ОС-Tърговище е отменил

Разпореждане№244/13.08.2025г. по гр.дело№309/2025г., в частта, в която на ищеца К.Г. Т. е даден срок да внесе ДТ за водене на делото. В мотивите на разпореждането е констатирано, че след извършена справка се установило, че таксата е внесена по ел.път - през ЕПЕП. От страна на К.Г. Т. е внесена уточняваща молба от 13.08.2025г., ведно със справки от ЕПЕП, удостоверяващи извършено плащане на ДТ(лист 40-41 от гр.дело№309/2025г. на ОС-Tърговище). Впоследствие с Разпореждане№248/14.08.2025г. ОСTърговище е разпоредил връчване на съдебните книжа(исковата молба и приложенията към нея) по реда на чл.131 от ГПК на ответниците с указания към същите да подадат отговор в месечния срок. С Определение по гр.дело№309/2025г. ОС-Tърговище, съобразявайки доводите на ответниците относно липсата на местна компетентност на сезирания съд да разгледа настоящото дело, е намерил намира същите за основателни. ОС-Търговище не бил местно компетентен да разгледа настоящия спор, защото седалището на ответниците се намирало в други съдебни райони(в т.ч. било и направено 5 възражение от ответниците - според чл.119 ал.3 от ГПК, този въпрос може да се повдига и служебно от сезирания съд, когато подсъдността се определя по реда на чл.108 ал.2 от ГПК…), е прекратил производството по гр.дело№309/2025г. на ОС-Tърговище, на основание чл.119 ал.3 от ГПК и е изпратил същото по подсъдност на ОС-В.Търново, където е образувано гр.дело№966/2025г. по описа на ОС-В.Търново. Исковата молба е оставена без движение, като е указано на ищеца да конкретизира действията или бездействията на всеки един от ответниците, довели до твърдяно засягане на имуществената му сфера, както и да посочи как е формиран размерът на претендираната сума от 6010.00лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържали твърдения, касателно сумата в размер на 10.00лв. - за заплатена ДТ, а за останалата сума в размер на 6000.00лв. не било ясно въз основа на какви обстоятелства се твърди да се дължи, доколкото било посочено, че е източник на търсена компенсаторна обезвреда по „главното производство“. Съгласно чл.72 ал.2 от ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени искове в защита на различни интереси се събира ДТ по всеки иск, която в конкретното производство съгласно чл.2а т.1 от Тарифа за ДТССГПК се събират от съдилищата по ГПК е в размер на 10.00лв. В случая при предявени два обективно съединени иска и дължимата държавна такса е в общ размер на 20.00лв. При приложение на чл.73 ал.4 дължимата ДТ следвало да се намали с 15%, поради което същата възлиза на 17.00лв. При представени доказателства за внесени 8.50 лева в производство, указано било на ищеца да довнесе ДТ 8.50лв. (в т.ч. и с указания, че при неизпълнение на указанията на съда, производството по делото ще бъде прекратено…). В срока постъпила молба с вх.№12821/14.10.2025г. от ищеца К. Г. Т., с която на основание чл.214 ал.1 от ГПК до съда било обективирано искане за изменение на размера на предявената искова претенция за претърпени от него неимуществени вреди на 10000.00лв., поради допусната техническа грешка по опущение в обстоятелствената и петитумната част на исковата молба, като за разликата до пълния предявен размер от 30000.00лв. било отправено искане за оттегляне на иска. Моли делото да бъде изпратено за разглеждане на родово компетентния съд, в случая РС-Е., с оглед чл.7 ал.1 от ЗОДОВ. С