Решение № 937 от 05.10.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 496/2026
- Вид
- Решение № 937
- Подписан
- 05.10.2026
- Състав
- Генчо Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 19 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 8, параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 145 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г · Закон за защита на потребителите
- член 68д · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 5 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 937 гр. гр. Стара Загора,, 05.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Д.а като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20265530100496 по описа за 2026 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът В. М. В. твърди в исковата си молба, че между наследодателя му Т.В. В., в качеството му на кредитополучател и „ВИВА КРЕДИТ" АД, гр.
София, в качеството си на кредитодател, бил сключен Договор за паричен заем Standard 14 Plus № ... от 05.10.2023 година. Договорът бил сключен при условията на ЗЕДЕУУ. По силата на този договор, последният се задължил да предостави заемни средства в размер на BGN 2050 /две хиляди и петдесет лева/ на В., а той от своя страна, се задължил да възстанови заемната сума ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница. Съгласно чл.
3, ал. 1, т. 5 от договора, годишен лихвен процент на заема от 40.32% /четиридесет цяло и тридесет и два процента/, а съгласно т. 8 от същия член на договора годишният процент на разходите бил 50.04 % /петдесет цяло и нула четири процента/. Уговореният срок на договора бил 52 /петдесет и две/ седмици. Между същите страни Т.В. В., в качеството му на кредитополучател, и „ВИВА КРЕДИТ" АД, гр. София, в качеството си на кредитодател, бил сключен и Договор за паричен заем STANDARD 14 № .... от 14.05.2024 година. По силата на този договор последният се задължил да предостави 1 заемни средства в размер на BGN 3100 /три хиляди и сто лева/ на В., а той от своя страна, се задължил да възстанови заемната сума ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора годишен лихвен процент на заема от 40.32% /четиридесет цяло и тридесет и два процента/, а съгласно т. 8 от същия член на договора годишният процент на разходите бил 50.03 % /петдесет цяло и нула три процента/. Уговореният срок на договора бил 60 /шестдесет/ седмици. Между същите страни Т.В. В., в качеството му на кредитополучател, и „ВИВА КРЕДИТ" АД, гр. София, в качеството си на кредитодател, бил сключен и трети договор - Договор за паричен заем STANDARD 14 Plus № .... от 25.09.2024 година. По силата на този договор последният се задължил да предостави заемни средства в размер на BGN 450 /четиристотин и петдесет лева/ на В., а той от своя страна, се задължил да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница. Съгласно чл.
3, ал. 1, т. 5 от договора годишен лихвен процент на заема от 40.32% /четиридесет цяло и тридесет и два процента/, а съгласно т. 8 от същия член на договора годишният процент на разходите бил 50.06 % /петдесет цяло и нула шест процента/. Уговореният срок на договора бил 22 /двадесет и две/ седмици. На 14.05.2024 година Договор за паричен заем № ..., задължението по който към тази дата било в размер на 1478,50 лева, съгласно чл.2, ал.1 от Договор за паричен заем № .... от 14.05.2024 година, бил рефинансиран чрез отпускане на нов заем, във връзка с който бил сключен Договор за паричен заем № .... от 14.05.2024 година с главница от BGN 3100 /три хиляди и сто лева/. А Договор за паричен заем № ... от 05.10.2023 година също бил сключен, за да рефинансира друг договор - Договор за паричен заем № 5940317 от 29.06.2023г., задължението, по който към 05.10.2023г. било в размер на 1011,91 лева съгласно чл.2, ал.1 от Договор за паричен заем № ... от 05.10.2023 година. След сключване на гореописаните договори, на 21.06.2025 година кредитополучателят Т.В. В. починал и оставил като наследник баща си В. М. В., видно от Удостоверение за наследници с изх. № 537 от 19.06.2025 година, издадено от град Стара Загора, област Стара Загора. Ищецът като единствен наследник на своя син придобил както задълженията, така и правата, произтичащи от наследяването, поради което за него настъпил правният интерес да предяви настоящата искова молба срещу кредитодателя на сина му, а именно: „ВИВА КРЕДИТ" АД, с ЕИК 207343548, с която желае 2 възстановяване на недължимо платени суми във връзка с горепосочените договори, поради обстоятелството, че смята и твърди, че последните са недействителни - противоречащи с императивните разпоредба на ЗПК /чл. 22 във връзка с чл. 11 от ЗПК/. Съображенията в тази насока били следните.
Действително приложената в кредитните правоотношения стойност на годишен процент на разходите бил различен от посочените в Договор за паричен заем № ... от 05.10.2023 година, Договор за паричен заем № .... от 14.05.2024 година и Договор за паричен заем № .... от 25.09.2024 година и приложенията към тях и с вписания от кредитодателя годишен процент на разходите от 50.04 % /петдесет цяло и нула четири процента/, съответно 50.03 % /петдесет цяло и нула три процента/ и 50.06 % /петдесет цяло и нула шест процента/. Това било така, защото съгласно договорите се дължала „такса за експресно разглеждане на заявка за паричен заем“ съгласно чл. 1, ал. 3 от всеки от тях, в размер на BGN 1 199,12 /хиляда сто деветдесет и девет лева и дванадесет стотинки/ по Договор за паричен заем № ... от 05.10.2023 година, в размер на BGN 1877,00 /хиляда осемстотин седемдесет и седем лева/ по Договор за паричен заем № .... от 14.05.2024 година и в размер на BGN 127,16 /сто двадесет и седем лева и шестнадесет стотинки/ по Договор за паричен заем № .... от 25.09.2024 година както и “неустойка” в размер на BGN 799,50 /седемстотин деветдесет и девет лева и петдесет стотинки/по смисъла на чл. 5, ал.2 от Договор за паричен заем № ... от 05.10.2023 година, в размер на BGN 1257,90 /хиляда двеста петдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ по смисъла на чл. 5, ал.2 от Договор за паричен заем № .... от 14.05.2024 година и в размер на BGN 84,81 /осемдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки / по смисъла на чл. 4, ал.2 от Договор за паричен заем № .... от 25.09.2024 година в случай, че наследодателят на ищеца не предостави в тридневен срок от усвояване на сумата поръчител или банкова гаранция. Кредитодателят, залагайки като клаузи чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 (чл.4, ал.2 за Договор за паричен заем № .... от 25.09.2024 година) в договорите за потребителски кредит всъщност целял заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си.
Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика, създал неравноправност, която благоприятствала кредитодателя и увреждала кредитополучателя. С такива клаузи в договорите "ВИВА КРЕДИТ" АД, с ЕИК 207343548 целял да заблуди кредитополучателя в частта относно действителния годишен процент на разходите, като това 3 обстоятелство пораждало недействителност на целите договори, тъй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК, във връзка с чл. 19 от ГПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит водело до нищожност на договора. Това било така, защото годишният процент на разходите по кредита включвал в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното се подкрепяло и от факта, че съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2 от всеки от договорите за паричен заем наследодателят на ищеца следвало да предостави в срок от 3 /три/ дни от усвояване на кредита обезпечение, на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на кредитора и едва след нея и след като отговаря на посочените от кредитора условия, да приеме банковата гаранция като обезпечение или да сключи договор за поръчителство във връзка с процесния договор за заем, като в противен случай се дължала неустойка в размер на BGN 799,50 /седемстотин деветдесет и девет лева и петдесет стотинки / по смисъла на чл. 5, ал.2 от Договор за паричен заем № ... от 05.10.2023 година в размер на BGN 1257,90 /хиляда двеста петдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ по смисъла на чл.
5, ал.2 от Договор за паричен заем № .... от 14.05.2024 година и в размер на BGN 84,81 /осемдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки / по смисъла на чл. 4, ал.2 от Договор за паричен заем № .... от 25.09.2024 година, които неустойки се дължали пропорционално към всяка вноска по съответния договор за паричен заем, отразени били в погасителните планове и представлявали неразделна част от договорите. Поставените в чл. 5, ал. 1 (чл.4, ал.1 за Договор за паричен заем № .... от 25.09.2024 година) условия, които задължително трябвало да изпълни, за да не се дължи неустойка били следните: 1/.Да предостави като поръчител по кредита физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните условия: да е навършило 21 годишна възраст, да работи на безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход от 1000 лв., през последните 5 /пет/ години, да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „ период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за 4 паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател. 2/. Алтернативно на тази възможност, кредитополучателят можел да представи като обезпечение банкова гаранция, която била издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Уговорените и включени в съдържанието на всеки от процесните договори за паричен заем възнаграждения под формата на „неустойка“ и „такса за експресно разглеждане на заявката“ били разходи по кредите, които следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на тези възнаграждения в посочените от договорите за паричен заем размери на ГПР, последните не съответствали на действително прилаганите такива от кредитора в кредитните правоотношения. Посочването в Договорите на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.
68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради това счита, че процесните договори за заем са нищожни на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК. Изложената теза се потвърждавала и от разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП, която давала легалната дефиниция на нелоялна търговска практика, която се използвала в настоящия случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършвала, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Сочи, че член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща е такава търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в чл. 5 ( чл.4 за Договор за паричен заем № .... от 25.09.2024 година) от Договорите било уговорено заемът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията посочени по-горе. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 5 (чл.4 за Договор 5 за паричен заем № .... от 25.09.2024 година) от договора, същият дължал „неустойка“ по договорите на кредитора в размер на BGN 799,50 /седемстотин деветдесет и девет лева и петдесет стотинки / по смисъла на чл.
5, ал.2 от Договор за паричен заем № ... от 05.10.2023 година, в размер на BGN 1257,90 /хиляда двеста петдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ по смисъла на чл. 5, ал.2 от Договор за паричен заем № .... от 14.05.2024 година и в размер на BGN 84,81 /осемдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки / по смисъла на чл. 4, ал.2 от Договор за паричен заем № .... от 25.09.2024 година, които се начислявали пропорционално към всяка вноска по кредитите.