Решение № 257 от 03.11.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Козлодуй, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20251440100638 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

От Й. М. Р., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ......., чрез пълномощника си адв.М. С. от АК – Враца срещу „ Агенция за събиране на вземания ” ЕАД, с ЕИК:203670940 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.” Люлин „, бул.” Д-р Петър Дертлиев ” №25, офис-сграда „ Лабиринт ”, ет.2, офис 4, е депозирана искова молба, както следва:

- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК за обявяване недействителността на сключения между Й. М. Р. и „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, ЕИК:131576434, със седалище и адрес на управление гр.София договор за паричен заем №5103627 от 26.04.2025г.;

- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ Агенция за събиране на вземания ” ЕАД, с ЕИК:203670940 със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на ищеца сума в размер на 78.01 лева / седемдесет и осем лев и една стотинкии /, представляваща недължимо платена сума за погасяване на задължението по недействителен договор за паричен заем №5103627 от 26.04.2025г., сключен между Й. М. Р. и „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, ЕИК:131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.05.2025г. до окончателно изплащане на сумата;

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за кредит от 26.04.2024г., сключен между Й. М. Р. и „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, ЕИК:131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, по силата на който в качеството му на кредитополучател му е бил отпуснат кредит в размер на 1750.00 лева, платим на 10 месечни вноски от по 213.08 лева всяка, с дата 1 на първа вноска – 29.04.2024г. и дата на последна вноска – 23.02.2025г., като уговорената обща сума за плащане била в размер на 2130.80 лева.

Посочено е, че кредитът е бил отпуснат с обезпечение под формата на две физически лица, с множество изисквания към тях, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки срещу възнаграждение.Отразено е, че било уговорено, че при неизпълнение на тези задължения, допълнително се начислявала неустойка в размер на 147.92 лева на месец, платими заедно с погасителната вноска, или общо за целия срок на договора размера на възнаграждението за обезпечение възлизало на 1479.20 лева.По този начин общия размер на задължението по договора за кредит възлизало на 3610.00 лева.

Счита се, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-т.12 и т.20, и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК.Сочи се, че липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, поради което съгласно чл.23 от ЗПК, заемателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита.

Във връзка с горното се счита, че е налице нарушение на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК, както и че посочения в договора ГПР е неточен и заблуждаващ, тъй като в него не били включени разходите за обезпечение на кредита посочени в договора, поради което е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Счита се, че дължимата сума за обезпечение в размер на 1479.20 лева е следвало да бъде включена в ГПР, като в противен случай това водело до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което било равнозначно на непосочване на ГПР по кредита.Сочи се, че с тази сума кредитът се оскъпявал, най – малкото защото с нея се покривали разходи, свързани с него и същите били известни на кредитора, а сумата представлявала печалба на дружеството.

Сочи се, че в договора липсвала конкретизация относно начина, по който бил формиран посочения процент ГПР, което водело до неяснота относно включените в него компоненти, което от своя страна съставлявало нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК.

Отделно се счита, че уговорките в договора за обезпечение са нищожни наоснование чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и че клаузата за обезпечение е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я правело нищожна поради противоречие с чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Сочи се още, че заплащането на таксата за обезпечението водела до заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като размерът на ГПР след включването й възлизал на 488.71% и надхвърлял многократно допустимия петкратен размер.

Посочено е, че нарушаването на императивните изисквания на ЗПК водело до настъпване на последиците на чл.22 от ЗПК – недействителност на 2 договора, а на основание чл.23 от ЗПК заемателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита.

Твърди се, че ищецът е заплатил по договора за кредит сума в размер на 1751.47 лева, в която сума били включени и задълженията за лихви, такси, неустойки и обезпечения.

Сочи се, че предвид нищожността на клаузите по чл.9, ал.1 и ал.2 от договора, за ответника липсвало основание за задържане на получената сума в размер на 01.47 лева, представляваща лихви, такси, неустойки и обезпечения по договора, която сума следвало да бъде върната на ищеца.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства – погасителен план към договор за паричен заем №5103627 от 26.04.2025г.;

СМС известяване от ответното дружество за размера на задължението; вносна бележка; справка от онлайн калкулатор; удостоверение за настоящ адрес.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.Счита се, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.В тази връзка се сочи, че посоченият в договора ГПР отговарял на изискванията на чл.11, т.10 от ЗПК.Оспорва се твърдението в исковата молба, че уговореното в договора възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е следвало да се включи в ГПР, тъй като същото е било по отделен договор, по които страни са дружеството гарант и ищецът.Твърди се, че клаузата не е недействителна, тъй като ищецът е имал възможност да избира начина за обезпечение на кредита си и сам е взел информирано своето решение, като е разполагал с възможност да не сключи договора за кредит.

Оспорва се и предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД.В тази връзка се твърди, че всички плащания от длъжника са били извършени с годно правно основание, а именно сключения договор за кредит.Твърди се още, че в приложения погасителен план, предаден от първоначалния кредитор на ответното дружество при извършване на цесията нямало отбелязани плащания, а приложените снимки от ищеца не били заверени и не следвало да бъдат допуснати като годни доказателства.

В заключение е посочено, че процесният договор за кредит е законосъобразен, тъй като отговарял изцяло на изискванията на ЗПК.

Към отговора са представени следните писмени доказателства – договор за паричен заем №5103627 от 26.04.2025г. и приложенията към него; погасителен план към договора; договор за предоставяне на гаранция №5103627 от 26.04.2025г..

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуалния си представител адв.М. С..За ответното дружество също не се явява представител, като от същото е постъпило писмено становище.

С протоколно определение по направено искане с правно основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, като е постановил същиет да се счита за предявен за сума в размер 3 на 78.01 лева.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.04.2024г., ищцата Й. Р. в качеството си на кредитополучател сключила с „ Изи Асет Мениджмънт „ АД в качеството му на кредитодател договор за паричен заем №5103627 по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 1750.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

В договора били уговорени следните параметри и условия:

- вид на ползвания паричен заем – потребителски заем;

- размер на месечната погасителна вноска – 213.08 лева;

- срок на заема в месеци – 10;

- брой вноски – 10;

- фиксиран годишен лихвен процент по заема – 45.00%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит;

- лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.13%;

- обща сума, дължима от заемателя – 2130.80 лева;

- ГПР на заема – 55.18%;

В договора е отразено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания – договорът ще е валиден за посочения в него срок; всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора, както и други разходи, освен посочените в договора.

В чл.4 от договора било предвидено, че в срок до три дни след сключване на договора, заемателят следвало да предостави едно от следните обезпечения:

- две физически лица поръчители, всяко от които да отговоря на следните изисквания – да предостави служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение над 1500.00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с първия ответник; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус, не по – лош от „ Редовен „.Предвидено било и поръчителят да подпише договор за поръчителство;

- заемателят да предостави банкова гаранция за сумата на заема, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по 4 договора;

- одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки;

Между ищцата, в качеството й на потребител и „ Файненшъл България " ЕООД, в качеството му на поръчител, бил сключен договор за предоставяне на гаранция №5103627/26.04.2024г..По силата на договора ищцата като потребител е възложила, а ответникът „ Файненшъл България " ЕООД като поръчител е поел задължение да сключи договор за поръчителство с първия ответник, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всичките му задължения, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по този договор.

В чл.2 от договора било предвидено, че същият влизал в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл.4, т.2 от договора за паричен заем, в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Съгласно чл.3 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят дължал възнаграждение на поръчителя за поемане на задължението в размер на 1479.20 лева, платимо разсрочено, на вноски, всяка от които в размер на 147.92 лева, които вноски са били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с първия ответник.В чл.3, ал.3 от договора за поръчителство е отразено, че първият ответник е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, както и, че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към ответните дружества, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

Вземането на ищцата по процесните договори е било прехвърлено на ответното дружество посредством Приложение №1 от 05.05.2025г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от дата 01.02.2024г., ведно с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви.

Видно от представената от ответното дружество справка, ищцата е направила вноски по процесния кредит преди цесията в общ размер на 1126.00 лева, а след цесията в общ размер на 702.01 лева или общо е заплатила по процесния договор за кредит сума в размер на 1828.01 лева.