Решение № 506 от 10.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110114179 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

10.01.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

ІII ГО, сто петдесет и пети

На десети декември две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ц.П.

1 като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело номер 14179 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ЗЕАД “...............” ЕАД, с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. ”............., представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., против “..... .............“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.................., представлявано от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д.. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 08.04.2022 г. по републикански път Е 87 в посока от гр. ..... към гр. ....., в района на с. Приселци, било реализирано ПТП с участници: товарен автомобил „.........“, с рег. № В9255СС, собственост на „................ – .....“ ООД, и товарен автомобил „..... Х 350“, с рег. № СВ4339КС, при което били причинени вреди. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 08.04.2022 г. Също така твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то по отношение на товарен автомобил „..... Х 350“, с рег. № СВ4339КС, имало валидна застраховка „Каско“, сключена с полица № 4704210900001666, валидна от 28.08.2021 г. до 27.08.2022 г., а по отношение на товарен автомобил „.........“, с рег. № В9255СС, имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Излага твърдения, че по повод подадено уведомление за щета при ищеца била образувана преписка по щета № 470421222218711, по която ищецът платил обезщетение в размер на 22 760,69 лв. по сметката на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил. Излага твърдения за извършени разходи по определяне на обезщетението в размер на 25 лв. По повод на отправена регресна покана за плащане на сумата, представляваща платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски, ответникът отказал възстановяване на платеното обезщетение, като изпаднал в забава, за което дължал и лихва за забава в размер на 613,95 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди “.....

.............“ АД да заплати на ЗЕАД “...............” ЕАД сумата от 22 785,69 лв., представляваща платеното застрахователно обезщетение по щета № 470421222218711, сумата от 613,95 лв. – лихва за забава за периода от 10.12.2022 г. до 16.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 17.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество “..... .............“ АД. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковите претенции по основание и размер. Оспорва наличие на предвидените в закона предпоставки за встъпване на ищеца в правата на увреденото лице.

2

Не оспорва наличие на застрахователно правоотношение спрямо застрахованите товарни автомобили. Оспорва наличието на вина на водача на застрахования при ответника товарен автомобил. Оспорва механизма на причиняване на ПТП-то, както и твърдяната фактическа обстановка и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото увреждане и претърпените вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва акцесорния иск. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да се произнесе с решение, съобразно със събраните по делото доказателства, като присъди обезщетение в намален размер, претендира направените по делото разноски.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 412, ал. 1 и ал. 3 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетия като доказателство заверен препис от двустранен констативен протокол от 08.04.2022 г., се установява, че на 08.04.2022 г. е било реализирано ПТП с участници: товарен автомобил „.........“, с рег. № В9255СС, управляван от Михаил михов, собственост на „................ – .....“ ООД, и товарен автомобил „..... Х 350“, с рег. № СВ4339КС, собственост на „..............“ ЕООД, управляван от Георги Георгиев.

От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от застрахователна полица № 4704210900001666, е видно, че между „..............“ ЕООД, в качеството му на собственик на товарен автомобил „..... Х 350“, с рег. № СВ4339КС, и ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка “Каско” със срок на покритие от 28.08.2021 г. до 27.08.2022 г.

От представената и приета като доказателство по делото справка от Гаранционния фонд е видно, че по отношение на товарен автомобил с рег. № В9255СС, е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с период на покритие от 06.01.2021 г. до 05.01.2022 г.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при ЗЕАД “...............” ЕАД е била образувана преписка по щета № 470421222218711, по повод постъпило уведомление, по която щета на 20.09.2022 г. застрахователят е платил обезщетение на автосервиза, извършил ремонта сумата от 22 760,69 лв.

От представеното по делото уведомително писмо, отправено от ищеца до ответника на 01.12.2022 г. и получено от последния на 05.12.2022 г. се установява, че ищецът е поканил ответника да заплати платеното застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на 22 785,69 лв. с включени ликвидационни разноски.

3

Като доказателство по делото са приети и общитне условия по застраховка „..............“ на ищеца.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните в опис-заключение на застрахователя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по товарен автомобил „..... Х 350“, с рег. № СВ4339КС, при ремонт с нови части без начислен ДДС е 19 087,33 лв., а с начислен ДДС – 22 904,80 лв. Вещото лице също така установява, че застрахованият автомобил е бил произведен през 2017 г. и е бил в експлоатация 5 години.

Също така установява, че водачът на товарен автомобил „.........“ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не навлиза върху платното за движение на Път Е87преди да е преминал пред него товарен автомобил „..... Х 350“.

От приложения като доказателство по делото Протокол № 4233 от 22.11.2024 г. по ч.гр.д. № 7138/2024 г. по описа на РС – ....., за събрани по делото гласни доказателства по делегация, се установява, че подписът върху протокола за ПТП е на свидетеля Георгиев, като при пътуване до гр. ..... с хладилен камион „.....“, когато свидетелят се е движел по главния път, който е имал завой надясно, а пред него е имало автобус, е излязъл кран, който със стрелката е ударил управлявания от свидетеля хладилен камион. Кранът е излязъл от място, където липсвало обозначение за наличие на път. Свидетелят също така установява, че пътят е бил двулентов с непрекъсната линия, тъй като е имало завой. За настъпилия инцидент участниците съставили протокол, като другият участник в ПТП-то е признал вината си.

Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля, като кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество. От събраните по делото доказателства се установява, че увреденото лице е платило дължимата застрахователна премия на ищеца, като последният е водил редовно счетоводство.

Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ да претендира платеното от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество и собственикът на увредения товареин автомобил са имали сключен договор за застраховка 4

„Каско“. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката рискове, застрахованият автомобил е бил увреден, в резултат на настъпилото ПТП, при което са нанесени щети на товарен автомобил „..... Х 350“, с рег. № СВ4339КС. На основание сключения договор за застраховка „Каско“ и настъпило застрахователно събитие ищцовото дружество е платило обезщетение в общ размер 22 760,69 лв., видно от събраните доказателства. Предвид извършеното плащане, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредите.

Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, може да предяви вземанията си по реда на чл. 412, ал. 1 от КЗ направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредите. Съгласно последната разпоредба застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Съдът, с оглед на събраните доказателства, включително и изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, приема, че вредите – предмет на обезвреда от застрахователя, са в причинна връзка с настъпилите вреди в резултат на ПТП, като в конкретния случай причина за настъпилото ПТП са действията на водача на товарен автомобил „.........“, с рег. № В9255СС. По отношение на размера на вредите, съдът приема, че те възлизат на 22 904,80 лв., видно от заключението на вещото лице по назначената експертиза, което съдът цени наред с останалите събрани по делото доказателства. Ето защо и в полза на увреденото лице, в случая собственика на автомобила, е възникнало право да иска обезвреда на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника, съгласно чл. 412 от КЗ.

С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.

412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице до размера на обезщетение на стойност 22 760,69 лв., до който размер претенцията се явява основателна и доказана. По отношение на претендираните 25 лв. ликвидационни разноски ищецът не представи доказателства за извършването им съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена. Исковата претенция се явява основателна и доказана до размера от 22 760,69 лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 22 785,69 лв. следва да бъде отхвърлена като недоказана.