Определение № 2518 от 30.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2518 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502579 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от И. И. Ц., ЕГН – **********, и Л. Т. В., ЕГН – **********, чрез адв.Н. Р., БАК, против Определение № 7944/12.07.2023г., постановено по гр.д.№ 8492/2023г. от Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., с което е върната искова молба с вх.№ 53633/09.06.2023г., подадена от „Банка ДСК“ АД, в частта относно ответниците И. И. Ц. и Л. Т.

В., като недопустима, и е прекратено производството по отношение на тях.

Молят да бъде отменено и да се постанови връщане на делото за продължаване на процесуалните действия.

Въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД, ЕИК – 121830616, чрез юрк. Л.

А. – П., депозира писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежни страни в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд – Пловдив по реда на чл.422 от ГПК е образувано гр.д.№ 8492/2023г. по искова молба на „Банка ДСК“ АД срещу длъжниците И.

Ц., Л. В. и М. Н., с която са предявени установителни искове 1

След изискана справка се е установило, че ч. гр. д. № 3117/2012г. по описа на РС - Пловдив е било унищожено, поради изтичане на 5- год. срок на съхранение. Приложена е разпечатка от деловодната програма, от която се констатира, че на осн. чл.417 от ГПК е била издадена Заповед № 2070/01.03.2012г., постановено е незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист за процесните страни и съответните вземания.

От приложените документи по заповедното производство се установява, че са постъпили Възражения по чл.414 от ГПК от тримата длъжници М. А. Н., И. И. Ц. и Л. Т. В. на датата 18.04.2023г., като в тези на И. Ц. и Л. В. са изложени възражения за това, че поканата за доброволно изпълнение не е била предадена от работодател и съответно изобщо не е била връчена такава заповед за изпълнение.

По делото е изискано и приложено от ЧСИ ***** Писмо от 26.06.2023 г., ведно с приложения към него.

Констатира се, че ПДИ до ответника И. Ц. е била връчена чрез работодател на 13.11.2015 г., съгласно наличната обратна разписка. В нея е изрично удостоверено, че се връчва и заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като е описан и изпълнителния лист, изд. на 12.03.2012г.

ПДИ до Л. В. е връчена лично на 17.11.2015 г., като в нея също се съдържа изрично отразяване за връчване на изпълнителен лист, изд. на 12.03.2012г., и на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Районният съд, с оглед на представените документи, налага изводи, че се удостоверява връчване на заповедта за изпълнение на ответниците И. Ц. и Л. В., на 13.11.2015 г. и на 17.11.2015 г. В сроковете по чл. 414, ал. 2 от ГПК /в редакция към тези дати/ не са постъпили възражения от длъжниците срещу издадената заповед, поради което същата е влязла в сила по отношение на тях.

Затова, приема, че заповедта е влязла в сила за двама от ответниците, а за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на установителни искове за същото вземане, недопустими са и производството по отношение на тях подлежи на прекратяване.

Относно наличните Възражения по чл.414 от ГПК с вх.№ 262253/18.04.2023г. и с вх.№ 262254/18.04.2023г. на ответниците- длъжници по заповедта, то същите са свързани в редовността на връчването и подлежат 2 на разглеждане по реда на чл. 423 от ГПК.

В този смисъл, Районният съд се позовава на разясненията, дадени в т. 6 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, че когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК и редът на защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд.

Районният съд посочва изрично, че производството по чл.422 от ГПК е допустимо само по отношение на ответника М. А. Н., защото на него заповедта е била връчена на 28.03.2023г. и възражението по чл. 414 от ГПК е подадено в срок.

С частната жалба на И. И. Ц. и Л. Т. В. се оспорват направените правни изводи от Районния съд. По-конкретно относно И. И. Ц. видно било от данните по изпълнителното дело, че до работодателя на длъжника е изпратена за връчване покана за доброволно изпълнение. По делото се установява, че адресираните до третото лице книжа са получени, съгласно обратна разписка. РС - Пловдив е броил релевантният към датата на изпращане на съобщенията четиринадесет дневен срок, считано от датата на която е връчено на работодателя на длъжника съответното писмо.

Възражението по чл. 414 ал. 2 от ГПК обаче се подава в срок, считано от датата на която е връчена заповедта на длъжника, а не на работодателя или на друго лице. Поддържа се, че на Ц. нито е изпращана, нито е връчвана Заповед за незабавно изпълнение. Искането за връчване на ПДИ, с евентуална заповед - ако е имало приложена, е изпратено по пощата, с писмо с обратна разписка.

Третото лице-работодател не е поело задължение да връчи книжата.

Приложената по делото разписка удостоверява единствено получаването им от работодателя на длъжника, но не и получаването им от самия длъжник. В конкретната хипотеза на работодателя е възложено връчване, но той не е приел, съгласявайки се да предаде.

На следващо място, по отношение на Л. В., РС - Пловдив бил приел, че ПДИ до длъжника била връчена лично на 17.11.2015г., като в нея изрично било направено отбелязване, че се връчва и заповедта. Счита, че е налице объркване, вероятно породено от обстоятелството, че Поканата за доброволно изпълнение е изготвена по образец - Приложение № 21 към чл. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 22.02.2008г. за утвърждаване на образците, свързани с 3 връчването по ГПК и в този смисъл следва да се посочи, че във всяка покана за доброволно изпълнение се съдържа изречение, че заедно с нея - като приложение се изпраща и заповедта за изпълнение. Допълнителен аргумент е, че видно от представената по делото Разписка, констатира се датата на която е връчена поканата за доброволно изпълнение, но липсва отбелязване за връчване на заповед за изпълнение. От представената по делото разписка е видно, че се връчва само и единствено покана за доброволно изпълнение, но не и заповед за незабавно изпълнение /разписката е оформена и се намира на гърба на поканата/.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че възраженията на жалбоподателите следва да се оставят без уважение.

По отношение на длъжника И. И. Ц.. Видно е от приложената ПДИ, ведно със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по изп.д.№ 2616/2015г. по описа на ЧСИ *****, рег.№ 824, че същите са връчени чрез работодателя на задълженото лице ******* на 13.05.2015г. Към делото е приложено и запорното съобщение. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК не е постъпило възражение от И. И. Ц., поради което и се налага извод, че заповедта е влязла в сила. С подаденото Възражение с вх.№ 262254/18.04.2023г. от него се излагат доводи, че заповедта не му е била връчена, но същите подлежат на разглеждане по чл.423 от ГПК, защото са свързани с редовността на връчването.

По отношение на длъжника Л. Т. В.. Видно е от приложената ПДИ, ведно със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по изп.д.№ 2616/2015г. по описа на ЧСИ *****, рег.№ 824, че същата му е връчена лично на 17.11.2015г.

След като Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е описана като част от книжата за връчване, се налага извод, че е получена от адресата. С подаденото Възражение с вх.№ 262255/18.04.2023г. от него се излагат доводи, че срокът по чл.414 от ГПК за него започва да тече не от момента на връчването на ПДИ, а от момента на връчването на заповедта за изпълнение, каквато и „до ден днешен“ не му била връчена. Тези доводи също подлежат на разглеждане по реда на чл.423 от ГПК, а не в производство по чл.422 от ГПК, както правилно е посочил Районният съд.

Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

4

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 7944/12.07.2023г., постановено по гр.д.

№ 8492/2023г. от Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., с което е върната искова молба с вх.№ 53633/09.06.2023г., подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК – 121830616, като недопустима, в частта относно ответниците И. И. Ц., ЕГН – **********, и Л. Т. В., ЕГН – **********, и е прекратено производството по отношение на тях.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5