Решение № 77 от 18.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Бургас, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора К. Г. К. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600132 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Образувано е по жалба от осъдения Н. М. Т. против определение № 144/14.05.2024г., постановено по ЧНД № 126/24г. по описа на ОС-Ямбол, с което по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК съдът е определил общо наказание на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК измежду наложените на Т. наказания по присъди по НОХД №777/2023 г., НОХД №233/2022 г. и НОХД №148/2024г. – трите по описа на РС-Ямбол и по НОХД №38/2024 г. по описа на ОС-Ямбол, в размер на най-тежкото от тях, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, увеличено на основание чл. 24 от НК с шест месеца до размера от две години и шест месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК и чл. 59, ал.1 от НК съдът е приспаднал от така определеното и увеличено общо наказание, наказанието, което осъденият е изтърпял по всяка от присъдите, включени в групата, както и времето, през което Т. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД №233/2022 г. по описа на ЯРС, считано от 23.11.2023 г. до 11.12.2023 г.

1

В жалбата осъденият навежда доводи за незаконосъобразност на определението на първата инстанция. Твърди, че съдът не е извършил пълно и цялостно групиране на наказанията по постановените срещу него присъди, както и че неправилно е приел необходимост от завишаване на общото наказание по реда на чл. 24 от НК. Моли въззивният съд да изследва в пълнота данните за съдимостта му и да определи едно общо наказание по всички постановени срещу него присъди. Претендира също отмяна на приложението на чл. 24 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция осъденият Т. се явява лично и с назначения му от първата инстанция служебен защитник – адвокат Т. Р. от АК-Ямбол. Защитникът поддържа жалбата ведно със съображенията, изложени в нея. Счита, че първата инстанция не е аргументирала надлежно своята позиция относно необходимостта от увеличаване на определеното на Т. общо най-тежко наказание по реда на чл. 24 от НК. Акцентира върху характера на престъпленията, за които Т. е бил осъден с постановените последни по време присъди, а именно такива по чл. 354а от НК, като твърди наркотична зависимост на последния и нужда от провеждане на адекватно лечение. В контекста на горното поддържа, че размерът на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ е достатъчен, за да се изпълнят целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК. Моли за отмяна на атакувания акт в частта относно приложението чл. 24 от НК.

Осъденият Т. се присъединява към доводите, застъпени от защитника.

Представителят на Апелативна прокуратура Бургас изразява становище за частична основателност на жалбата. Сочи, че първата инстанция е следвало да прецени наличието на предпоставките по чл. 25 вр. чл. 23 от НК по отношение на всички осъждания на Т., считано от 2022г., като приложи принципа за най-благоприятното съчетание на наложените му наказания. В този смисъл, прави предложение за групиране на наказанията по присъди по НОХД № 28/2022 г., НОХД № 219/2022 г., НОХД № 210/2022 г.и НОХД № 233/2022 г., всички по описа на Районен съд – Ямбол, като се определи общо най-тежко наказание - девет месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 24 от НК да бъде увеличено с четири месеца, търпимо при първоначален строг режим. В отделна група счита, че следва да попаднат наказанията, наложени на Т. с присъди по НОХД № 777/2023 г., НОХД № 2

52/2024 г., НОХД № 148/2024 г., всички по описа на Районен съд - Ямбол и по НОХД № 38/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, като се определи общо най-тежко наказание от две години „лишаване от свобода“, и същото се увеличи с шест месеца „лишаване от свобода“. Към така определеното общо наказание на основание чл. 23, ал.3 от НК предлага да се присъедини и наказанието „глоба“, наложено на Т. по НОХД № 52/2024 г. на Районен съд – Ямбол. Застъпва становище, че приложението на чл. 24 от НК се явява необходимо с оглед високата обществената опасност на осъдения Т., изводима от множеството му осъждания, включително и от предходните такива, попадащи извън разглежданите съвкупности.

Бургаският апелативен съд, проверявайки обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение във връзка с изложените от страните доводи, намира следното:

Жалбата е частично основателна.

Производството пред първоинстанционния съд, установяващо се като такова по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, е било образувано по предложение на прокурор при ОП-Ямбол за определяне по реда на чл. 25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК на общо наказание на осъдения Н. М. Т. по постановени спрямо същия присъди по НОХД № 777/2023 г., НОХД № 233/2022г., НОХД № 148/2024 г., всички по описа на Районен съд - Ямбол и по НОХД № 38/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол. Ограничавайки се в рамките на внесеното предложение, без да изследва в цялост съдимостта на Т., съдът е определил общо най-тежко наказание на последния измежду наложените му с горецитираните присъди, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл. 24 от НК е увеличил с шест месеца лишаване от свобода.

Постановявайки своя акт, първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да извърши пълно и цялостно групиране на наказанията, съобразно принципа на най-благоприятното им съчетание за осъдения, както чл. 25, вр. чл. 23 НК и задължителната за съдилищата практика в т. 9 от Постановление № 4/1965 г. на ПВС и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС, го изискват. Като компетентен съд по прилагането на чл. 25 НК (арг. от чл. 39 НПК), съставът на ОС-Ямбол е следвало да се съобрази с факта, че с хронологически последното осъждане на Т. – това по НОХД № 38/2024 г. по 3 описа на Окръжен съд – Ямбол, предходно извършената с определение от 08.04.2024г. по ЧНД № 218/2024г. на РС-Ямбол кумулация е изгубила правното си значение и преценката дали новото осъждане – по НОХД № 38/2024 г. по описа на ОС – Ямбол води до промяна в начина, по който са конфигурирани съвкупностите или не и дали тези съвкупности съчетават по най-благоприятния за осъдения начин наложените му наказания са все въпроси, които следва да обсъди при произнасяне по съществото на делото.

Пропускайки да стори това, съдът е пренебрегнал задължителните за него указания, съдържащи се в ТР № 3 от 16.11.2009 г. на ОСНК на ВКС по т. д. № 3/2009 г.

При групирането на наказания при множество престъпления съдът трябва да изследва всички осъждания на лицето, а не само тези, с които е бил формално сезиран, какъвто подход в случая е избрал окръжният съд. Видно от данните в справката за съдимост на осъдения Н. Т. /спр. л.3-11 от ЧНД № 126/24г. на ЯОС/, която се установява, че е със съдържание, идентично с това на представената пред въззивния съд справка /спр. л.26-39 от ВЧНД № 132/24г. на БАС/, Т. е осъждан многократно като за част от санкционирана деятелност, при наличие на предпоставките по чл. 25 вр. чл. 23 от НК на същия са определяни общи наказания по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК.

При анализа на цялостната картина на осъжданията на Т., значение за прилагане на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23 НК имат наказанията, наложени му по следните присъди, респ. приравнени на тях определения:

1. Определение за одобряване на споразумение от 14.03.2022г. по НОХД № 28/2022 г. по описа на РС - гр. Ямбол, с което за извършено на 20.10.2021г. от Т. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.

„б“ от НК, на същия е наложено наказание от шест месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 14.03.2022г.;

2. Определение за одобряване на споразумение от 03.05.2022г. по НОХД № 219/2022 г. по описа на РС - гр. Ямбол, с което за извършено на 19.09.2021г. от Т. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 26, ал.1 от НК, на същия е наложено наказание от девет месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 03.05.2022г.;

4

3. Присъда по НОХД №210/2022 г. по описа на РС - гр. Ямбол, с която за извършено в периода 6.08.2021г. – 7.08.2021г. от Т. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, на същия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 16.06.2022г.

4. Определение за одобряване на споразумение от 05.12.2023г. по НОХД № 777/2023г. по описа на РС -[1]Ямбол, с което за извършено на 16.06.2023г. от Т. престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 НК, на същия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 05.12.2023г.;

5. Определение за одобряване на споразумение от 26.02.2024г. по НОХД № 52/2024г. по описа на РС-Ямбол, с което за извършено на 26.08.2023г. от Т. престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НК, на същия е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Определението е влязло в сила на 26.02.2023г.;

6. Определение за одобряване на споразумение от 07.03.2024г. по НОХД № 233/2022г. по описа на РС-Ямбол, с което за извършено на 25.10.2021г. от Т. престъпление по чл. 215, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б “б“ от НК, на същия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, търпимо при първоначален строг режим, като на основание чл. 59, ал.1 ,т.1 от НК е приспаднато времето, през което Т. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по същото дело, считано от 23.11.2023г. до 11.12.2023г. Определението е влязло в сила на 07.03.2024г.;

7. Определение за одобряване на споразумение от 25.03.2024г. по НОХД № 148/2024г. по описа на РС-Ямбол, с което за извършено на 14.06.2023г. от Т. престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, на същия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, търпимо при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 25.03.2024г.;

8. Определение за одобряване на споразумение от 26.03.2024г. по НОХД № 38/2024г. по описа на ОС- Ямбол, с което за извършени на 16.11.2023г. и на 23.11.2023г. от Т. две престъпления, квалифицирани съответно по чл. 354а, ал.2, т.4, вр. с ал.1 пр.5- то, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК и по чл. 354а, ал.2, т.4, вр. с ал.1, пр.4-то, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК, на същия е 5 наложено общо наказание по правилата на чл. 23, ал. 1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 26.03.2024г.

С определение от 08.04.2024г. , постановено по ЧНД № 218/2024г. по описа на PС – гр. Ямбол на осъдения Т. е определено общо наказание измежду наложените му такива с отделни присъди, като са формирани две съвкупности от престъпления: първата – по НОХД № 28/2022 г., НОХД № 219/2022 г., НОХД № 210/2022 г. и НОХД № 233/2022 г., всички по описа на РС-Ямбол, по които на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на Т. е определено общо най-тежко наказание от девет месеца „лишаване от свобода“, увеличено по преда на чл. 24 от НК с четири месеца „лишаване от свобода“, и втората - по НОХД № 777/2023 г., НОХД № 52/2024 г., НОХД № 148/2024 г., трите по описа на Районен съд – Ямбол, като на Т. е определено общо най-тежко наказание от шест месеца „лишаване от свобода“, търпимо при първоначален строг режим. Към така определеното по втората група присъди общо наказание на основание чл. 23, ал.3 от НК е присъединено и наказанието „глоба“, наложено на Т. по НОХД № 52/2024 г. на Районен съд – Ямбол.