Решение № 198 от 27.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Благоевград, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20261200500260 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ГРАНД ХОТЕЛС МЕНИДЖМЪНТ ЕНД МАРКЕТИНГ“ ЕООД, ЕИК 206072108, със седалище и адрес на управление:

*********, представлявано от управителя М.А., срещу Решение № 343 от 05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 62/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за незаконно и е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) уволнението на Ю. С. Х., извършено със Заповед № 779/19.10.2023 г.; възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Ю. С. Х. на заеманата преди уволнението длъжност „администратор хотел“; прекратил е производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ като недопустимо и е осъдил „ГРАНД ХОТЕЛС МЕНИДЖМЪНТ ЕНД МАРКЕТИНГ“ ЕООД да заплати на Ю. Х. сумата от 1000 лева разноски, както и сумата от 150 лева държавна такса по сметка на съда.

Въззивникът обжалва решението в частите, с които са уважени исковете по чл.

1

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и в частта за разноските. Поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел за недоказано спазването на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ.

Твърди, че е изпълнил добросъвестно задължението си да изиска обяснения, като е изпратил писмо чрез куриер до единствения известен и посочен в трудовия договор постоянен адрес на служителя, който по собствено признание е отсъствал от страната и не е осигурил лице за получаване на кореспонденция. Намира за неправилен извода на съда, че заповедите за уволнение не са връчени, като счита, че е налице хипотеза на връчване при отказ, поради което и насрещният иск е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 358 от КТ. Алтернативно се позовава на представеното от самия служител предизвестие от 09.06.2023 г., което би прекратило трудовото правоотношение преди датата на уволнението, което обстоятелство не е обсъдено от районния съд. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Ю.

С. Х., чрез адв. Н. Р., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при пълно изясняване на фактическата обстановка. Изтъква, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.

193 от КТ, което е достатъчно основание за отмяна на уволнението. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски за въззивната инстанция в размер на 512 евро.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Благоевградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на валидността и допустимостта на решението в обжалваната му част съгласно чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, които не се оспорват от страните и се подкрепят от събраните доказателства.

2

Въззивният съд ги възприема изцяло и с оглед правомощията си по чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд в тази част. Безспорно е, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 779/19.10.2023 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение. Установено е, че преди издаването на заповедта, работодателят е изпратил писмо с искане за обяснения (изх. № 173/11.10.2023 г.) чрез куриерска фирма до постоянния адрес на служителя, което е върнато като недоставено поради отсъствие на адресата. Самите заповеди за налагане на наказанието и за прекратяване на правоотношението също са изпратени по куриер и са върнати като недоставени. Служителят е узнал за уволнението си на 13.03.2024 г. с получаване на искова молба от работодателя по прекратеното производство по чл. 221, ал. 2 от КТ. На 09.04.2024 г. е предявил насрещните искове по чл. 344, ал. 1 от КТ. По делото е представена и молбапредизвестие от служителя с дата 09.06.2023 г. за прекратяване на трудовия договор.

От правна страна:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Въззивната жалба в тази част е неоснователна.

Основният спорен въпрос е дали работодателят е спазил императивното изискване на чл. 193, ал. 1 от КТ да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. В тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил това свое задължение.

Съгласно константната практика на ВКС, задължението се счита за изпълнено, когато на работника е предоставена реална, а не формална възможност да даде обяснения. Изпращането на писмена покана до известен на работодателя адрес, която е върната като недоставена, не е достатъчно, за да се приеме, че задължението е изпълнено. В такива случаи работодателят следва да положи допълнителни усилия, за да осъществи контакт със служителя (напр. по телефон, имейл, ако са известни), за да се увери, че невъзможността за връчване не се дължи на причини, за които той не отговаря. Хипотезата на чл.

193, ал. 3 от КТ, изключваща приложението на ал. 2, е налице само когато обясненията не са дадени по вина на работника. В случая въззивникът не е ангажирал доказателства, от които да се направи извод за виновно поведение на служителя, изразяващо се в осуетяване на възможността да получи 3 поканата за обяснения. Фактът, че служителят е пребивавал в чужбина, сам по себе си не съставлява такава вина.

С оглед на изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ.

Последицата от това нарушение е изрично уредена в чл. 193, ал. 2 от КТ – съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Поради това и доводите на въззивника относно съществото на извършеното нарушение са ирелевантни. На следващо място, уволнението е извършено при липсата на съществуващо правоотношение. И това е така, доколкото съгласно фактите, служителят е подал писмено предизвестие на 09.06.2023 г. При уговорен 60-дневен срок, трудовият договор се прекратява автоматично с изтичането на този срок на 08.08.2023 г. Това е правната последица, предвидена в чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, която настъпва по силата на закона, без да е необходим друг акт от страна на Следователно, към датата на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение – 19.10.2023 г. – трудовото правоотношение между страните вече не е съществувало . Работодателят не може да упражни правото си да прекрати едно вече прекратено правоотношение. Заповедта за уволнение, издадена при липса на предмет, е незаконосъобразна и подлежи на отмяна и на това самостоятелно основание. работодателя.

Неоснователно е и възражението за просрочие на иска. Срокът по чл. 358, ал.

1, т. 2 от КТ тече от деня на прекратяването, което съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ настъпва с получаването на писменото изявление. При липса на надлежно връчване, срокът започва да тече от момента на реалното узнаване, който в случая е 13.03.2024 г. Насрещният иск е предявен на 09.04.2024 г., т.е. в рамките на двумесечния срок.

Поради изложените съображения, решението на РС-Разлог в частта, с която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:

Въззивната жалба в тази част е основателна.

Първоинстанционният съд, след като е уважил иска за отмяна на уволнението, автоматично е приел за основателен и обусловения от него иск за възстановяване на предишната работа. При това обаче съдът е пропуснал да обсъди и даде правна преценка на представеното по делото писмено 4 предизвестие от служителя до работодателя от 09.06.2023 г., коментирано и по-горе. С отмяната на незаконното уволнение трудовото правоотношение се счита за незасягано от него и се възстановява в състоянието, в което се е намирало преди уволнителната заповед. В конкретния случай това означава, че се възстановява правоотношение, в рамките на което е налице валидно волеизявление на служителя за прекратяването му с предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ. При уговорен в трудовия договор и претендиран от работодателя по първоначалния иск 60-дневен срок на предизвестие, същото е изтекло на 08.08.2023 г. – преди датата на процесното уволнение. С изтичането на срока на предизвестието трудовото правоотношение се прекратява на основание чл.

326, ал. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ.

Съгласно константната практика на ВКС, обективирана и в Тълкувателно решение № 2/2012 г. на ОСГК, не може да бъде възстановен на работа служител, ако заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестие, подадено от самия служител. В този случай, дори уволнението да е незаконно, правоотношението е прекратено на друго, самостоятелно правно основание, поради което липсва съществуващо правоотношение, на което служителят да бъде възстановен.

С оглед на това, искът за възстановяване се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а решението на РС-Разлог в тази му част – отменено.

По разноските:

При този изход разноските следва да се разпределят съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете съгласно общото правило на чл. 78, ал. 1 и ал.

3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). При трудови спорове се прилага специалната разпоредба на чл. 359 от КТ, съгласно която производството е безплатно за работниците и служителите и те не плащат такси и разноски.

Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, тази разпоредба освобождава служителя от заплащане на дължимите по делото държавни такси и съдебно-деловодни разноски, но не го освобождава от отговорността да заплати на работодателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете (Решение № 44 от 2016 г. на ВКС; Решение № 857 от 2011 г. на ВКС).

В конкретния случай, при разгледани по същество два обективно съединени иска. Служителят е направил разноски в размер на 1000 лева пред първа 5 инстанция, поради което работодателя следва да му заплати 255,65 евро (500 лева). Работодателят дължи и държавна такса в размер на 25,56 евро (50 лева) за уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и 2,56 евро (5 лева) за евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.

Пред въззивната инстанция се отхвърля въззивната жалба в частта по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, поради което на последния се дължат 256 евро разноски за адвокатско възнаграждение. Работодателят е претендирал разноски, но не е представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, поради което искането му за присъждане на такива следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 343 от 05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 62/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е възстановен Ю. С. Х., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „администратор хотел“, В ЧАСТТА, с която „ГРАНД ХОТЕЛС МЕНИДЖМЪНТ ЕНД МАРКЕТИНГ“ ЕООД, ЕИК 206072108, е осъдено да заплати на Ю. С. Х. сумата от 1000 (хиляда) лева разноски за първа инстанция, и В ЧАСТТА, с която „ГРАНД ХОТЕЛС МЕНИДЖМЪНТ ЕНД МАРКЕТИНГ“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на Районен съд – Разлог държавна такса за разликата над 50 (петдесет) лева до пълния присъден размер от 150 (сто и петдесет) лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: