Определение № 290 от 14.06.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. Пещера, 14.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. В.А като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В.А Гражданско дело № 20235240100283 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 1098/06.03.2023 г., уточнена с молби с вх. № 1581/29.03.2023 г., вх.

1793/11.04.2023 г. и вх. № 1958/21.04.2023 г.., подадени от Ц. С. Д., чрез адв.

Л. М. против Д. И. Д., в която ищецът Ц. Д. твърди, че на 01.01.2022 г. между него, в качеството му на наемодател, и ответника Д. Д., в качеството му на наемател, е сключен договор за наем на следния недвижим имот: търговски обект „Бърза закуска“ с РЗП от 154 кв.м., пета категория, построен в УПИ X-380, в кв. 36 по плана на с. Главиница, общ. Пазарджик, при съседи на имота: от югоизток - улица, от югозапад - УПИ XI-380 и УПИ XII-380, от северозапад - УПИ XIII-381, УПИ VI-382 и УПИ VII-379, от североизток УПИ VIII-379, за срок до 31.12.2022 г. Ищецът поддържа, че с изтичането на наемния срок, на основание чл. 3.2 от договора за наем, същият е прекратен, както и че наемателят – ответникът Д. Д. е продължил да ползва наетия обект до 07.01.2023 г., въпреки противопоставянето на ищеца. Сочи, че след като ответникът освободил процесния имот друго лице не е ползвало наетия обект.

Ищецът твърди, че ответникът оставил просрочени задължения за консумативни/режийни разходи, както следва: сумата в размер на 8263,70 лв.

– потребена и незаплатена от ответника ел. енергия за процесния обект за месеците октомври, ноември и декември 2022 г.; сумата в размер на 421,90 лв.

– потребена и незаплатена от ответника ел. енергия за процесния обект след прекратяване на договора за наем, за периода от 01.01.2023 г. до 07.01.2023 г.;

53,92 лв. - потребена и незаплатена от ответника вода за процесния обект, за периода от 10.11.2022 г. до 31.12.2022 г. и 5,89 лв. - потребена и незаплатена от ответника вода за процесния обект след прекратяване на договора за наем, за периода от 01.01.2023 г. до 07.01.2023 г. Сочи, че за незаплатените консумативни разходи за изразходваната от ответника ел. енергия през време 1 на ползване на търговския обект са издадени фактури №№ ФС1801968020/31.10.2022 г.,

ТТ2700002886/03.11.2022 г.,

ТТ2700039291/03.12.2022 г.,

ФС1802031604/30.11.2022 г.,

ТТ2700109306/03.01.2023 г. Изтъква, че дал парични средства на баща си Стоян Д., който заплатил необходимата парична сума за консумираната от ответника ел. енергия по време на ползване на наетия обект, за да не изключат тока в обекта. Излага, че титуляр на партидата на тока е „ЕС 47“ ЕООД, на което дружество едноличен собственик на капитала и управител е майката на ищеца. Сочи, че ответникът не заплатил и разходите за потребената вода в наетия обект в размер на 59,81 лв., от които: 53,92 лв. - потребена и незаплатена вода за периода от 10.11.2022 г. до 31.12.2022 г. и 5,89 лв. потребена и незаплатена вода след прекратяване на договора за наем, за периода от 01.01.2023 г. до 07.01.2023 г., поради което ищецът заплатил тези дължими от ответника разходи за вода. Ищецът твърди, че многократно търсил ответника по телефона с молба последният да заплати задълженията си за вода и ел. енергия за наетия обект, същият обещавал, че ще погаси задълженията, но плащане от негова страна не последвало. Тъй като ответникът не заплатил в срок за задълженията за вода и ел. енергия за наетия обект се натрупали лихви, които ищецът платил. Ищецът твърди, че е заплатил сумата в размер на 114,37 лв. - лихва за забава за заплащането на задължението за ел. енергия, за периода от 11.11.2022 г. до 18.01.2023 г., формирана както следва: 32,95 лв. - лихва за забава за задължението по фактура № ТТ2700002886/03.11.2022 г., 6,80 лв. - лихва за забава за задължението по фактура № ФС1802031604/30.11.2022 г., 14,48 лв. - лихва за забава за задължението по фактура № ТТ2700039291/03.12.2022 г., 59,40 лихва за забава за задължението по фактура № ФС1801968020/31.10.2022 г. и 0,74 лв. - лихва за забава за задължението по фактура № ТТ2700109306/03.01.2023 г. Сочи, че е заплатил и сумата в размер 0,21 лв. лихва за забава за заплащането на задължението за вода, за периода от 21.12.2022 г. до 19.01.2023 г. по фактура № **********/20.12.2022 г.

Ето защо, ищецът моли съда да уважи предявените искове, като постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 8263,70 лв. – потребена и незаплатена от ответника ел. енергия за процесния обект за месеците октомври, ноември и декември 2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 421,90 лв. – потребена и незаплатена от ответника ел. енергия за процесния обект след прекратяване на договора за наем, за периода от 01.01.2023 г. до 07.01.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 53,92 лв. потребена и незаплатена от ответника вода за процесния обект, за периода от 10.11.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2023 г.

2 до окончателното изплащане на вземането, 5,89 лв. - потребена и незаплатена от ответника вода за процесния обект след прекратяване на договора за наем, за периода от 01.01.2023 г. до 07.01.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 114,37 лв. - лихва за забава за заплащането на задължението за ел. енергия, за периода от 11.11.2022 г. до 18.01.2023 г.; 0,21 лв. - лихва за забава за заплащането на задължението за вода, за периода от 21.12.2022 г. до 19.01.2023 г. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Д. Д., чрез адв. Т. Иванов, в който оспорва иска по основание и размер. Излагага, че действително между страните е имало сключен договор за наем на процесното помещение, който подписвали всяка година. Твърди, че допреди изтичане на срока на представения по делото Договор за наем, а и след 01.01.2023 г. ищецът не се възпротивил по никакъв начин на ползването на имота от ответника. След като ищецът заявил, че желае ответникът да напусне обекта, последният не е задържал помещението и за около ден го освободил. Част от персонала на ответника обаче останала да работи в заведението, което продължило да извършва дейност и в следващите дни и посрещало клиенти в останалата част от месец януари, когато вече ответникът бил освободил обекта. Поради това не можело да се твърди, че сметките за месец януари са дължими от ответника. Ищецът твърди, че искът е неоснователен и поради това, че не ищеца, а друго лице е платило сумите по процесните фактури, които са издадени на трето лице.

Сочи, че при напускане на обекта, на място в същия останали 10 броя маси и 20 броя пейки, като уговорката между страните била същите да останат при ищеца, за да не плаща ответника дължими и незаплатени разходи за вода и ел. енергия и по този начин двамата да нямат повече претенции един към друг. За да бъдат нормални отношенията между страните, ответникът твърди, че оставил в наетия обект и микровълнова фурна за 400 лв., както и 80 лв. – т.нар. „сефте“ – пари от първите клиенти на заведението. Поради това счита, че не дължи претендираната сума. При условията на евентуалност, в случай че ищеца оспори твърденията в отговора на исковата молба, прави възражение за прихващане със сумата, представляваща действителната цена на оставените от ответника в наетия обект 10 броя маси и 20 броя пейки, сумата в размер на 400 лв. – стойността на микровълновата фурна и 80 лв. – пари, оставени от ответника в заведението, които е получил от първите клиенти на заведението. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

Предявени са осъдителни искове с правно основание 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД, чл. 236, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът счита, че между страните не са налице права и обстоятелства, които да се признават и да не се 3 нуждаят от доказване.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

За да бъдат уважени предявените искове с правно основание 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, че валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение по договор за наем; че е предоставил на ответника ползването на процесния обект; че вземанията за ел. енергия и вода са изискуеми, както и какъв е техният размер.

За да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 236, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, обстоятелството, че между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по Договор за наем от 01.01.2022 г., че същото е било прекратено с изтичането на срока на наемния договор на 31.12.2022 г., че ищецът се е противопоставил ползването на имота от ответника да продължи след прекратяването на договора за наем, както и размера на задълженията за ел. енергия и вода на наетия обект за периода от 01.01.2023 г. до 07.01.2023 г., включително.

За да бъде уважен иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, следните предпоставки: съществуването на главно парично вземане и неговия размер за исковия период, изискуемост на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на претендираните вреди от неизпълнението на договорното задължение за заплащане на потребените вода и ел. енергия в срок.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземанията, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсените суми.

Относно направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за прихващане:

Според общото правило на чл. 153 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест страната, направила възражението за прихващане – в случая ответника носи доказателствената тежест относно положителните факти, от които черпи права.

По доказателствата:

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът намира, че са допустими, необходими и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат приети.

По исканията на страните за събиране на гласни доказателства, съдът счита, че следва да бъдат уважени, като бъдат допуснати по двама свидетели на страната на ищеца и на страната на ответника, при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба и в отговора на исковата молба 4 обстоятелства.

По искането на ищеца за допускане изслушването на съдебноикономическа експертиза, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след като ищецът формулира задачите към вещото лице по начин, съответстващ на изложеното в молбите, уточняващи исковата молба.

По искането на ответника за допускане изслушването на съдебнотехническа експертиза, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след вземане становището на ищеца.

Съдът следва да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК вр. чл. 146 от ГПК, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе н а 20.07.2023 г. от 09,45 часа , за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекта си на доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на настоящото определение.