Определение № 506 от 30.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 506 гр. Ловеч, 30.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ИВАН И.

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно частно наказателно дело № 20234300600423 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл.249,ал.3 във вр. с чл.431и сл. от НПК.

По описа на Ловешкия окръжен съд е образувано ВЧНД № 423/2023 г. въз основа на въззивна жалба от В. Н. Н.,чрез упълномощения си защитникадвокат Х. Н., вписан в АК - Ловеч , съдебен адрес: гр.Ловеч, ул."Търговска"29, с посочено правно основание чл.248, ал.1 т.3 вр. ал.6 и чл.341 от НПК.

В жалбата сочи,че на 09.10.2023 г., било проведено разпоредително заседание по посоченото дело. Наред с всички въпроси по чл. 248, ал. 1 НПК, бил обсъден и въпросът дали на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия чл. 248, ал. I, т. 3 от НПК.

С протоколно определение от разпоредителното заседание, въпреки възраженията му, съдът приел, че не са налице основания за прекратяване на наказателното производство по НОХД№286/202Зг. по описа на PC Луковит, че на досъдебното производство не са допусни отстраними нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на 1 обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. В тази връзка съдът препраща към мотивите си по отношение на липсата на основания за спиране или прекратяване на съдебните производство.

Счита, че протоколното определение, с оглед съображенията изложени в него за необосновано и незаконосъобразно, предвид следните съображения :

Видно от материалите досъдебното производство е образувано по приложени

АУАП №269073/28.08.20211.. обвинението в обстоятелствената част на акта е такова каквото е посочено и в обвинителният акт в настоящото производство, а именно на 28.08.2021г. нарушил правилата за движение по пътищата отнемане предимство и неспазване изискването на знак „Б" и реализирал тежко ПТП, Въз основа на този акт и съставен КП, е посочено, че дееца е нарушил чл. 50 ЗДвП, е издаденото НП 21-02-97-000304/20.09.2021г. като с постановлението е наложена санкция „глоба" по административен акт.

Подсъдимия обжалва НП, образувано е АНД№341/2021г. с искане да се обяви наказателното постановление за незаконосъобразно. В административния процес се приема,че издаденото НП е законосъобразно и потвърдил НП от 29.09.2022г. по АНДЖ341 2021г. съдът е постановил Решение№ 71/28.09.2022г., влязло в сила на 13.10. 2022г. поради необжалване в Административния съд. Решението е приложено към писмените доказателства в ДП. Въз основа на тях в разследването , тези документи са били ползвани като доказателства и са взети предвид в OA. По ДП не е извършен оглед, а съставения акт по чл. 213 е послужил като основа за образуване на ДП. Въпреки наличието на тези две решения които покриват обстоятелствата на TP №3 в т. 1,1 и т.2,2 от 22.12.2015г. на ОС на ВКС .

Въпреки това с OA по ДП №222/2021г. и пр.пр. 4005 на РП Ловеч. ТО Луковит е повдигнато същото обвинение на подсъдимия , като се възпроизвежда видно основно на датата, мястото и времето, когато е допуснато нарушението, че умишлено е извършено престъплението за което му се повдига обвинение. Поради тази причина въпреки, че се повдига обвинение за такова деяние за което има влязло в сила административнонаказателно производство би следвало да се приложи TP, с оглед забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. След влизане в сила на изменението на ЗАНН на чл.70, което дава възможност на 2 прокуратурата, а не на останалите страни да поискат възобновяване на наказателното производство да се възобновяват влезли в сила административни производства. В тази връзка тъй като решението когато е постановено е бил в сила чл. 70 в старата редакция е срещнало затруднение в старата редакция поради което е постановено допълнение на чл. 25 бр. 63 2017г в ал.1 т.5 -ако за също деяние което е престъпление е приключило с Административно наказателно производство наказателното производство се спира, като това производство се изпраща на прокурора, като се намира реда, по който да се възобнови административното производство и да го внесе наново, ако прецени. Тези нарушения на закона са допуснати при воденето на ДП. Разликата е, че се касае за телесни увреждания, като квалифициращ състав, което е довело до водене на два едни и същи процеса спрямо подсъдимия, като по този начин счита, че са нарушени императивни права на подсъдимия, което съдът не приел като съществено отстранимо процесуално нарушение на правата на подсъдимия, а са нарушени императивни права на подсъдимия, преодоляването на които са единствено в прерогативите на прокуратурата, а не на останалите страни да поискат възобновяване на наказателното производство, да се възобновяват влезли в сила административни производства. Налице са основания нарушаващи правото на обвиняемия по отношение на узнаването по кое обвинение той следва да отговаря.

Видно от мотивите съдът от една страна приема, че е налице идентитет между влязлото в сила решение по административно наказателното производство и внесения OA нo настоящото наказателно производство по два от критериите , намира, че не е налице третия критерии, касаещ вида и тежестта на предвиденото наказание по НК и подробно е развил съображенията си в тази насока, че наказателното преследване по чл. 343, ал.З б."а" от НК се санкционира с „лишаване от свобода" а по административно наказателното производство същото деяние се санкционира с „глоба" , което е несъответно, без да развие мотиви, дали това съществено нарушава правата на подсъдимия и дали става на въпрос за съществено отстранимо процесуално нарушение, което прокуратурата следва да отстрани преди започване на наказателното преследване по НК и доказва двойното производство нарушава правата на подсъдимия.

В тази насока няма липсват / мотиви в протоколното определение на 3 съда, за това внесения обвинителен акт представлява ли второто съдене на подсъдимия за едно и също деяние, нарушени ли са правата на подсъдимия и отстраними ли са тези нарушения по т.3 на ал.1 от чл. 248 от НПК.

В този смисъл непроизнасянето, счита, че е съществено процесуално нарушение допуснато от съда при обсъждане на задължителните въпроси в проведеното разпоредителното заседание.

Същевременно, счита, че всички основания за прекратяване и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на нарушени императивно признати права на обвиняемия са налице. В този смисъл е и константната практиката на ВКС Решение №126/18.09.2018 г. по н.д. №504/2018 г. на ВКС, 3 то НО.

С оглед изложеното, моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/да отмени протоколно определение от 09.10.2023 г., по посоченото дело, с което е постановено разглеждане на делото по общия ред, след като приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, довело да ограничаване правата на подсъдимия, което с отстранимо единствено по почин на прокуратурата , да прекрати производството по НОХД № 286/2023г. и върне на основание чл.

249 от НПК делото на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения.

Въззивната инстанция като взе предвид събраните по делото доказателства,възраженията в процесната жалба и мотивите на РС- Луковит /РС/,приема същата за подадена в законно установения срок,разгледана по същество основателна,поради което и следва да бъде отменено определението на РС като необосновано и незаконосъобразно.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

С определение № 491 от 09.10.2023 г.по НОХД № 286 по описа на РСЛуковит районен съд за 2023 г., е постановил,че не са допуснати на досъдебното производство /ДП/ отстраними нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия,на пострадалия и на неговите наследници.

В мотивната част от определението съда е посочил,че не е налице третия критерий за формиране на извода за обособен идентитет между двете производства, приключилото Административно наказателно производство и настоящото наказателно такова намиращо се в съдебна фаза. Третият 4 критерий касае вида и тежестта на предвиденото наказание от съответната приложима норма, респективно сходството между наложеното наказание по Административно наказателното производство „глоба" в размер на 200 лева и предвиденото наказание за престъпление по чл. 343, ал.3, б."а" НК, което е „лишаване от свобода" в размер от 1-6 години.Съдът е приел, че макар и да надвишава минималния праг на наказанието „глоба" по НК, а именно това наложено по Административно наказателното производство, а именно „глоба" в размер на 200 лева, не е достатъчно да се приеме, че това наказание по Административно наказателното производство е с наказателен характер.

Това е така, тъй като освен засягане на имуществената сфера на подсъдимия или наказаното лице по Административно наказателното производство наказанието „глоба" последното не се характеризира с други неблагоприятни за дееца последици касаещи ограничаване на личната му свобода, ограничаване на неговото придвижване, отразяване в бюлетина за съдимост, така както такова наказание „глоба" се отразява в съответният бюлетин на осъденото лице.Аргументирал се е с това,че наказанието за престъпление по чл. 343, ал.3 б."а" НК, е различно,тъй като същото е „лишаване от свобода", със завишен размер 6 години, предвид сочещ квалифициращ признак, а именно напускане на местопроизшествието или дееца е избягал от местопроизшествието, каквито признаци не са сочени в Административно наказателното производство.

На следващо място състава на съдът е приел, че на досъдебното производство не са допусни отстраними нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. В тази връзка и с оглед обвързване от защитата на основание за спиране и прекратяване на съдебното производство с т.5 на чл.248 ал.1 НПК, съдът препратил,както се възразява и в процесната жалба към мотивите си по отношение на липсата на основания за спиране или прекратяване на съдебните производство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Въззивната инстанция,като взе предвид възраженията в процесната жалба и посоченото в Тълкувателно решение №3/22.12.2015г. на ВКС по 5 тълк.дело №3/2015г.на ОСНК /Решението/ приема възраженията в жалбата за основателни.

По-конкретно на л.138 от ДП е приложено заверено копие от наказателно постановление №21-0297-000304 на Н-к РУ-МВР-Луковит,в което е наложено административно наказание глоба в размер на двеста лева,за това,че жалбоподателя по настоящото дело е нарушил чл.50,ал.1 от ЗДвП,като не пропуснал ППС,движещи се по път с предимство на кръстовище,на 28.08.2021г.в 08.18 часа в гр.Луковит на улица Стефан Стамболов като управлявал л.а.Фолцваген Тоарег с №.................. лична собственост и на кръстовището с улица И.В.,при наличието на пътен знак Б2не пропуска и реализира тежко с ранено лице ПТП движещия се по пътя с предимство обозначен със знак Б3 Фолцваген пасат с №.......................

Както се сочи в Решението Принципът ne bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 "Право на обжалване в наказателното производство" и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт - когато в националното законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен контрол. По делото Zolotukhin v. Russia Голямата камара приема формулировката на Обяснителния доклад към Протокол № 7, който следва разбирането на Европейската конвенция за международна валидност на наказателни присъди. Този акт определя решението за окончателно, когато е придобило силата на res judicata. Следователно, първото производство се счита за приключило, когато с влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е разрешен правен спор относно конкретно деяние в конкретния казус административно нарушение . За този извод са без значение видът на акта (наказателно постановление, съдебно решение, присъда, разпореждане или определение за прекратяване на наказателно производство), характерът на акта (осъдителен, оправдателен, за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК и др).