Решение № 422 от 14.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Русе, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20244520102019 по описа за 2024 година

Претенцията на ищеца – „Етажната собственост на вх.Е на бл.“***“ по ул.

„***“ №91 в гр.Русе, се основава на твърдения, че на 01.06.2013 г. между ищеца и ответика бил сключен договор за наем, съгласно който му било предоставено за възмездно ползване част от недвижим имот в гр.Русе – помещение, представляващо част от входа – от неизпозваемата сметопроводна система, разположено на партера на блока. Същото не е било индивидуализирано прецизно в исковата молба и молбите уточнение на ищеца. С оглед на това и във вързка с приетата строително-техническа е-за вх.

№*** г. на в.л. И. Л. е уточнено, че същото е с квадратура 17,50 кв.м./квадратна форма със страни 5.00 на 3,50 м./ с контури по точките А, Б, В и С по скицата на вещото лице, представена с молба вх.№*** г. и вход от северната страна на блока. От сключването на договора за наем ответникът без проблеми, своевременно заплащал дължимия наем в размер на 100 лв. месечно до 31.12.2013 г. От 01.01.2024 г. преустановил плащанията. Същият, чрез свое търговско дружество, бил закупил през 2013 г. търговски обект на партерния етаж в блока, който обаче бил съседен на процесното помещение.

Помещението ползвал за склад към търговския си обект. След спиране на плащанията ответникът отказал да върне наетото помещение. Започнала процедура по прекратяване на наемния договор, като била изпратена покана 1 чрез съдебен изпълнител. Ответникът отказал получаването и, но същата следвало да се счита връчена на основание чл. 47 от ГПК. С оглед на изложеното се претендира за осъждане на ответника да предаде владението върху така индивидуализираното помещение, както и да заплати дължим месечен наем, като след молба уточнение се уточнява, че се претендира 240 лв. - неплатен наем за периода от м. януари 2024 г. до 12.03.2024 г., когато бил прекратен договора (размер и период уточнени с молба-уточнение вх.№*** г.).

Претендира се и обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 12.03.2024 г. до датата на предявяване на иска - 10.04.2024 г. в размер на 93 лв. (размер и период уточнени с молба-уточнение вх.№*** г.).

Въз основа на изложените фактически твърдения и формулираните петитуми СЪДЪТ квалифицира правно предявените искове по: чл.233, ал.1, изр. първо от ЗЗД – за връщане на владението върху отдаден под наем имот след прекратяване на наемния договор; чл.232, ал.2, пр. първо от ЗЗД - за заплащане на неплатен наем по договор за наем на имота и чл.236, изр. второ от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за ползване на имота след прекратяване на наемния договор.

Ответникът В. Д. Д. оспорва иска. Оспорва сключването на договора за наем с ищеца като твърди, че не е подписавл същия. Освен това ищеца не му бил предал фактическо владение върху какъвто и да е било недвижим имот на блок ***. Твърди, че не е ползвал и не ползва помещение на ЕС, включително и за процесният период. Счита, че ищецът не е собственик на помещението, предмет на делото и не може да претендира връщане на същото. То било част от собствеността на търговско дружество, което не било страна по делото, върху магазин на партерния етаж на блока. Като такова се ползвало от него, а не от ответника. На 29.11.2013 г. въпросното търговско дружество продало същия недвижим имот при равни права на ответника и на съпругата му, но независимо от това продължавало да ползва недвижимия имот, като извършвало в същия търговска дейност. Действиетлно не било необходимо наемодателят да е собственк на отданения под наем имот, но не било недопустимо да отдава под наем имот на лице, което е собственик на имота.

2

Такъв договор би бил нищожен.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

По делото е представен заверен препис, а след указания на съда във връзка с направеното от ответника оспорване на положен подпис за наемател и оригинал /на л.99 от делото/, на договор за наем от 01.06.2013 г. (в договора датата на сключване е посочена на две места като на първото цифрата на месеца е поправЯ. на „4“). Съгласно същия Т.Д. като председател на домсъвета на вх.Е на бл.*** в гр.Русе - от една страна като наемодател, и В. Д.

Д. – от друга друга страна като наемател, сключват договор с предмет „Този договор определя условията и реда на ползване на помещението, прилежащо към общата квадратура на входа, определени от домсъвета“- т.1. В т.3 „ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ“ е посочено с ръчно изписване „складово помещение с наем 100.00 на месец“. В края на договора след текстовата част са положени подписи за „Председател Домсъвет“ и „НАЕМАТЕЛ“. Предвид направеното от ответинка оспорване на положение за него подпис в договора е открито производство по чл.193 от ГПК и са назначени и приети първоначална идопълнителни графологични е-зи на вещото лице И. И. – експерт криминалист в БНТЛ при ОДМВР-Русе. Съгласно заключенията на вещото лице подписът за наемател в договора не е изпълнен от ответника Д.. За да даде това заключение вещото лице е съобразило наличието на редица различия между изследвания подпис и сравнителните образци /по допълнителното заключение сравнителните образци са такива, които не са използвани по първоначалната е-за и са максимални близки по време на изпълнение с изследвания подпис/.

На първо място е налице различие в общия вид и съдържанието на началната буквена част.

На следващо място са налице преобладаващи различия в общите характеризиращи признаци: обработеност, темп и координация на изпълнение, посока и форма на движенията,

3 размер, свързаност, посока на линията на изпълнение.

Налице са и различия в частни графически признаци, по характерни, от които са:

По първоначалното заключение: размер на движенията при изписване на първия елемент на буква „В“при обекта - увеличено по вертикала, а при ср. обр. - намалено по вертикала; количество на движенията при изписване на първия елемент на буква „В“ - при обекта – 3 движения, а при ср. обр. - 2 движения; форма на движението при свързване на втория с третия елемент на буква „В“ - при обекта примковидна, а при ср. обр. - ъгловата; относително разположение на точката на свързване на втория с третия елемент на буква „В“ - при обекта в средата на първия елемент на буквата, а при ср. обр. - вдясно от първия елемент на буквата; форма на движение при изписване на третия елемент на буква „В“ - при обекта полу овална, а при ср. обр. - дъговидна; относително разположение на точката на свързване между края на третия елемент на буква „В“ и началото на примковидния елемент от средната част-при обекта - високо над реда на писане, а при ср. обр. - на реда на писане; форма на движението при изписване на парафния щрих - при обекта праволинейна, а при ср. обр. – дъговидна По допълнителното заключение: размер на движенията при изписване на началото на първия елемент на буква „В“ - при обекта - увеличено по вертикала, а при ср. обр. намалено по вертикала - отм. 1; форма на движението при свързване на втория с третия елемент на буква „В“ -при обекта примковидна, а при ср. обр. - ъгловата или дъговидна отм.2; относително разположение на точката на свързване на втория с третия елемент на буква „В“ - при обекта в средата на първия елемент на буквата, а при ср. обр. - вдясно от първия елемент на буквата - отм.З;

4 форма на движение при изписване на третия елемент на буква „В“ - при обекта полу овална, а при ср. обр. - дъговидна - отм.4; форма на движение при свързване края на третия елемент на буква „В“ и началото на примковидния елемент от средната част - при обекта примковидна, а при ср. образец ъгловидна - отм.5; относително разположение на точката на свързване между края на третия елемент на буква „В“ и началото на примковидния елемент от ср. част – при обекта - високо над реда на писане, а при ср. обр. - на реда на писане - отм.6; посока и форма на движението при изписване на парафния щрих - при обекта - праволинейна, а при ср. обр. - дъговидна - отм.7,8.

Установените различия в общия вид и съдържанието, в общите и в частните характеризиращи признаци са достатъчни за извода, че подписите са изпълнени от различни лица, т. к. при изпълнението им са проявени различни психомоторни навици. Вещото лице И. изрично потвърждава в разпита си в с.з. на 17.02.2025 г., че сходствата между изследвания подпис в договора за наем исравнителните образци от подписа на ответика се изчерпват само с общия вид, наличието на буква „В“ и един примковиден елемент. Всички други елементи са различни и то до степен на разлики не само в общи и частни признаци, но и в общия вид и съдържанието на началната буквена част.

Установява още, че съвпадението в буквата „В“ е тази прилика, която се дължи на наподобяване на автентичен подпис, а не е вариантност – „….наподобяване на автентичен подпис, визуално като се ръководят от някакъв образец или оригинал, като се стремят да наподобят движенията и общата конструкция на подписа визуално, за да си приличат…..“. Вещото лице посочва, че изследваният подпис е с по-висока обработеност на почерка спрямо сравнителните образци и че същата не може да се постигне от човек с по-ниско развита писмено двигателна култура. Той е изпълнен и с по-бърз темп отколкото са сравнителните образци. На база на установените различия вещото лице не просто дава заключение за разлика в авторството, а за имитация – „… за мен това е имитация. Просто този подпис е графически комбиниран от друго лице…..“

При така установеното съдът приема, че не е налице сключен между страните договор за наем по представения писмен договор за наем от 5

01.06.2013 г. С оглед на това предявените искове, които се основават на неизпълнение на задължения на ответника по него следва да се отхвърлят като неоснователни. По делото е установено, че е налице спор и за собствеността върху процесното помещение, но същият не е предмет на делото. В хипотезата на такъв спор ищецът е могъл, а и занапред може, да предяви иск на съвсем друго основание (вещни искове по чл.124, ал.1 от ГПК или чл.108 от ЗС). С оглед на проведеното успешно оспорване на документ на осн.чл.194, ал.3 от ГПК документът /писмен договор за наем от 01.06.2013 г./ заедно с препис от решението следва да се изпрати на прокурора.

Предвид отхвърлянето на исковете разноските по делото следва да се възложат в тежест на ищеца.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца – „Етажната собственост на вх.Е на бл.“***“ по ул. „***“ №91 в гр.Русе против ответника В. Д. Д., ЕГН:********** – да бъде осъден, на осн. чл.233, ал.1, изр. първо от ЗЗД, да му предаде владението върху отдаден под наем имот след прекратяване на наемния договор, сключен на 01.06.2013 г., а именно: помещение, представляващо част от входа – от неизпозваемата сметопроводна система, разположено на партера на блока, индивидуализирано в заключението на приетата по делото строително-техническа е-за вх.№*** г. на в.л. И. Л. - квадратура 17,50 кв.м./квадратна форма със страни 5.00 на 3,50 м./ с контури по точките А, Б, В и С по скицата на вещото лице, представена с молба вх.№*** г. и вход от северната страна на блока, както и да бъде осъден да му заплати 240 лева - неплатен наем за периода от м. януари 2024 г. до 12.03.2024 г., и 93 лева - обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 12.03.2024 г. до датата на предявяване на иска - 10.04.2024 г.

ОСЪЖДА „Етажната собственост на вх.Е на бл.“***“ по ул. „***“ №91 в гр.Русе да заплати на В. Д. Д., ЕГН:********** сумата в размер на 1200 лева – разноски по делото по представен списък по чл.80 от ГПК.

…………………………………………………………………………………….

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

На осн. чл.194, ал.3 от ГПК след влизане в сила на решението договор за 6 наем от 01.06.2013 г. /на л.99 от делото/ заедно с препис от решението да се изпрати на Районна прокуроратура - Русе.