Решение № 446 от 16.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Пловдив, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300502905 по описа за 2024 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

1. Делото е образувано по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК:115010670, чрез юриск.Х. Х. против Решение №3217/ 17.07.2024г.по гр.д.№ 14056/2023г. по описа на ХІХ гр.с., в частта, в която е поискано признаване за установено, че Д. С. К. от гр.Пловдив дължи на дружеството сумата в размер на 1280,06 лв - главница за предоставяне на услуги по доставка на питейна и отведна вода за периода 31.07.2020г. до 25.04.2023г. и мораторна лихва в размер на 110,97 лв за периода 30.09.2020г – 31.03.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете, с оплакванията и доводите: оспорва се изводът на РС относно приетото, че отчетът в имота и начислените количества по карнет вода не са били доказани; правилно се намира приетото, че не се спори имотът да се обитава, което сами по себе си житейски се предполага, че се използват комунални услуги, вкл. потребление на вода, поради което са налице предпоставките на начисляване на потребени ВиК услуги по общите условия на дружеството от 2014г; оспорва се , че не е 1 доказано, че имотът не е бил топлофициран и начисляването на тарифа за двама потребители, за което жалбоподателят бил инициирал събиране на гласни доказателства, но не било уважено от районния съд, а предоставените в последното с.з. доказателства по никакъв начин не доказвали обстоятелството, че ответницата е живяла сама във водоснабдения имот, което е било и преклудирано по правилата на ГПК.

Евентуално се иска да се приеме с оглед приетото, че имотът не се е обитавал от двама обитатели, то грешно е прието от районния съд, че искът не е доказан по основание, като размерът да се определи на основание чл.162 ГПК като за един обитател. Ангажирани са доказателства.

2. Наименована „жалба“ от Д. С. К. от гр.Пловдив с характер на отговор по въззивната жалба на „ВиК“ ЕООД с оглед формулирания петитум да се потвърди обжалваното решение, по изложени фактически обстоятелства в изложението на изявлението на страната, в качеството й на въззиваема страна по ВЖ на дружеството. Инициирано е и от тази страна събирането на гласно доказателство, а в приложение са представени писмени доказателства – Свидетелство за проверка № 83655/ 2024г. на АС Б**АДСофия ЕР на ТЕЛК на страната.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна и е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с предявени обективно съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК с материално правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ВиК“ ЕООД против Д. С. К. от гр. П. за заплащане цената на предоставени от ищцовото дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 1280,06 лв и мораторна лихва за забава върху главницата за периода 30.09.2020г. до 31.03.2023г. в размер на 110,97 лв, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на ИМ. Въз основа на обстоятелството за притежавано от ответницата качество на потребител съгласно Наредбата от 14.09.2004г и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, както и на основание чл.198 ЗВ и Закона за регулиране водоснабдителните и канализационни услуги / ЗРВКУ/, ответницата като собственик/ползвател на 2 водоснабдения имот, се претендира установяване на вземанията за процесния период, предмет на проведено заповедно производство по ч.гр.д.6696/ 23г. по описа на ПРС – VII гр. с. В допълнение е посочено, че в имота на потребителя за процесния период измервателното устройство не е отговаряло на изискванията на закона за измерванията, за което било връчено известие на потребителя за нередовен водомер и предоставените ВиК услуги са били определени съгласно чл.26 от действащите Общи условия към процесния момент. Сочи се, че измервателните устройства на имотите на потребителите са индивидуални и поради това подмяната им, съответно поставянето им е задължение на потребителя на ВиК услугите- нормативно изискване, за което операторът не следвало да уведомява потребителя за него. Заради това са начислявани количества вода по тарифа, като съобразно ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м за топлофицирано жилище на всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство. В случая е било начислявано за двама обитатели, или общо по 10 куб.м, като е било връчено известие за нередовен водомер, както и поради неосигурен достъп за редовен отчет е съставен и протокол за отказан достъп от 29.01.2020г. С оглед на това и на основание чл.203 ЗВ и при правната възможност в заповедно производство по чл.410 ГПК , са заявени дължимите суми, за които е издадена ЗИ по чл.410 ГПК срещу ответницата. Представени са писмени доказателства по делото- справка за водомерите на абонат, посоченият Протокол за отказан достъп от 29.01.2020г., получен от съсед на ответницата, заверени копия от карнети за процесния период.

Ответницата е оспорила иска, вкл. въз основа на обстоятелството , че обитава сама имота от 10 г., възразила е инкасаторът да е проверявал водомер в имота, получила известие за нередовен водомер, но оспорва такъв да е имало в имота.

Ответницата не оспорва качеството си на потребител като собственик на процесния имот, както и не възразява, че за процесния период е ползвала услугите на оператора, свързани с доставка и отвеждане на вода в процесния имот.

При отхвърляне на предявените установителни искове, районният съд е приел безспорността на фактите, ответницата да има качеството на потребител , поради което и като собственик на имота същата задължена за стойността на 3 доставяните и ползвани в него услуги. Исковете обаче са приети за недоказани по размер, независимо от установеното чрез СТЕ, че в жилището не е налице монтирано годно измервателно устройство за отчитане на потреблението на питейна вода, доставяна от ищцовото дружество и с оглед клаузата по чл.25, ал.8 от ОУ за това, че за доставка на услугите на дружеството при липса на индивидуален водомер месечното количество изразходвана вода се определя служебно съобразно вида на жилището-топлофицирано или не и броя на обитателите по 5 куб.м за всеки. За недоказаността на размера е прието, че ищецът не е събрал данни относно топлофицирането на имота, както и за броя на обитателите.

Във връзка с наведените доводи във въззивната жалба са ангажирани от жалбоподателя и въззиваемата страна доказателства по спорните обстоятелства относно установяване размера на исковите претенции.

От депозираното заключение на в.л. инж.Н.П. при извършен оглед в процесния имот, се установява, че монтираните средства за измерване в имота не представляват тип средства за измерване, отговарящо на изискванията на Държавната агенция по метрология и технически надзор / ДАМТН/, като на монтираните СИ в жилището на ответника липсват знаците за одобрен тип, знаците за първоначална и последващи проверки по см. на чл.257 и чл.846 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. На следващо място е установено, че монтираните в имота измервателни устройства не отговарят и на изискванията на Закона за измерванията и приложимата на закона наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, същите не отчитат точно преминалите количества вода, съответно водомерите не са в състояние на метрологична годност.

Видно от представения карнет за отчитане показанията на измервателните устройства в процесния имот за периода от 28.10.2021г. до 24.08.2023г. количеството на потребената услуга на доставчика от ответницата е определяно чрез прилагане по тарифа, като съответно за периода от 28.10.21г. до 24.03.2023г.вкл. са вписани по 16 куб.м, на 24.04.2023г. – 17 куб.м., на 25.05.2023г. – 13 куб.м., на 22. 06.2023г. и 20.07.2023г. – по 17 куб.м., а на 24.08.23г. – 2 куб.м./ ост. от общ./1 след което не са налице отразявания в представеното извлечение от карнета за отчитане на изразходваната вода в 4 имота. Представено е от ищеца известие за нередовен водомер № 29849 от 29.01.2021г., с удостоверено връчване на ответницата. Представената служебна справка от ищцовото дружество за претендираните задължения е за периода 31.07.2020г. до 25.03.2023г.

От разпитаната по делото св. Е. Т. Т., работила като *** в ищцовото дружество през процесния период, се установява след предявяване на представения карнет по делото, че в практиката си по указания, независимо от наличието на водомер, но с изтекла метрологична годност, следва тези служители да издадат известие за смяна на водомера в тримесечен срок, ако не се изпълни, служителите тарифират по пет кубика на човек от семейство. При продължителна несмяна на водомера през три месеца количеството се увеличава с по един кубик. В периода след 29.01.2020г. свидетелката поставяла и вечерни съобщения за осигуряване на достъп, съответно представения по делото Протокол от 29.01.2020г. , връчен на съсед, целите на достъпа били и даване на разяснения на потребителя във връзка с тарифирането на количеството потребление на услугата. Свидетелката депозира, че процесният имот се обитава от един обитател, но поради увеличаване на тарифата, счита, че е налице заблуждение, че те са повече.

Изяснява също така, че процесното жилище не е топлофицирано, както и обстоятелството, че „ когато водомерът е по тарифа“, от което се разбира, че при определяне на количеството потребена услуга по тарифа, не се налага да се влиза.

От разпитания по делото св. Д. А. К., *** на ответницата, се установява обстоятелството, че за процесния период ответницата е живяла сама в процесното жилище, което не е топлофицирано повече от 20 години.

Съгласно чл.25, ал.8 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от Пловдивския ВиК оператор , в сила от 11.08.2014г. , на което основание ищцовото дружество е определяло количеството на потребената от ответницата ВиК услуга за питейна вода, посоченото основание се прилага при липса на индивидуални водомери, като месечното количество питейна вода се определя при нетоплофицирано жилище по 5 куб.м. за всеки обитател. По депозираното заключение на в.л. Н. П. е установено неточно измерване на метрологично нередовните водомери в процесното жилище. С оглед така установеното фактическо обстоятелство 5 следователно следва да се приеме наличие на хипотезата на разпоредбата на чл.26, ал.2 , пр.II от цитираните Общи условия на оператора на ВиК услуги , според която при повреждане на индивидуален водомер на потребителя, се начислява количеството изразходена вода според средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на предизвестието по чл.20 от тези общи условия, като при липса на данни за този разход по изключение ВиК операторът начислява за срока на предизвестието по чл.20 от ОУ потреблението по реда на чл.25, ал.8 от същите тези ОУ.

Съгласно чл.20, ал.1 от ОУ „при установяване повреда в индивидуалния водомер на потребителя, представителят на ВиК оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока на отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. След отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и осигурява достъп до водомера за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра.

Съобразно чл.20 , ал.3 от ОУ през периода на повредата на индивидуалния водомер и до изтичане на срока на предписанието по ал.1 , количествата изразходвана вода, с изключение на случаите когато е поставен оборотен водомер, се определят по реда на чл.26, ал.2. При неизпълнение на предписанието и след изтичане на срока на предписанието, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.25, ал.8 и 10.“ В настоящия случай установено се явява даденото съобразно чл.20, ал.1 от ОУ дадено предписание от страна на представител на ВиК оператора, / но без демонтаж на водомерите/, както и неизпълнението от страна на потребителя на задължението за отстраняване на повредата на водомерите поради тяхната метрологична нередовност, установено в настоящото производство по заключението на вещото лице чрез назначената специализирана СТЕ. По спорния предмет пред въззивната инстанция остава изследване на спорния факт относно определяне размера на исковите претенции, които от страна на потребителя се оспорват само от гледна точка на определяне на главницата от гледна точка на броя на обитателите. Страните не са ангажирали съдебносчетоводна експертиза за установяване на конкретния размер с оглед възражението на потребителя и доводите на ищеца, като при определянето на конкретния размер се претендира от оператора да се подходи по въведената възможност по чл.162 ГПК съобразно данните по делото. С оглед на това и определянето на количеството изразходена вода от потребителя по реда на 6 чл.25, ал.8 от ОУ се следва за периода след даденото предписание – съответно от м.02.2021г. до 25.04.2023г. следва да се определи за 1 обитател , по реда на чл.162 ГПК , в размер на 548,50 лева за периода 30.01.2021г до 25.04.2023г. В този размер жалбата по евентуалното искане за присъждане на част от претендираната главница, определена по реда на чл.162 ГПК, както и за съответстващата на тази част от главницата мораторната лихва възлиза на 47,55 лв за периода от 28.02.2021г до 31.03.2023г, в които части жалбата се намира за основателна. В останалата част исковите претенции остават недоказани до пълнопредявения им с исковата молба размер.