Решение № 885 от 03.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. София, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110208582 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., чрез адв.М.Г. от САК, против наказателно постановление №Р-10-385/19.05.2021 г. на зам.председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на дружеството е наложена на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с параграф 1, т.51 от ДР на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ, имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорва твърдяното нарушение да е извършено при условията на повторност. Твръди се, че разпоредбата на чл.108 от КЗ влиза в сила на 01.01.2016 г., като относимо за повторността за нарушение на чл.108 от КЗ, по смисъла на параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, е единствено нарушение на чл.108 от същия кодекс от 01.01.2016 г., извършено в срок от една година от влизане в сила на НП по повод на това нарушение. Счита, че в НП, за което са 1 наведени съждения за преходно налично нарушение от същия вид, се релевират твърдения за нарушение по смисъла на чл.107 от КЗ /отм./, като счита, че квалификацията на нарушението като повторно извършено и налагането на санкция по реда на чл.644, ал.2 от КЗ за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, представлява правоприлагане вследствие на тълкуване и аналогия на закона, което е недопустимо в административно-наказателното производство.

Твърди, че неправилно е наложена санкция за нарушение, извършено в условията на „повторност“ по реда на чл.644, ал.1 от КЗ, доколкото сочи, че разпоредбата на чл.644 от същия кодекс визира два състава на администативно нарушение – общ по ал.1, т.2 и квалифициран по ал.2, който е по-тежкия състав и по който е наложена санкцията на дружеството, но в АУАН не се съдържа описание на фактите, довели до приложението на този квалифициран състав на нарушение и които обуславят съставомерност на деянието. Твръди, че повторността е елемент от обективна страна на квалифицирания състав, като горния пропуск съставлява нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, във вр. с чл.84 от ЗАНН, във вр. с НПК. Твърди, че процесния АУАН съдържа констатации само за факти по отношение на нарушение на чл.108 от КЗ, като липсват данни да е налице предишно нарушение от същия вид, но с процесното НП се навеждат фактически твърдения за „повторност“ и на дружеството е наложена санкция за нарушение по реда на квалифицирания състав на чл.644, ал.2 от КЗ.

Навежда доводи, че предвид гореизложеното процесното НП не съответства на фактическата обстановка, описана в АУАН и на дружеството е наложено наказание за нарушение, което не му е било предявено по установения в ЗАНН ред. Счита, че това е нарушило правото му защита, тъй като е било лишено от възможност да се запознае с фактическите твърдения на административния орган в хода на производството, съответно – да разбере за какво точно деяние ще бъде наказано и своевременно да направи своите възражения. Твърди, че НП противоречи и на принципа „reformation in peius“, доколкото с него е наложена санкция на дружеството за по-тежко деяние от първоначално установено, като освен това дружеството е поставено в понеблагоприятно положение от извършителите на престъпни деяния, отличаващи се с по-голяма степен на обществена опасност от 2 административните нарушения.

Навежда доводи за нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, поради неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение, тъй като случая касае застраховка „Гражданска отговорност“ и следва да се приложат разпоредбите на чл.496 и следващите от КЗ, които уреждат именно тази хипотеза, а не общата разпоредба на чл.108 от КЗ.

Навежда доводи за допуснати и други процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Като такова сочи неправилно определената дата на извършване на нарушението. Счита, че наложеното наказание не съответства на целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН, и по-конкретно на тежестта и характера на извършеното нарушение.

На самостоятелно основание счита, че извършеното административно нарушение се явява маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и наказващият орган не е следвало да налага наказание, доколкото от евентуалното деяние не са произтекли общественоопасни последици, а към момента на съставяне на АУАН застрахованият изцяло е получил определеното му застрахователно обезщетение.

Моли съда да отмени на посочените основания обжалваното НП.

Алтернативно се иска да бъде преквалифицирана наложената санкция от такава по чл.644, ал.2 от КЗ на такава по чл.644, ал.1, т.1 от КЗ и да бъде наложена минималната законова санкция.

Жалбоподателят, надлежно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същество на делото.

Ответната страна по жалбата – КФН, чрез процесуалния си представител – юрк.Вълчовска, след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди НП, като правилно и законосъобразно. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон в хода на производството, а извършеното нарушение безспорно се установява от събраните по делото доказателства.

Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, 3 притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 25.05.2021 г. от упълномощено лице да получава пощенски пратки, видно от приложеното по делото известие за доставяне, а жалбата е подадена на 28.05.2021 г. /видно от отразената дата върху разписката от куриер/, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На основание постъпила в КФН жалба с вх.№...3/...2021 г. от Т.Г.Г., в която се съдържат оплаквания, относно забавено произнасяне по заведена пред ЗД „Бул Инс“ АД претенция № ...../....2020 г. на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица №BG/02/1..... и настъпило застрахователно събитие ПТП, вследствие на което е увреден лек автомобил „М....“ с рег.№ ...., с писмо на КФН изх.

№...3 от 23.03.2021 г. са изискани от ЗД „Бул Инс“ АД писмени обяснения по случая, както и заверени преписи от всички документи по процесната претенция. Отговорът на дружеството постъпил в КФН на 01.04.2021 г., с писмо вх.№...3 на КФН.

Проверка и анализ на представената документация от застрахователното дружество била извършена от свидетелката Св. В. Ал., заемаща длъжността „старши експерт“ в отдел „Правоприлагане“, Дирекция “ЗН“ при КФН. В хода на проверката, свидетелката А. установила, че на ....2020 г. в ЗД „Бул Инс“ АД е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение №....., вследствие на подадено от Т.Г.Г. уведомление за настъпило застрахователно събитие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание сключен договор за задължителна отговорност „Гражданска отговорност“, обективиран в полица №BG/02/1..... и настъпило застрахователно събитие ПТП, вследствие на което е увреден лек автомобил „М....“, с рег.№Х 2719 КС, негова собственост.

Свидетелката А. установила, че на същата дата – ....2020 г., заедно със завеждане на претенцията, са били представени от ползвателя на 4 застрахователна услуга всички документи, необходими за установяване на претенцията по основание и размер, както и че на тази дата са извършени два огледа на увредения автомобил.

Свидетелката А. установила още, че на 09.09.2020 г. е извършен трети оглед на увреденото МПС, след която дата застрахователят не е изисквал допълнителни доказателства или изискуеми по силата на закон документи.

Свидетелката А. установила от представеното заверено копие от преводно нареждане, че ЗД „Бул Инс“ АД изплаща застрахователно обезщетение в размер на 877.00 лева на 30.03.2021 г. по банкова сметка на Т.Г.Г..

За така направените констатации, компетентно длъжностно лице: старши експерт Св. В. Ал., в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта по реда на чл.40, ал.3 от ЗАНН, съставила АУАН №Р-06281/08.04.2021 г., против ЗД „Бул Инс“ АД за това, че за застрахователното дружество е възникнало задължение в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ – 09.09.2020 г., но не по-късно от 01.10.2020 г. включително, окончателно да се произнесе по претенцията, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. ЗД „Бул Инс“ АД се е произнесло, чрез изплащане на застрахователно обезщетение по претенция №..... на 30.03.2021 г., извън рамките на заканоустановения срок, с което е нарушена разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ.

Актосъставителят посочил, че нарушението е извършено на 02.10.2020 г. в гр.София и е установено на 01.04.2021 г. в хода на извършената проверка на преписката по жалба с вх.№...3/...2021 г.

АУАН е предявен и връчен на 08.04.2021 г. на упълномощено от дружеството лице – К.Р.Г., срещу подпис, на датата на неговото съставяне, без възражения по направените констатации.

Жалбоподателят не се възползвал по правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН да направи писмени възражения в три дневния срок, считано от датата на връчване на АУАН.

На основание така съставения АУАН, заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, издал обжалваното НП 5

№Р-10-385 на 19.05.2021 г., с което наложил на ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с параграф 1, т.51 от ДР на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ, имуществена санкция в размер на 3500 лева, за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

Наказващият орган изложил мотиви защо не приема констатираното с АУАН нарушение за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

При определяне размера на имуществената санкция отчел, че установеното с АУАН нарушение е „повторно“ по смисъла на параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП №Р-10-821/17.09.2019 г., влязло в сила на 16.03.2020 г., с което застрахователното дружество е наказано за същото по вид нарушение – по чл.108, ал.1 от КЗ.

За да наложи санкция в размер на 3500 лева, който е по-висок от минималния предвиден за нарушение, извършено при условията на „повторност“, наказващият орган отразил в НП, че взема предвид закъснението на дружеството за окончателното произнасяне по претенцията – с повече от пет месеца, както и размерът на изплатеното обезщетение.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелката А., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на служебните задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; нотариално заверено пълномощно с рег.№2272/03.02.2021 г., издадено от ЗД „Бул Инс“ АД за упълномощаване на К.Р.Г.; жалба с вх.№...3/...2021 г. до КФН, подадена от Т.Г.Г.; ведно с опис на щета и уведомление за необходими документи; писмо на КФН с изх.№...3/23.03.2021 г. до ЗД „Бул Инс“ АД; писмо до КФН с вх.

№...3/01.04.2021 г. от ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със заверени преписи от всички документи по процесната претенция, ведно с платежно нареждане от 30.03.2021 г. за банков превод на сумата от 877.00 лева в полза на Т.Г.Г.; НП №Р-10-821/17.09.2019 г., ведно с решение по АНД №16280/2019 г. по описа на СРС, и решение по КАНД №602/2020 г. по описа на АССГ, влазло в законна сила на 16.03.2020 г.; Заповед №3-2/08.01.2021 г. на зам.председател на КФН, 6 ръководещ управление „ЗН“.