Определение № 280 от 30.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500208 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.413, ал.2 вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрисконсулт И.Н., срещу разпореждане №34770/11.12.2024 г., постановено по ч.гр.д. №20976/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, I граждански състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против П. И. Л., ЕГН **********.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, като излага съображения. Позовава се на съдебна практика. Иска се атакуваното разпореждане да се отмени, като въззивният съд да се произнесе по същество.

В съответствие с чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.413, ал.2 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.

1

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Заповедното производство е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника П. Л. за сумата от 277.99 лв. главница;

14.21 лв. договорна лихва за периода 25.11.2021 г. – 27.09.2021 г.; 187.05 лв. обезщетение за забава за периода от 26.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски. Посочено е, че задължението е по договор за паричен заем, сключен между „Сити кеш“ ООД и Л., като вземането е цедирано на жалбоподателя.

С разпореждане №34032/04.12.2024 г. съставът на Районния съд е указал на заявителя в едноседмичен срок да конкретизира има ли плащания, както и към кои пера са отнесени същите.

В срок е депозирана молба от заявителя, който е посочил, че извършените плащания са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в състезателно производство. Уточнения досежно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми не намират място в настоящето производство и излизат извън рамките на служебното начало.

С атакуваното разпореждане №34770/11.12.2024 г. съдът е отхвърлил изцяло заявлението. Изложил е съображения, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Посочено е, че не може да се издаде такава дори и за претендираната главница, тъй като не е посочен чистия размер. Липсва и изложение на обстоятелствата, което би препятствало проверката за допустимост при един бъдещ иск по чл.422 ГПК.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно като краен резултат, макар и съображенията на настоящата инстанция да са по – различни от изложените от състава на районния съд.

По делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Не се сочи и какво е платено по договора. Сами по себе си тези факти са самостоятелно 2 основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение.

Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на договора. В този смисъл доводите в частната жалба, че съдът неправилно се е произнесъл, като не е следвало да прави такава преценка, е неоснователно.

Производството е заповедно, като законът не изисква представяне на доказателства в подкрепа на твърденията на кредитора. Това обаче не освобождава съдът от задължението му да следи за неравноправни клаузи.

Изложени са съображения, че е налице обоснована вероятност договорът да е недействителен, като следва да се присъди чистата сума на главницата, което в случая, с оглед поведението на заявителя, не може да бъде направено.

По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени в нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, настоящият състав счита, че правилно първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за всички суми. Съдебният акт е правилен и законосъобразен, като следва да се потвърди.

На страната не следва да се присъждат разноски за настоящето производство.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №34770/11.12.2024 г., постановено по ч.гр.д. №20976/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, I граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3