Определение № 243 от 30.01.2026, Районен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 243 гр. Добрич, 30.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Неделчева като разгледа докладваното от М. Неделчева Гражданско дело №

20253230102280 по описа за 2025 година

Производството по гр. дело №2280/2025г. по описа на ДРС, е образувано по искова молба, подадена от Н. К. Д., ЕГН **********, гр.Добрич, ******, с която срещу "Прогрес 99" ООД, ЕИК 124133005, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителите Л. С. Д.а и К. К. Д., е предявен иск с пр. осн. чл.422 от ГПК, за приемане на установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца, в качеството му на съдружник с 25% дялово участие в "Прогрес 99" ЕООД, сумата от 8635.50 лева, представляваща нетен размер на дивидент от неразпределена печалба на дружеството ответник, за което са взети решения на Общото събрание на дружеството на 01.04.2021г. и на 06.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 11.06.2025г до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №845/16.06.2025г по ч. гр. д.

№1790/2025г по описа на ДРС.

Ищецът в исковата молба претендира сторените съдебни разноски в заповедното и в установителното производства.

С разпореждане по гр. дело №2280/2025г. на ДРС, № 4771/28.08.2025г., съдът е изпратил исковата молба на ответника, ведно с приложенията, с право на писмен отговор в едноседмичен срок от съобщението. По делото, в указания срок, е постъпил отговор с вх. рег. №18215/03.10.2025г. от ответника, чрез адв. П. Н. - ДАК. В отговора на ответника, е обективиран насрещен иск за осъждане на Н. К. Д. да заплати на "Прогрес 99" ЕООД, сумата от 9000.00 лева, представляваща частичен иск от вземане в общ размер от 180000 лева възнаграждение по сключен между Н. К. Д., като възложител, и "Прогрес 99" ЕООД, като изпълнител, Договор за СМР от 24.06.2021г.

С Определение №2580/10.10.2025г. по гр. дело №2280/2025г. на ДРС, съдът не е приел за съвместно разглеждане в рамките на гр. дело №2280/2025г. на ДРС предявения от ответника "Прогрес 99" ЕООД, ЕИК 124133005, със седалище и адрес на управление: ***** срещу Н. К. Д., ЕГН **********, гр.Добрич, ******, насрещен иск, обективиран в писмен отговор с вх. рег. №18215/03.10.2025г., за заплащане на сумата от 9000.00 лева, 1 представляваща частичен иск от вземане в общ размер от 180000 лева - възнаграждение по сключен между Н. К. Д., като възложител, и "Прогрес 99" ЕООД, като изпълнител, Договор за СМР от 24.06.2021г. , като е постановил ОТДЕЛЯНЕТО на насрещния иск в отделно производство.

По отделения насрещен иск, е образувано гр. дело №2888/2025г. на ДРС.

В хода на процеса, на 28.10.2025г, ответникът е заплатил по сметка на ищеца процесната сума от 8635.50 лв., като е представил платежен документ на л.127 по делото, като приложение към молба с вх. №20294/03.11.2025г. /л.126/.

С Разпореждане №5996/04.11.2025г, съдът е разпоредил, да се връчи на Н. К., препис от молбата на ответното дружество, ведно с приложението, като в 7-дн. срок от получаването и, следва да изрази становище по молбата, като заяви: признава ли извършеното плащане, респ. поддържа ли исковата молба.

Съобщението е връчено на Н. Д. лично на 14.11.2025г, като в указания му срок, ищецът е депозирал становище с вх. №21581/19.11.2025г, в което заявява, че признава извършеното плащане на главницата, но видно от ИМ, ищцовата страна претендира заплащане и на законната лихва върху сумата от 8635.50 лв., която изчислена за периода от 11.06.2025г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в ДРС/ до 28.10.2025г. /дата на плащане от ответника/, е в размер на 457.73 лв., която сума по акцесорният иск не е заплатена от ответното дружество.

Отделно от горното, ищецът е претендирал съдебни разноски в заповедното и в установителното производство, които не са заплатени от Прогрес-99 ООД. С оглед горното, Н. К. заявява, че поддържа исковата молба и не са налице основания за прекратяване на делото, тъй-като е налице само частично плащане от ответника на процесните суми.

С Разпореждане №6344/20.11.2025г, съдът е разпоредил, да се връчи на ответника, препис от молбата на ищеца от 19.11.2025г, като в 7-дн. срок от получаването и може да изрази становище по нея.

Съобщението е връчено на ответното дружество на 26.11.2025г и в указания му срок, то е депозирало молба с вх. №22159/27.11.2025г /л.136-137/, в която излага, че на 27.11.2025г. е извършило две плащания по сметка на ищеца, а именно: на сумата от 457.73 лв., представляваща законната лихва върху главницата от 8635.50 лв. за периода от 11.06.2025г. до 28.10.2025г., /с което и акцесорният иск е погасен/, както и на сумата от 345.42 лв., представляващи заплатени съдебни разноски за внесените държавни такси по ч. гр. д. №1790/2025г в размер на 172.71 лв. и в установителното производство по гр. д.

№2280/2025г в размер на 172.71 лв.

С молбата си от 27.11.2025г, ответникът е приложил два броя платежни нареждания от същата дата /на л.138-139/, за сумите от 457.73 лв. и 345.42 лв., като моли, съдът да прекрати настоящото дело, поради изплащане на процесните суми по сметка на ищеца.

С Разпореждане №6528/29.11.2025г, съдът е разпоредил, да се връчи на ищеца, препис от молбата на ответника от 27.11.2025г, ведно с приложенията, като в 7-дн. срок от получаване на съобщението, е указал на Н. Д., да заяви: признава ли извършените плащания от ответното дружество, респ. поддържа ли ИМ, ако „да“, следва да обоснове правен интерес, съответно, ако признава плащанията, оттегля ли ИМ.

Съобщението е връчено на ищеца, /чрез съпругата му М. Д.а/ на 05.12.2022г.

В определения срок, Н. К., чрез упълномощения адвокат М. К. е депозирал молба с вх.

№23329/12.12.2025г, в която заявява, че признава плащанията, направени от ответника и счита, че делото следва да се прекрати, като претендира присъждане на съдебни разноски за адв. възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА във вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, за оказана безплатна адвокатска помощ и защита по „всички съединени искове.“Към молбата са приложени: договор за правна защита и съдействие и пълномощно, от които е видно, че предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие на ищеца от адв. М. К., изразяващо се в процесуално представителство и защита по гр. д. №2280/2025 по описа на ДРС, като адв. помощ е безплатна, дадена на „близко лице“, на осн. горепосочените норми от ЗА.

2

С Разпореждане №6851/13.12.2025г, съдът е разпоредил да се връчи на ответника, препис от молбата на ищеца от 12.12.2025г, ведно с приложението, като в 7-дн. срок от получаването и, ответната страна може да изрази становище по претенцията за присъждане на адв. възнаграждение в полза на адвоката, упълномощен от Н. Д. на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.

В Определения му седмичен срок, „Прогрес 99“ ООД е депозирало становище с вх.

№23874/19.12.2025г, в което моли съдът да прекрати производството по делото, поради пълно заплащане на процесните суми в полза на ищеца /същият е извършил признание, че ги е получил/.

По отношение на искането на ищцовата страна за заплащане на адв. възнаграждение по отношение на оказана му безплатна правна помощ и съдействие от адв. М. К., то ответникът счита, че е налице явна злоупотреба с права от страна на ищеца. Тъй-като в договора за правна защита и съдействие и в пълномощното, нямало вписана дата, не ставало ясно откога адв. К. е придобил представителна власт и е започнал да оказва правна помощ на Н. Д.. За първи път по делото, едва на 12.12.2025г. /след пълното погасяване на процесните вземания/, е представено адв. пълномощно и се твърди, че ищецът е ползвал адв. услуги. Предвид гореизложеното, ответникът моли, съдът да остави без уважение, като неоснователно, искането на ищеца за присъждане на адв. възнаграждение на упълномощения от него адвокат на осн. чл.38, ал.2 от ГПК.

Съдът намира, че са налице предпоставките за прекратяване на настоящото производство, предвид извършено в хода на процеса плащане от страна на ответника на процесните вземания и за ищеца /който е признал плащанията, получил е преведените суми, направил е изявление, че ответното дружество е удовлетворило исковите му претенции/, не е налице правен интерес от водене на делото.

По отношение на искането на ищеца за присъждане на съдебни разноски за адв. възнаграждение на адв. М. К. за оказана безплатна адв. помощ по смисъла на чл.38, ал.2 от ЗА във вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, съдът намира искането за неоснователно, поради следните съображения:

Ищецът и в заповедното производство по ч. гр. д. №1790/2025г по описа на ДРС и в настоящото установително производство, лично е извършвал и подписвал процесуалните действия /по подаване на заявление по реда на чл.410 от ГПК, на искова молба по чл.422 от ГПК, на становища, на молби, получаване на съдебни книжа по двете дела и др./.

Видно от ИМ и от молба с вх. №21581/19.11.2025г /приложена на л.132 по гр. д.

№2280/2025г по описа на ДРС/, ищецът Н. Д. е заявил, че претендира съдебни разноски.

Изрично в молбата си от 19.11.2025г., К. заявява: „Налице е претенция от моя страна по отношение на разноските в рамките на заповедното производство, в настоящото производство и лихвите за периода от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до деня на заплащане на сумата от 8635.50 лв.“ Именно с тази молба, ищецът е следвало да посочи, че претендира и разноски за адв. възнаграждение за оказана му безплатна правна помощ от адв.

М. К. и да приложи договора и адв. пълномощно, а не след като ответникът е заплатил всички суми по главния, по акцесорния иск и за сторените съдебни разноски в заповедното и в установителното производство.

Депозирайки на 12.12.2025г молба с приложени: договор за правна защита и съдействие и пълномощно, в които няма вписана дата и претендирайки адв. възнаграждение, ищецът е злоупотребил с права, /като е поставил в елемент на изненада противната страна, на която по никакъв начин и в двете производства не е могло да и бъде известно, защото няма представени доказателства, че Н. К. е ползвал адв. помощ, още повече по смисъла на чл.38, ал.2 от ЗА/.

Отделно от горното, от съдържанието на договора за правна защита и съдействие и пълномощно /на л.145/, е видно, че основанието и предмета на пр. защита се изразява в осъществяване от упълномощения адвокат на процесуално представителство и защита по гр. д. №2280/2025г по описа на ДРС. Още в началото на делото, ответникът е заплатил главницата, лихвите и разноските по заповедното и по установителното производство, с което плащане на процесните вземания, за ищеца /който ги е признал/ вече не е налице правен интерес от водене на спора. При тези обстоятелства не е нужно осъществяване на процесуалното представителство от адвоката на ищцовата страна, защото делото трябва да 3 се прекрати.

Противен извод не може да се изведе, /защото както бе посочено по-горе/, няма вписана дата в договора и в пълномощното /приложени на л.145/, от която да става ясно в кой момент и на кой етап от развитие на настоящото дело, е възникнала уговорката между ищеца и адвоката му за осъществяване на процесуално представителство по гр. д.

№2280/2025г.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №2280/2025г. по описа на Районен съд – Добрич, 21-ви състав, на основание чл. 232 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №23329/12.12.2025г., депозирана от ищеца Н. К. Д., ЕГН **********, гр.Добрич, ******, с искане съдът да осъди ответника "Прогрес 99" ООД, ЕИК 124133005, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителите Л. С. Д.а и К. К. Д., да заплати съдебни разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощения от ищеца, адвокат М. П. К., ЕГН **********, вписан в АК-Добрич, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА във връзка с чл.38, ал.1, т.3, изречение второ от ЗА, за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по настоящото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Добрич в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която е оставена без уважение молбата на Н. К. за присъждане на съдебни разноски за адв. възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, подлежи на обжалване в горепосочения срок от ищеца.