Решение № 131 от 25.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600232 по описа за 2025 година

Подадената в срока по чл. 319, ал.1 НПК от защитника на подс. П. Г. Х. въззивна жалба е станала повод за образуваното пред САС производство по глава 21 НПК за проверка на постановената от Врачанския окръжен съд (ВрОС) присъда № 18/20.09.24 г. по н.о.х.д. № 483/24 г.

С обжалваната присъда Х. е бил признат за виновен в престъпление по чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 НК (за причинените по непредпазливост на 26.02.21 г. при управляване на МПС след нарушаване правилата за движение по главен път „Е-79“, в участъка Монтана – Враца, смърт на К. Б. Д. и средни телесни повреди на П. Г. П.); наказан при условията на чл. 58а, ал.1 НК (поради проведеното съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК) с две години лишаване от свобода (условно, с 4-годишен изпитателен срок по чл. 66 НК) и от право по чл. 37, ал.1, т.7 НК да управлява МПС (също за две години), както и осъден за разноските по делото.

Въззивната жалба е с бланкетно искане за намаляване на наказанието (чл. 337, ал.1, т.1 НПК) чрез приложение на чл. 55 НК, а доводи в тази насока са изтъкнати за първи път в откритото заседание пред САС, проведено в отсъствие на подсъдимия – чл. 329, ал.2, вр. чл. 269, ал.3, т.3 НПК (по лично негово желание), но с участие на адв.

М. Г., упълномощен защитник. В пледоарията си същата аргументира претенцията за по-ниско наказание (съобразено с чл. 55 НК, вместо с избрания от ВрОС алгоритъм по 1 чл. 58а, ал.1 НК) с част от установените по делото обстоятелства, без да уточнява дали те са „изключителни“ или „многобройни“ – същественият принос (съпричиняване) на двамата пострадали за настъпването на резултата (който принос, според защитата, е дори по-голям от този на подс. Х.); упражняваната от Х. шофьорска професия като средство за издръжка на семейството му (при условие, че кумулативната санкция по чл. 37, ал.1, т.7 НК значително би засегнала временно правото му на труд) и недоброто здравословно състояние на неговата майка, която се нуждае от периодичен транспорт до медицински заведения за прегледи и лечение.

Прокурорът от САП, явилите се по делото двама частни обвинители (Сн. Д. и Б.

Д.), техният повереник (адв. М.), както и поверениците на неявилите се частни обвинители П. П. и Д. Д. (адвокатите А. и З.) пледират присъдата да бъде потвърдена без корекции от страна на втората инстанция, защото определеното с нея наказание намират за справедливо.

Въззивният съд прецени присъдата за правилна и не откри в делото основания за нейната отмяна или изменение. Потвърждаването й се налага преди всичко заради това, че ВрОС е дал законосъобразна правна квалификация на установените факти и справедливо е отмерил наказанието.

I.

Фактическата страна на делото е изяснена след признание на подсъдимия по чл.

371, т.2 НПК и в тази насока Окръжният съд обосновано е преценил, че няма пречки за провеждане на диференцираната процедура по гл. 27 НПК. В случая въззивната инстанция също не разполага с правомощие да се отклонява от признатата обстоятелствена част на обвинителния акт (т.8.2. към Т.р.1/09-ОСНК), поради което намери за необходимо да открои само онези от изложените в нея фактически положения, които пряко касаят съставомерността на деянието и съпътстващите го смекчаващи и отегчаващи данни.

Малко след 09.30 ч. на 26.02.21 г. подс. П. Г. Х. (ЕГН: **********), който работил като професионален шофьор, управлявал служебен товарен автомобил „Пежо Боксер“ (рег. № ********) по път „I-1“ („Е-79“) в посока от гр. Монтана към гр. Враца при условията на слънчево време, нормална видимост и сух асфалт. По същото време в участъка „км.140+112“ в споменатата посока (Монтана-Враца) служители на врачанското Областно пътно управление предприели краткотрайни ремонтни дейности върху банкета на платното за движение, където паркирали един зад друг двата си служебни автомобила. На около 5 метра преди последно паркирания автомобил („Форд Транзит“, рег. № ********) поставили два преносими временни знака - „А-23“ (предупреждение за ремонтни дейности) и „В-26“ (временно ограничение на скоростта до 60 км./ч.), след което пеша тръгнали напред (по посоката на движение към гр. Враца), където след около 300 метра трябвало да бъде монтирана 2 друга пътна сигнализация. Когато достигнала до паркираните служебни коли на ОПУВраца, групата се разделила, като трима от служителите - И. Н., К. Б. Д. (ЕГН:

**********) и П. Г. П. (ЕГН: **********), решили да обиколят автомобилите от ляво и излезли на пътното платно (в края на дясната пътна лента и в ляво от пясъчния банкет, разделен от пътя с единична непрекъсната линия). Цитираният пътен участък бил асфалтов, прав и двупосочен, като във всяка от посоките имало по две платна за движение, разделени с прекъсната линия.

В момента, в който служителите Н., Д. и П. вече вървели пеша по дясната страна на дясната пътна лента, в същата посока (към гр. Враца) на около 146 метра от тях се движил и приближавал управляваният от подс. Х. т.а. (бус) „Пежо Боксер“ със скорост от около 80 км./ч. От този момент подсъдимият имал фактическа възможност да възприеме пешеходците; още повече, че един от тях (К. Д.) бил с яке на ярко жълти светлоотразителни ленти. Скоростта на движение позволявала незабавна реакция с аварийно спиране в рамките на 64 м. (т.нар. „опасна зона“), но Х. не предприел такова, нито редуцирал скоростта си до 60 км./ч. съобразно временния ограничителен знак „В26“. Преминал покрай знака с около 80 км./ч. и въпреки възможността в рамките на близо 7 секунди преди това да възприеме тримата служители, не реагирал дори с насочване (отклоняване) на управляваното МПС към лявата лента за движение в същата посока, така че да ги заобиколи и подмине. Така - на разстояние от около 5, 3 метра след въпросния знак, настъпил транспортен инцидент с три последователни удара: първият – с вървящия последен в колоната свидетел И. Н. (на около 0,75 м. вляво от края на пътното платно), който не получил сериозни травматични увреждания; вторият – с пешеходеца К. Б. Д. (на около 1,1 м. вляво от края на пътното платно), който бил блъснат между дясната тазова и коремна област, дясното рамо и дясната странична част на главата и починал на място поради несъвместими с живота съчетани травми, довели до остра сърдечна и дихателна недостатъчност (черепно-мозъчна – счупване на костите на черепа и на черепната основа, разкъсване на мозъчните обвивки и паренхим и мозъчен кръвоизлив; гръдна – счупване на две ребра с белодробна контузия, разкъсване на десен бял дроб и на гръдната аорта, кръвозилив в двете гръдни кухини; и коремна – разкъсване на черен дроб с кръвоизлив в коремната кухина); и третият – с пострадалия свидетел П. Г. П. (на около 0,75 м. вляво от края на пътното платно), който бил блъснат в областта на главата с дясното странично огледало на буса, а след падането на тялото му на асфалта получил общо три средни телесни повреди (счупване на горна и долна челюсти; нараняване, проникващо в черепната кухина – счупване на левите челна и слепоочни кости; разстройство на здравето, временно опасно за живота – кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и степенна промяна на съзнанието).

Подс. Х. успял да спре товарния автомобил едва на около 80 метра по продължението на пътното платно (в посока към гр. Враца) след мястото на 3 първоначалния удар в св. И. Н.. Върнал се на местопроизшествието пеша, за да разбере какво се е случило, а след пристигане на полицейските органи бил тестван за употреба на алкохол и наркотици, като резултатите били отрицателни.

II.

Преценката на ВрОС, че признанието на подс. Х. по чл. 371, т.2 НПК не е голословно, а се подкрепя от доказателствените материали, е правилна. Съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие, съставените към него скица и фотоснимки, показанията на свидетелите-очевидци на инцидента, както и констатациите на изготвените медицински, химическа и автотехнически експертизи, еднопосочно разкриват механизма на настъпилото произшествие, причините за него, съпричастните лица и най-вече – авторството на деянието.

Мястото на транспортния инцидент (участък „км.140+112“ на път „Е-79“), предприетите малко преди него същия ден в този район ремонтни дейности от служители на ОПУ/гр. Враца, начинът на паркиране на двата им служебни автомобила върху пътния банкет, поставените временни предупредителен („А-23“) и ограничителен („В-26“) знаци, както и светлоотразителното облекло на починалия К.

Д. са все обстоятелства, които могат да бъдат безпротиворечиво изведени от показанията на свидетелите Н. (т.1, л.8 от д.п.), П. (т.1, л. 10 от д.п.), К. (т.1, л.6 от д.п.) и К. (т.1, л. 12 от д.п.). Съдържанието им съответства на заварената и фиксирана в протокола за оглед (т.5, л.7 от д.п.), скицата (т.5, л.11 от д.п.) и фотоалбума (т.1, л. 25 от д.п. - снимки № 1, 10, 13-18, 22, 26-28 и 32) обстановка на произшествието и се подкрепя от приложените като писмени доказателства трудови договори и длъжностни характеристики на горепосочените свидетели (т.1, л. 100 и сл. от д.п.) и постъпилата официална справка от ОПУ/гр. Враца за въведената на 26.02.21 г. в участъка временна сигнализация (т.2, л. 66 от д.п.). Фактите, довели до последователното блъскане на Н. и П. и на починалия Д. (пребиваването им на пътното платно и липсата на реакция от страна на подс. Х., който по същото време преминавал оттам с управлявания товарен автомобил), също могат да бъдат изяснени с необходимите детайли чрез показанията на свидетелите Н. и колегите му К. и К., защото казаното от тях подкрепя версията, че малко преди първоначалния удар групата от пътни служители се разделила, като само част от нея (Н., Д. и П.) предпочели да заобиколят паркираните ведомствени автомобили от ляво, т.е. чрез придвижване пеша по самото платно за движение, а не по съществуващия банкет. Причините за мигновено настъпилата при удара смърт на починалия К. Д., както и за телесните увреждания (три съставомерни средни телесни повреди) на пострадалия П. П., са подробно анализирани и аргументирано посочени в заключенията на две от медицинските експертизи, изготвени от вещото лице Р. А.

(СМЕ № 18/21 г. – т.1, л.33 от д.п. и СМЕ № 140/21 г. – т. 1, л. 45 от д.п.).

Оттук нататък решаващо значение за правилното установяване на механизма, по 4 който е протекло изследваното произшествие, имат техническите експертни заключения. Необходимо е обаче едно важно уточнение. Макар и несъществени по отношение на направените замервания на различните фактори (отстояние, скорост, опасна зона и т.н.), двете заключения (АТЕ с в.л. Х., П. и В. – т.1, л. 53 от д.п. и КМАТЕ с в.л. К., С., У., И. и Х. – т.4, л.4 и сл. от д.п.) дават различни резултати за съответните величини, а в обвинителния акт прокурорът е направил изричното уточнение, че „за обосноваване на обвинението“ (л.7 от н.о.х.д.) дава вяра на второто комплексно изследване (т.4, л. 4 от д.п.). Именно неговите констатации са залегнали като фактическо твърдение в обстоятелствената част на акта (чл. 246, ал.2 НПК) и в този смисъл точно те са били предмет на признанието по чл. 371, т.2 НПК.

Следователно, в случая съдебните инстанции са ограничени от рамките на това признание и следва да концентрират доказателствения си анализ именно върху обосноваността на комплексното заключение на вещите лица К., С., У., И. и Х.. То може да бъде възприето с цялостно доверие, защото се основава на всички относими доказателствени средства (свидетелските показания, данните от замерванията при огледа, фотоалбума, деформациите върху управлявания от подс. Х. товарен автомобил и т.н.).

Коментираната 5-членна експертиза съдържа детайлни отговори на съществените въпроси за момента, от който водачът Х. е можел да възприеме тримата пешеходци на пътното платно (146 м. преди удара) и да ги третира като внезапно възникнала опасност; за достатъчното му време за реакция (около 7 секунди), в който диапазон е трябвало да спре превозното средство за около 64 метра, или да заобиколи на повече от метър дистанция служителите на ОПУ/гр. Враца; за скоростта, с която се е движил към момента на първия удар в св. Н. (ок. 80 км./ч), игнорирайки временната сигнализация за ограничение от 60 км./ч.; за точното място на въпросния първи удар (на ок. 5, 3 метра след знака „В-26“) и пребиваването на блъснатите лица в зоната на пътното платно (Н. – на ок. 0, 75 м. вляво от линията на края на дясната лента; Д. – на ок. 1, 1 м. в ляво от края на дясната лента; и П. – на ок. 0, 75 м. в ляво от края на дясната лента); за точката, в която след зоната на произшествието в крайна сметка подс. Х. е успял да спре товарния автомобил (на ок. 80 м. след първоначалния удар в св. Н.). Нещо повече – вещите лица изрично са изключили възможността паркираните върху банкета два служебни автомобила да са ограничили видимостта на подсъдимия спрямо намиращите се на платното за движение пешеходци.