Решение № 358 от 05.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Перник, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно гражданско дело № 20231700500426 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 457/28.04.2023г., постановено по гр.д. № 3911/2022 г. по писа на Пернишкия районен съд е признато за установено, че Б. В. Г. дължи на „ТоплофикацияПерник” АД, сумата в общ размер на 166.98 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, от които главница в размер на 136.86 лева за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 30.12 лева за периода от 01.01.2020 г. до 02.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 136.86 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 21.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 833 от 23.03.2022 г. по ч.гр.д. № 01265/2022 г. на ПРС, като са отхвърлени исковете за главница за разликата над уважения размер от 136.86 лева до пълния предявен размер от 316.37 лева за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., и за лихва за забава над уважения размер от 30.12 лева до пълния предявен размер на 297.01 лева за периода от 09.07.2019 г. до 31.12.2019 г. С решението съдът се е произнесъл и по разноските по реда на чл.78 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника Б. В. Г., чрез адв. Н. Х. – особен представител , с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковите претенции, като неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон и необосновано. Излагат се твърдения, че решението е постановено при липса на всякакви доказателства, че страните се 1 намират в някакви облигационно - правни отношения, поради което за ответника не могат да възникнат каквито и да било задължения към ищцовото дружество. Твърди се, че акта е постановен при липса на мотиви, като отбелязва, че съдът не се е произнесъл по всички претенции на страните. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което искът на ищцовото дружество бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна - „Топлофикация – Перник“ АД не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.

Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо.

Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искови претенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени установителни искове с правна квалификация чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от "Топлофикация – Перник" АД, с ЕИК: 113012360, с адрес на управление: гр. Перник, 2300, кв. "Мошино", ТЕЦ "Република" срещу Б. В. Г.. В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, според които ответникът е клиент на топлинна енергия и предвид неизпълнението на задълженията му като такъв дължи на "Топлофикация – Перник" АД сумата от 613.38 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, от които главница в размер на 316.37 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 297.01 лева за периода от 09.07.2019 г. до 02.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 316.37 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 21.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 833 от 23.03.2022 г. по ч.гр.д. № 01265/2022 г. на ПРС.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, от ответника, чрез назначения му особен представител – адв. Х., с който предявените искови претенции са оспорени по основание и размер, както и наличието на облигационна връзка между страните.

2

В производството пред районния съд, от страна на ищеца е представено заверено копие на решение № 434 / 04.06.2008 г., постановено по гр.д. № 22/2007 г. на ПРС, от което се установява, че в производство за делба по реда на чл.288, ал.3 от ГПК (отм.) на ответницата е поставен в дял, процесният топлоснабден недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в ***, и чрез този производен способ, ответницата е придобила в пълен обем правото на собственост върху процесния недвижим имот.

От страна на ответника не са ангажирани доказателства за наличието на правопогасяващи или правоизключващи факти, нито данни за прогласяване на настъпило по право обезсилване на решението за възлагане, съответно да е била възстановена висящността на делбения процес.

При определяне размера на процесното вземане, съдът е съобразил заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа и съдебно – икономическа експертизи и приел, че сумите са начислени съгласно методиката на ФДР и са налице обявени и необжалвани изравнителни сметки.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, районният съд е приел, че ответникът, като изключителен собственик на процесния имот, се явява потребител на топлинна енергия и като такъв следва да отговаря за задълженията на имота спрямо ищцовото дружество. Обстоятелството дали ответникът е страна по договор за търговска продажба на топлинна енергия, сключен чрез конклудентни действия при предварително установени от ищеца общи условия по арг. от чл.150 от ЗЕ (ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия. В ал. 2 от същия член е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите, като това условие в случая е спазено, доколкото по делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един местен ежедневник преди процесния период. От горното следва, че за възникването на договорното правоотношение не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. Страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, като съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, имат качеството на клиенти на топлинна енергия, а съгласно чл. 153, ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следва да се отбележи, че претендираните вземания не са установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни документи, а въз основа на изслушаните заключения на експертите, след извършена проверка.

Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че ответникът е притежател на правото на собственост върху процесния недвижим имот през процесния период в пълен обем, респ. ответникът е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията за неплатена топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот. Поради това и районният съд 3 правилно е достигнал до крайните си изводи.

Доколкото крайните изводи на настоящата съдебна инстанция изцяло съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, то обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, включително и в частта за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.

По отговорността за разноски:

С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат, направените в хода на въззивното производства, разноски за които е представил и списък по чл. 80 от ГПК.

На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, се определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемия, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя, като на въззиваемия следва да бъде присъдена също и сумата от 300 лева – внесен депозит за особен представител.

Предвид изхода на делото, въззивния жалбоподател няма право на разноски.

На следващо място, съдът приема, че на основание чл. 77 ГПК въззивникът, ответник в първоинстанционното производство следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Перник сумата от 25 лв. - дължима държавна такса за въззивно обжалване, с оглед обстоятелството, че ответникът е представляван по делото от особен представител, подал въззивната жалба.

С оглед размера на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 457/28.04.2023г., постановено по гр.д. № 3911/2022 г. по описа на Пернишкия районен съд, ГО, ІX състав.

ОСЪЖДА Б. В. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК" АД, ЕИК 113012360, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща направени във въззивното производство разноски.

ОСЪЖДА Б. В. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметката на ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК на осн.чл. 77 ГПК сумата от 25,00 лева, представляваща дължима държавна такса по подадената въззивна жалба.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5