Решение № 21183 от 22.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19200/2024
- Вид
- Решение № 21183
- Подписан
- 22.11.2024
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
- чл.9, ал.1 · Закон за наследството
- чл.13 · Семеен кодекс
- чл.26, ал.1, предл. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 21183 гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110119200 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ искове процес – установителен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 111568/04.04.2024 г., уточнена с молба с вх. № 166038/21.05.2024 г., от Н. Г. И., ЕГН **********, адрес: гр. С*, чрез адв. В. К., САК, със съдебен адрес: гр. С* срещу С. К. И., ЕГН **********, К. И. И., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В*, С. И.
И., ЕГН **********, адрес: гр. В*, с която е предявен положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗС, с който да бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на:
1/6 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор * (шестдесет и осем/хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и осем, точка, осемдесет и седем, точка, едно, точка, шестдесет и две), нанесен в кадастралната карта и кадастрални регистри на град София, Столична община, област София (столица), одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, и съгласно Схема № 15-313020-22.03.2023 г., издадена от СГКК - гр.
София, находящ се град С* (двадесет и две), вход В, етаж 4 (четири), АПАРТАМЕНТ 62 (шестдесет и две), с площ от 44.42 кв.м.
(четиридесет и четири цяло и четиридесет и две стотни квадратни метра ), ЗАЕДНО с прилежащото избено помещение № 11 (единадесет), ВЕДНО 1 с 1.399% (едно цяло и триста деветдесет и девет хилядни върху сто ) идеални части от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор *, с предназначение на сградата: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, с брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори, съгласно кадастрална схема, както следва: на същия етаж - *, стар идентификатор – няма, на основание придобивна давност в периода от 2001 година до датата на предявяване на исковата молба (04.04.2024 г.), която 1/6 идеална част е получена от брата на ищеца Г. И., ЕГН **********, като наследствен дял от бащата на ищеца Г*, ЕГН **********.
В исковата молба и нейното уточнение се твърди, че Г*, ЕГН **********, починал на 25.09.2001 г. е придобил в режим на СИО процесния апартамент. Излагат се доводи, че след смъртта му, половината от апартамента е останал в наследство на съпругата С.ка М* И., а другата половина се разпределя по равно между Н. Г. И., ищец и * Г. И., като всеки един от тях има по 1/6 идеална част от апартамента, получен по наследство.
Твърди се, че делът на С.ка М* И., който е 4/6 идеални части (1/2 + 1/6) е прехвърлен на ищеца с н.а. № 121, том I, дело № 78/2023 г. по описа на нотариус рег. № 152.
Сочи, че между ищеца Н. Г. И. и брат му * Г. И., няма постигната уговорка, че ищецът получава квотата от апартамента. Твърди, че именно тази 1/6 идеална част от апартамента, която брат му е получил по наследство е спорна и за нея предявява искова молба.
Твърди, че от момента на смъртта на Г* установил владение върху целия имот, и започнал да полага всички грижи за поддръжката му, единствено за негова сметка. Апартаментът се обитавал от майка му до нейната смърт. Сочи, че фактическото състояние на необезпокоявано упражнявано владение не е променено и до днес. През целия период никога не е имало претенции от страна на когото и да е, а и всички са били наясно, че се изпълнява договорката, наследствената част от баща му да остане в негова собственост.
Сочи, че през 2016 година брат му * Г. И. почива, няма и не подържа контакти с неговите наследници, посочени като ответници в настоящото производство, които, доколкото му е известно, живеят в чужбина /Германия/.
В създадената ситуация за него възниква правен интерес от позоваване на придобивна давност по отношение на припадащата се на ответниците 1/6 идеална част от описания по-горе имот, тъй като от една страна към момента е изтекъл необходимият по чл. 79, ал. 1 ЗС 10 годишен срок за периода от 2001 г. до сега, а от друга, все още е налице формална легитимация за чужди права, 2 която обаче не съответства на действителното фактическо положение.
Уточнява, че делото се води за 1/6 идеална част от процесния апартамент, която брат му * Г. И. е получил по наследство от Г* и която част е преминала в наследство към ответниците, като наследници на * Г. И..
Твърди, че до момента на завеждане на настоящата искова молба той продължава да бъде единствен владелец на целия имот в неговата цялост.
Моли съда да уважи иска.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът С* И. подава отговор. Изцяло оспорва исковата молба по основание. Изцяло признава реда на наследници и техните квоти. Счита, че не е осъществено давностно владение. Счита, че ищецът се явява държател, а не владелец за тази 1/6 идеална част. Твърди, че никога не е манифестирал (демонстрирал) поведение, че се приема за собственик на процесната част и да е отрекъл правата на ответниците.
Оспорва ищецът да е извършал действия, с които да е демонстрирал спрямо ответниците промяна на намерението за своете. Твърди, че не е доказан субективното отношение на ищеца за процесната част. Сочи, че ищецът не е променил държанието във владение. Счита, че е оборена презумпцията по чл.69 ЗС. Оспорва да е изтекло владение в полза на ищеца по времето, когато * И. е бил жив. Твърди, че докато С.ка И. е била жива, тя заедно с Георги И. са спали в апартамента и не е имало проблеми за процесната част. Излага факти, че от дълги години поддържат връзка с ищеца и контактуват. Твърди, че е контактувала с ищеца по повод задължения на процесния имот към Топлофикация, като ищецът си е заплатил неговата част, а ответниците тяхната. Сочи гр. д. № 14011/2022 и ч. гр. д. № 40630/2023 по описа на СРС.
Моли съда да отхвърли иска.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците К. И. и С. И. не подава отговор.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът редовно призован, се явява лично и чрез адвокат. Поддържат иска. Моли да се уважи. Претендират разноски. Представят списък.
От ответниците в о.с.з. се явява лично С. К. И., останалите редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Същата изразява съгласие да получи книжата за другите двама ответници със задължение да ги предаде.
Оспорва иска.
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
3
По основателността на иска
С определение № 33386/19.08.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 130-140 от делото).
Страните не спорят, че на 13.10.1975 година Г* купува жилище № 62, находящо се в гр. Со* с площ от 44.42 кв.м., състоящо се от дневна кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 11 и 1.399 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото (л.5 от делото).
Не се спори, че това жилище сега представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор * (шестдесет и осем/хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и осем, точка, осемдесет и седем, точка, едно, точка, шестдесет и две), нанесен в кадастралната карта и кадастрални регистри на град София, Столична община, област София (столица), одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, и съгласно Схема № 15-313020-22.03.2023 г., издадена от СГКК - гр. София, находящ се град С* (двадесет и две), вход В, етаж 4 (четири), АПАРТАМЕНТ 62 (шестдесет и две), с площ от 44.42 кв. м. (четиридесет и четири цяло и четиридесет и две стотни квадратни метра), ЗАЕДНО с прилежащото избено помещение № 11 (единадесет), ВЕДНО с 1.399% (едно цяло и триста деветдесет и девет хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор *, с предназначение на сградата: Жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, с брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори, съгласно кадастрална схема, както следва: на същия етаж - *, стар идентификатор – няма (л.9 от делото)
Не се спори, че Г* е купил жилището по време на брака си със С.ка М* И., ЕГН **********. Следователно това жилище е придобито по време на брака и на основание чл.13 СК (1968 г.) представлява съпружеска имуществена общност (СИО).
Не се спори, че Г* е починал на 25.09.2001 г. и като наследници е оставил С.ка М* И., сина си Н. Г. И., ЕГН ********** и * Г. И., ЕГН ********** (л.7 от делото).
С прекратяване на брака между Г* и С.ка М* И., СИО е прекратено, на основание чл.26, ал.1, предл. 1 СК (1985 г.), поради което всеки един от тях има по 1/2 идеална част от процесния имот.
Не се спори, че вследствие на смъртта, всеки един от наследниците има следните квоти от процесния имот и на следните основания:
4
С.ка М* И. – 1/2 идеална част от процесния имот, на основание прекратяване на съпружеската имуществена общност, на основание чл.26, ал.1, предл. 1 СК (1985 г.) и 1/6 идеална част, на основание наследство от съпругата Г*, на основание чл.9, ал.1 ЗН. Или общо същата има 4/6 идеални части от имота.
Н. Г. И. - 1/6 идеална част, на основание наследство от баща си Г*, на основание чл.9, ал.1 ЗН
* Г. И. - 1/6 идеална част, на основание наследство от баща си Г*, на основание чл.9, ал.1 ЗН
Не се спори, че на 03.04.2023 г. С.ка М* И. е продала своите 4/6 идеални част на Н. Г. И. и така Същият става собственик на 5/6 идеални части от процесния имот (л.23-26 от делото).
Не се спори, че * Г. И. е починал на 05.01.2016 г. и е оставил свои наследници, на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН, следните лица: С* К. И., ЕГН **********, К. И. И., ЕГН ********** и С. И. И., ЕГН **********. Не се спори, че всеки един от тях има по 1/18 идеална част от процесния апартамент, като наследство от своя наследодател * Г. И., който е притежавал апартамента като лично имущество, на основание чл.13, ал.2 СК (1985 СК), като индивидуална собственост (л.32 от делото).
Спорно остава дали ищецът е придобил тази 1/6 идеална част, на основание давностно владение, т.е. осъществен ли е фактическия състав на владение спрямо другите съсобственици, която част е била в наследство на неговия брат * Г. И., а сега е в наследство на ответниците.
От ответниците по делото са представи писмени доказателства, от които се установява, че ответниците си заплащали сметките за парно, ток, вода и данъци за процесния обект и процесен период (л.68-111 от делото).
По искане на ищеца по делото са разпитани трима свидетели.
Свидетелят С* е съсед на процесния имот, помагал е на майката на ищеца и неговия баща и са се събирали като комшии. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля, като обективни, достоверни и житейски обосновани. Свидетелят установява, че С.ка И. е майка на ищеца и наследодателя на ответниците и живяла в процесния период до преди 1 година, когато е починала. Установява, че чайка чу е казвала, че ще му прехвърли апартамента, защото се грижи за нея. Този факта напълно кореспондира с представения нотариален акт, с който С.а И. е прехвърлила на ищеца своята част от апартамента. Свидетелят установява, че не познава брата на ответника, т.е. наследодателя на ответниците. Не е виждал чужда присъствие в апартамента и не знае дали някои има претенции към този имот (л.113 от делото).