Решение № 15 от 27.01.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Ловеч, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20204300500511 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 230/09.07.2020 г., по гр.д. № 1195/2018 г. на РС – Троян, на основание чл. 124 ГПК е признато за установено по отношение на ответниците СТ. П. Ц. и Д. СТ. ЗЛ., че Д. Д. Т. е собственик на поземлен имот с площ 755 м2, находящ се в с. Голяма Желязна, местност „В.ска“, заснет като имот с идентификатор № *** по КККР на с. Голяма Желязна, както и че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в заснемане и записване на имота като собственост на СТ. П. Ц., вместо като част от поземлен имот на ищцата Д. Д. Т., с идентификатор ***. Съдът е постановил отмяна по реда на косвения съдебен контрол на т. 14 от Решение № 750 от 24.02.2014 г. на ОСЗ - Троян, с която на СТ. П. Ц. е възстановено право на собственост върху процесния имот от 755 м2, записан като Пасище от 0.8 дка, местност „Колибата“ при граници: С.В., път и гора. Със същото решение на основание чл. 108 ЗС съдът е признал за установено по отношение на ответниците СТ. П. Ц. и Д. СТ. ЗЛ., че Д. Д. Т. е собственик на поземлен имот с площ 210.82 м2, заснет като част от поземлен имот с идентификатор имот *** по КККР на с. Голяма Желязна, заключена между цифри 1,2,3,4,5 и 6, повдигната в червен цвят по комбинирана скица от заключението на СТЕ (приложение № 5) и е осъдил ответниците да предадат владението на същата част, а на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е съдът е приел установено, че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в заснемане и записване на имота като собственост на СТ. П. Ц., вместо като част от поземлен имот на ищцата Д. Д. Т., с идентификатор ***. С решението съдът се произнесъл по отговорността за разноските, осъждайки 1

СТ. П. Ц. и Д. СТ. ЗЛ. да заплатят на Д. Д. Т. сумата от 2 795 лв.

Против решението е постъпила въззивна жалба от СТ. П. Ц. и Д. СТ. ЗЛ., подадена чрез адв. Б. Д.. Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на съдебното решение, основани на следните твърдения и доводи: уважаване на иска за собственост против ответниците, без ищцата да е ангажирала доказателства за подадено заявление за възстановяване на поземлен имот с идентификатор *** или за съдебно решение по чл.

11, ал. 1 ЗСПЗЗ; недопускане от процесуалния закон да се разделя на части една и съща установителна претенция, до каквото процесуално състояние се е стигнало с предявяване на конкретния иск против ответниците, при влязло в сила съдебно решение, с което същият иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е бил уважен, но против Община Троян; предявеният иск засягал имот на Министерството на земеделието и горите, граничещ с имота на ищцата от изток, но министерството не било конституирано като страна по делото. От въззивниците са наведени и оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост: погрешна интерпретация от районния съд на спорните площи от имотите – като урбанизирана територия, вместо като земеделски земи; несъобразяване от районния съд на фактите към 1958 г. относно земеделския характер на имотите и тяхното обобществяване и игнориране от съда на разпоредбите на ЗСПЗЗ, установяващи съответните способи за възстановяване на земите, по които било извършена реституцията в полза на ответниците; неправилно съобразяване от съда на факти и обстоятелства от 1975 г. и погрешна интерпретация на доказателствата, от които се установявала идентичност на възстановения на ответниците имот, с този по представените по делото доказателства за собствеността при обобществяването; постановяване на решението от пристрастен и необективен съдебен състав, който отказал да се отведе от разглеждане на делото при наличие на основание за отвод, поради постановяване на решение в полза на ищцата по гр.д. № 981/2017 г. на РС – Троян; игнориране от съда на писмените доказателства, вкл. нотариален акт № 182, т. II, по н.д. 582/1991 г. на РС – Троян, довело до отричане правата на ответниците върху спорната част от поземлен имот с идентификатор *** и неправилния извод за установено владение върху същия имот едва след изпълнение на оградата през 2010 г. Въз въззивната жалба е направено искане за обезсилване на обжалваното решение, а при евентуалност - за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на разноските по делото за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност на обжалваното решение, като се поставят следните акценти: неотносимост на проведената от ответниците реституционна процедура към процесния поземлен имот с идентификатор *** и погрешното му заснемане като самостоятелен такъв, вместо като част от дворното място на ищцата; неоснователност на оплакването за идентичност на спора по гр.д. № 981/2017 г. на РС – Троян, доколкото липсвало субективно и обективно на същото с настоящето дело; неприложимост към конкретния спор на ЗСПЗЗ, доколкото земите се намирали в границите урбанизирана територия, определена с околовръстен полигон; извършване от районния съд на задълбочен анализ на доказателствата по делото, довел до верен извод за идентичност на имота на ищцата и за допусната грешка в картата, чрез 2 записване на част от него като самостоятелен имот с идентификатор ***; установяване правото на собственост във верните граници съставлявало основание за отмяна на Решение № 750 от 24.02.2014 г. на ОСЗ Троян, т. 14, с което на ответника се възстановявала земя в непоискани от него граници; недоказаност на твърдението на ответниците за установено владение върху спорната част от имота, на север от стената на постройките им; липса на основание за отвод на съдията, разгледал делото. В писмения отговор се прави искане за оставяне въззивната жалба без уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за настоящата инстанция.

Въззивниците вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Б. Д., който поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност, акцентувайки на както на наведените доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Същият моли за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на делото, а при евентуалност - за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В представени по делото писмени бележки доразвива доводите за недопустимост и неоснователност на атакувания съдебен акт.

Въззиваемата взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. В. АНГ., който оспорва въззивната жалба и по двете опалвания (за недопустимост и неправилност), излага съображения допустимост и правилност на обжалваното решение и моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки доразвива съображенията си за неоснователност на въззивната жалба.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът намира същото за допустимо по следните съображения:

Решението е постановено при наличие на положителните процесуални предпоставки, респ. отсъствие на процесуални пречки. В исковата молба се поддържа, че през 1979 г. ищцата е призната за собственик по наследство и давностно владение на дворно място от около 2 дка заедно с построената в него сграда, че този имот е с трайно установени граници (телена мрежа и постройки на съседни имоти) от почти всички страни, с изключение на южната част от западната му граница, която не била изпълнена от наследодателите на страните, поради съществувало между тях взаимно уважение. От ищцата се посочва, че имотът с тези му граници не е нанесен в кадастралната карта на с. Голяма Желязна, че в част от неговата площ погрешно е нанесен имот с идентификатор № *** по КККР, че такъв имот никога не е съществувал като самостоятелен обект и не е бил собственост на ответниците, че възстановяването му с решение на ОСЗ Троян от 22.10.2014 г. в полза на единия от тях е незаконосъобразно, доколкото СТ.

П. Ц. никога не е имал земя на конкретното място и имотът няма характеристиките на земеделска земя. В исковата молба се посочва и че част от дворното място на ищцата, находяща се в югозападната му част, с площ от около 210,82 м2, заключена между цифри 1,2,3,4,5 и 6, погрешно е заснет в 3 кадастралната като част от поземлен имот с идентификатор имот *** по КККР на с. Голяма Желязна, собственост на СТ. П. Ц.. При тези твърдения в исковата молба са изведени следните искания, обособени в две групи, както следва: 1. да бъде установено по отношение на ответниците, че ищцата е за собственик на имот с идентификатор № *** и че е налице грешка в кадастралната карта, свеждаща се до погрешно записване на този имот като самостоятелен обект на собственост на името на СТ. П. Ц., вместо като част от дворно място на ищцата с идентификатор № ***; 2. да бъде установено по отношение на ответниците, че ищцата е за собственик на поземлен имот с площ от около 210,82 м2, заключена между цифри 1,2,3,4,5 и 6, погрешно е заснет в кадастралната като част от поземлен имот с идентификатор имот *** по КККР на с. Голяма Желязна, за осъждане на ответниците да предадат владението върху тази част и за установяване наличието грешка в кадастралната карта, свеждаща се до погрешно записване на този имот като част от поземлен имот с идентификатор имот ***, вместо като част поземлен имот с идентификатор имот ***. Признавайки по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на двата имота (с идентификатор № *** и на площта от около 210,82 м2), осъждайки ги предадат владението реалната част от същата площ, и приемайки за установено наличието на поддържаните грешки в кадастралната карта, районният съд се е произнесъл по предявените искове за собственост (установителен, ревандикационен) и за установяване на грешка по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. След като е постановено по въведения с исковата молба предмет, съдебното решение е в съответствие с характера и обема на търсената защита и съдът не е нарушил диспозитивното начало. Предявяването на иска за собственост върху реална част от поземлен имот в случая е допустим, доколкото от ищцата се поддържа, че тази част неправилно е заснета в кадастралната карта като част от съседен имот, като в производството по иска за собственост съдът ще изследва и наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Независимо от частичното припокриване на предмета в установителната им част, едновременно разглеждане на исковете за собственост с тези, за грешка в кадастралната карта не обуславя недопустимост на съдебното решение, доколкото с исковете за собственост се дава по широк кръг на защита и разглеждането им в едно производство се явява процесуална необходимост (ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д.

№ 8/2014 г., ОСГК).

Отмяната на т. 14 от Решение № 750 от 24.02.2014 г. на ОСЗ - Троян, с която на СТ. П. Ц. е възстановено право на собственост върху процесния имот от 755 м2, записан като Пасище от 0.8 дка, местност „Колибата“ при граници:

С.В., път и гора, е извършена по искане на ищеца и по реда на косвения съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК). В производството по иска за собственост съдът може да извърши контрол за законосъобразност на административния акт в тази му част, защото неговите последици се противопоставят на ищцата, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му (ТР-6-05, ОСГК).

Конкретно изложените от въззивниците оплаквания, за недопустимост на съдебното решение, са неоснователни и не обуславят претендирания порок.