Решение № 260389 от 02.12.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 02.12.2020г. Гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 02 ноември 2020 г.

В публично заседание в следния състав:

Председател: ТАНЯ ИЛКОВА

Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА гр. дело № 2196, по описа за 2020 година.

Предявен е иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че осъществява основно дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Потребител е на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с.Орешник, Община Тополовград, който обект е присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция” 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).

Ответникът „Електроразпределение юг” ЕАД,/старо наименование „ЕВН България Електроразпределение“ АД/, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов” № 37, вписано в TP с ЕИК *********, притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-140-07/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН ЕР, и осъществява дейност по разпределение на ел. енергия и свързаните с мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг"АД/със старо наименование „ЕВН България Електроразпределение" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., всеки ползвател дължи на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия.

Ищецът твърди, че през периода от 01.06.2015г. до

30.06.2015г. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД е заплатило на ответното дружество сума, представляващи такса за достъп до електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник”, намираща се в общ.

Тополовград. За м. юни 2015г. е заплатена сумата 59.40 лв. по фактура №**********/30.06.2015г., представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа.

Изрично отбелязва, че по посочената по-горе фактура ищецът е заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.

Посочените по-горе суми, били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 KV в Помпена станция „Орешник". Счита, че измерването по този начин, и конкретно на това място, е незаконосъобразно, и води до начисляване на недължими суми.

Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

Съгласно нормативна уредба, относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилото за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград” 20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция” 20 kV. Този електропровод е с дължина от около 7,700 км., започва от Подстанцията, и достига до ЗРУ 20 KV на Помпена станция „Орешник”, като от същия електропровод има отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 KV на Помпена станция „Орешник”.

Твърди, че електропровод „Венеция” 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помпените станции, в които се намират ЗРУ, са собственост на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД.

С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград” 20 kV и Електропровод „Венеция” 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник” и ПС „Кап. Петко Войвода”.

Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД отправило няколкократни писмени искания от ответника /тогава с наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.

С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г. дружеството ищец е изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:

-Подстанция „Тополовград” - извод „Венеция” /т.е. за електропровод „Венеция”/;

-Извод „Рила”

-ВиК-Зимница

-ПС Ханчето

Отбелязва, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво средно напрежение, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция” това не било сторено.

Във връзка с това от ищеца било изпратено и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично било посочено, че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които изисква промяната:

-ИТ № 2939032 -

ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с. Орешник

-ИТ № 2939033 „ВиК” с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА”/с.Кап. Петко Войвода.

На това искане на ищеца ответникът изпратил Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което го уведомил, че следва ищецът да му предостави документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция”. Това искане ищецът счел за необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., дружеството ищец е изпратило по отношение на електропровод „Венеция” всички необходими документи.

Сочи, че „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик Електропровод „Венеция” 20 kV, на Помпена станция „ОРЕШНИК” с.Орешник, на Помпена станция „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА”, и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата са приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството ищец е собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, ответникът не изпълнил задълженията си и продължил да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период.

Ищецът намира за безспорно, че е собственик на

Електропровод „Венеция” 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА”, и на намиращите се в тях ЗРУ.Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството станало по силата на Заповед № 135/12.12.1995Г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставя на „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството ищец. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.

Излага подробно доводи за недължимост на платените суми.

Счита, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно и поради това за ищеца не е възникнало задължение за плащане на двата компонента от цената на консумираната електрическа енергия – цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа. При това положение за дружеството ищец възниквал правен интерес да предяви против ответник иск за заплащане на платените суми за такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния период, като суми, платени без основание.

Ищецът моли, след доказване основателността на исковата претенция, съдът да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, да осъди ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, да му заплати сумата 59.40 лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „ОРЕШНИК”, ИТ № 2939032, за периода 01.06.2015г. – 30.06.2015г., по фактура № **********/30.06.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата от ответника. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът „Електроразпределение юг” ЕАД гр. Пловдив, чрез пълномощника си, в законоопределения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Счита, че обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правят сумите недължими.

Оспорва всички факти и твърденията, във връзка с тях, изложени в исковата молба.

Излага следните съображения:

1.Относно възражението на ищеца, че цената за достъп е недължима, поради това, че средствата за търговско измерване били поставени на неправомерно място.

Водени от желанието за постигане на справедлива преценка на създалата се комплексна правна и фактическа обстановка в отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, счита за необходимо да отбележи, че всички спорни отношения са породени от едно единствено обстоятелство - нежеланието на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД да заплаща утвърдените от КЕВР и важащи за всички потребители на разпределителните мрежи в Република България цена за достъп и цена за пренос до електроразпределителната мрежа, въпреки наличието на валидна облигационна връзка, по силата на която са начислени процесните суми и фактът на реалното предоставяне на тези услуги.