Протокол № 293 от 06.10.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2141/2024
- Вид
- Протокол № 293
- Подписан
- 06.10.2025
- В сила
- 06.10.2025
- Състав
- Емилия Василева, Зорница Хайдукова, Анна Баева
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т.1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т.1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 289 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
ПРОТОКОЛ
№ 293 гр. София, 06.10.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Емилия Василева
Членове:
Анна Баева
Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева
Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002902141 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Производството е по чл. 290 ГПК.
След изпълнение на разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК и на поименното повикване в 13:57 ч. страните се представиха така:
Касаторът С. Р. С. редовно призован чрез публикация в ДВ. бр.
61/29.07.2025 г., стр. 239, съгласно изискванията на чл. 289 от ГПК. Не се явява и не изпраща процесуален представител.
Касаторът Р. С. Р. редовно призован чрез публикация в ДВ. бр.
61/29.07.2025 г., стр. 239, съгласно изискванията на чл. 289 от ГПК. Не се явява и не изпраща процесуален представител.
Касаторът Д. А. Р. редовно призован чрез публикация в ДВ. бр.
61/29.07.2025 г., стр. 239, съгласно изискванията на чл. 289 от ГПК. Не се явява и не изпраща процесуален представител.
За ответника „Юробанк България“ АД редовно призован чрез публикация в ДВ. бр. 61/29.07.2025 г., стр. 239, съгласно изискванията на чл.
289 от ГПК, се явява юрк. Николай Колев с пълномощно, което представя.
1
Юрк. Колев: Няма процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което:
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
С определение № 1172/14.04.2025г. от г. по т. д. № 2141/2024 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 179 от 19.06.2024 г. по в. т. дело № 181/2022 г. на Апелативен съд – Варна, 2 състав по материалноправни въпроси формулирани в определението на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК.
Юрк. Колев: Оспорвам касационната жалба, като неоснователна и недоказана. Поддържам подадения писмен отговор на касационната жалба и представям списък за разноски.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА представения списък на разноските по делото.
ОБЯВИ съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Юрк. Колев: Моля да постановите решение, с което да оставите без уважение депозираната касационна жалба като неоснователна и недоказана и да оставите в сила като правилно и законосъобразно въззивното решение на Апелативен съд Варна. Считаме, че по делото беше безспорно доказано, че в процесните два договора за кредит не са налице неравноправни клаузи. При 2 условията на евентуалност дори в договора от 2008 г. да са налице неравноправни клаузи, кондикционните искове на ищците следва да касаят единствено техни вземания във връзка с този договор от 2008 г, който е отделно и самостоятелно правоотношение. С рефинансиращия договор от 2013 г. е направено погасяване на първоначалния договор, но всички клаузи от рефинансиращия договор са отделни и самостоятелни и не могат да бъдат повлияни от евентуалната неравноправност на договорни клаузи от договора от 2008 г. Договорът от 2013 г. не съставлява спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл. 366 ЗЗД, тъй като същият е самостоятелно правоотношение, с което се уреждат нови отношения между страните, въпреки че част от сумата отива за рефинансиране и погасяване на предходния договор и кредит. С оглед на изложеното считам, че на поставения касационен въпрос формулиран в т. 2 и т.3, следва да се отговори, че двата договора представляват самостоятелни отношения и евентуалната неравноправност на клаузи от първия договор от 2008 г. не влече неравноправност или нищожност на договора от 2013 г. По въпрос касаещ т. 4 относно погасителната давност на реституционни претенции на потребители считаме, че произнасянето на въззивния съд е правилно и законосъобразно и е съобразено с практиката, както на ВКС, така и на Съда на ЕС, която несъмнено допуска предвиждането в националната правна уредба на разумни давностни срокове за погасяването на претенциите на потребителите.
Считаме, че нашето законодателство предвижда такива разумни срокове, в които потребителите имат възможността да узнаят и да разберат за неравноправния характер на клаузите в договора, който лично те са подписали, за което срокът от 5 години е напълно достатъчен. Така че предвид факта, че нашата нормативна уредба не е изменяна и разпоредбите на ЗЗД, касаещи давностните срокове са императивни, те не влизат в колизия с разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО и становището на Съда на ЕС по приложението на чл. 6, § 1 от същата директива. Считаме, че при условията на евентуалност тълкувателната практика на ВКС по приложението на чл. 110 от ЗЗД е валидна и следва да бъде прилагана от ВКС, доколкото националните разпоредби на чл. 110 и сл. ЗЗД са специални и конкретни по отношение на предвидения давностен срок. Докато от друга страна в Директива 93/13/ЕИО не се съдържат такива конкретни разпоредби, които да уреждат точно и специално давностните срокове, а цитираната от Съда на ЕС норма на чл. 6, § 1 3 предвижда само общи насоки във връзка с тълкуването на Директивата и не предвижда точни правила за определяне на давностните срокове. Този въпрос е разгледан в ТР № 1/11.05.2012 г. на ОСТК на ВКС, в което е прието разрешението, че когато националните норми са точни и конкретни и уреждат определен въпрос, тълкуването и прилагането им от националния съд е с приоритет пред евентуалните разрешения, дадени от Съда на ЕС. Доколкото тълкуваната от ЕС норма на чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО е обща и дава само насоки за прилагането на давностните срокове, считаме, че разрешението, дадено от АС Варна, е правилно и законосъобразно и е приложен давностният срок, въз основа на което са отхвърлени предявените осъдителни искове. С оглед изложеното моля да постановите решение, с което да оставите в сила въззивното решение и да оставите без уважение касационната жалба на ищците. Претендираме разноски, съобразно представения списък.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе след съвещание.
Разглеждането на делото приключи в 14:10 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4