Решение № 1458 от 09.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1458 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000501389 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1726 от 21.03.2025г., постановено по гр.д. № 9275/2023г. по описа на СГС, ГО, 26 състав е уважен изцяло иск с правно основание чл.227, ал. 1, т.1, вр. чл. 226 ал.3 КЗ /отм./, като М. В. Д., е осъден да заплати на ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, сумата 52 785.86 лева – представляваща изплатени застрахователни обезщетения в полза на увреденото лице Д. Ц.

И., въз основа на застрахователен договор "Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в полица №223067314843 във връзка с ПТП станало на 13.11.2007г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.08.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от 2 712 лв. разноски по делото.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник М. В. Д. оспорва решението изцяло. Изтъква факта, че решението е недопустимо, т.к, производство е образувано по недопустим иск и срещу нелегитимна страна – ответникът страда от параноидна шизофрения. Твърди, че по делото се установява, че за ищеца в настоящото производство не съществува право на иск, т.к. то е погасено по давност, по което възражение СГС изобщо не се е произнесъл. Освен това ищецът умишлено е целял натрупването на законна лихва за забава. Злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други лица, в настоящия случай жалбоподателя. Обжалването, а в 1 последствие образуването на изпълнителни дела, изчакването на натрупване на лихва за забава категорично представляват злоупотреба с право от страна на ищеца. На второ място оспорва, че жалбоподателят е бил във валидно застрахователно правоотношение с ищеца, към датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че не е бил редовно призован като трето лице-помагач в предходното производство респ. не е обвързан от СПН на решението.

Въззиваемата страна ЗК "ЛЕВ ИНС"АД, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че видно от представената медицинска документация по делото с писмена молба от Л. К. Д. - майка на ответника се доказва, че е употребявал системно ПАВ - екстази, кокаин и др. Лицето е осъждано, многократно задържан от полицейските органи за притежание на наркотици и шофиране в нетрезво състояние. Видно от епикриза от отделението за лечение на психиатрични състояния в гр. Бургас към 2024г., М. Д. консумирал алкохол, като след употреба ставал агресивен и не си приема поддържащата терапия. С възстановена трудоспособност е и е помагал на родителите си в къща за гости. На 18.03.2024г. по делото е входирана молба лично от М. Д. с искане за отлагане на делото и назначаване на служебен защитник. Ето защо възражението за липса на процесуална дееспособност на ответната страна е неоснователно.

На второ място посочва, че по въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на застрахователя съществува задължителна практика на ВКС, решение № 131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г. на I т. о., решение №70/23.06.2011 г. по т. д. № 624/2010 г. на I т. о., решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на II т. о. Давността е петгодишна и започва да тече от датата когато вземането е станало изискуемо. По общо правило на осн. чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността за едно вземане, включително и за вземането на застрахователя спрямо застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, започва да тече от момента на неговата изискуемост. Съгласно Решение № 192/14.08.2012г. по тд № 768/20Юг. на ВКС, II ТО, регресното право възниква спрямо застрахования от момента на деликта. Момента на плащането на обезщетение на третото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание. По отношение на претендираната законна лихва за периода от 13.11.2007г. до 01.10.2019г. и обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране на неговото регресно право срещу застрахования е формирана непротиворечива практика на ВКС обективирана в Решение на ВКС № 18 от 22.03.2017г. постановено по т.дело № 1935/2015г. ТК второ отделение; Решение по т.д. № 705/2009 г., II т.о. на ВКС;

Решение по т.д. № 244/2010 г. на ВКС, I т.о., Решение по т.д. № 1935/2015г, II ТО на ВКС;

Решение №176/12.11.2018ц ло т.д. № 2193/17г., ВКС, I т.о. Решенията на СРС по гр.д. № 53506/2012г. на 52-ри състави и на СГС по ВГД № 12578/2018г. на IV-Б състав са постановени при участието на М. В. Д. - трето лице помагач на страната на ответника и съгласно чл.223, ал. 2 ГПК, установеното в мотивите има обвързваща сила за тях в отношенията им със страната, която ги е привлякла ЗК Лев Инс АД досежно фактическите констатации на съда и правните му изводи, доколкото те обуславят изводите относно 2 спорното право. На второ място по отношение на ответника има влязла в сила присъда, с която е признат за виновен, че умишлено е причинил средна телесна повреда на Д. Ц. И..

Съгласно чл.300 ГПК, присъдата е задължителна за гражданския съд досежно всички признаци на престъпния състав - дали е извършено деянието, вината на дееца и наказуемостта на деянието. Не на последно място по делото е представена справка извлечение от ИЦ на Гаранционен фонд за наличие на валидна задължителна застраховка Гражданска Отговорност към датата на деликта за л.а.Нисън Съни управляван от М. Д..

Претендират разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 500 ал.1 т.4 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Застрахователна компания "Лев Инс"АД, твърди, че на 13.11.2007 г., около 14:30 ч. в гр.

София, бул. Цариградско шосе № 92, на паркинг на магазин „Техномаркет”, М. В. Д. реализирал ПТП – блъснал Д. Ц. И., при което му причинил телесни увреждания. С влязла в сила присъда по НОХД № 2531/2012г. по описа на СГС, НК, 34 състав, М. В. Д. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.342, ал. 3, б."б", пр. 1 вр. ал. 1, пр. 3 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 вр. ал. чл. 58а / редакция ДВ бр. 27/2009г. /, вр. чл. 55 ал.1 т.1 НК.

Ищецът поддържа, че по повод на вече изплатеното обезщетение в полза на пострадалия от ПТП, е встъпил в правата на пострадалия и придобива право на регрес срещу виновния водач и настоящ ответник М. Д., който умишлено е причинил вреди на трето лице до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 52 785,86 лв., включващо изплатена главница в размер на 23 000 лв. и законната лихва за периода от 13.11.2007г. до 01.10.2019г., в размер на 29 785,86 лв. Претендира тяхното възстановяване от ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът М. В. Д. оспорва претенцията като неоснователна, тъй като привличането му като трето лице помагач на страната на застрахователя по гр.д.№53506/2012 г. на СРС е на основание чл.219, ал. 1 ГПК т.е. против неговата воля, а решението на СРС, с което е присъдено застрахователно обезщетение от 10 000 лв., е обжалвано от застрахователя без неговото желание, което е довело до увеличаване значително на претенцията, репарираща нанесените вреди на пострадалия. Поддържа, че задължението му следва да включва присъдената главница и законната лихва до датата на издаването на изпълнителен лист, а не каквато е претенцията на ищеца, тъй като не следва да отговаря за забавата на застрахователя да плати доброволно на пострадалия. Счита, че като деликвент не е станал причина за водене на гражданските дела, с които се увеличават задълженията въобще. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

От фактическа страна се установява, че жалбоподателят М. В. Д. е признат за виновен в това, че 13.11.2007г. около 14,30 часа в гр.София, бул."Цариградско Шосе" № 92 на 3 паркинга на магазин «Техномаркет”, при управляване на л.а. марка Нисан", модел „Съни" per. № ******** нарушил правилата за движение визирани в чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП и чл..20, ал.2, изр.2 ЗДвП, като умишлено причинил средна телесна повреда на Д. И., видно от влязлата в сила присъда, постановена по НОХД № 2531/2012г. по описа на СГС, НК, 34 състав.

С Решение 317757 от 19.01.2018г., постановено по гр.д. No 53506/2012г. по описа на СРС, 52 състав, и Решение No 5662 от 23.07.2019г., постановено по в.гр.д.№ 12578/2018г., по описа на СГС, ГО, IV - Б състав, ЗК Лев инс АД е осъден да заплати на пострадалия от това ПТП Д. И. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, вр.чл.45 ал.1 ЗЗД сумата от 25 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 13.11.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2007 г. до окончателното й изплащане.

Решенята са постановени при участнето на жалбоподателя М. В. Д. - трето лице помагач на страната на ответника.

Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.08.2019г. от СГС е образувано изп.дело 20198380404803 по описа на ЧСИ Б. per. № *** при КЧСИ, по което след получаване на покана за доброволно изпълнение, застрахователят е изплатил по сметка на ЧСИ дължимата сума в размер на 59161.89лв., включваща главница в размер на 25 000 лв., законната лихва от 13.11.2007г. до 01.10.2019г. в размер на 29 785.86лв., както и съдебни разноски и такси във връзка с изпълнителното производство.

От заключението на депозираната на л.107 ССЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че сметката на ЧСИ Б. е заверена на 16.10.2019г. със сумата от общо 52 785.86 лв., преведени от ищцовото дружество. Следователно ищецът се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор и притежава активна материално-правна легитимация да предяви регресните искове спрямо деликвента.

По делото е представена справка - извлечение от ИЦ на Гаранционен фонд за наличие на валидна застраховка Гражданска Отговорност към датата на деликта за л.а. Нисън Съни, управляван от М. Д..

Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

ПЪРВО По отношение на възражението за липса на процесуална дееспособност на ответната страна, което водело до недопустимост на постановеното решение, САС намира възражението за неоснователно.

Съгласно чл.5 ал.1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. За да бъде поставено едно лице под ограничено запрещение, е необходимо то да бъде пълнолетно и поради слабоумие или душевна болест да не може да се 4 грижи за своите работи, но състоянието му да не е така тежко, че да бъде поставено под пълно запрещение (арг. чл. 5, ал. 2 ЗЛС). Видно от цитираните текстове, условията за поставяне под запрещение са две: 1) да е налице болестно състояние на лицето, което да засяга интелекта, психиката и волята; 2) това болестно състояние да се е отразило върху възможността на лицето да осъзнава действията и волеизявленията си. По делото няма ангажирани доказателства жалбоподателят да е поставен под запрещение към датата на ИМ респ. към момента, било то пълно или ограничено. Сама по себе си душевната болест не прави лицето недееспособно. Не се стига до поставяне под запрещение, когато болестното състояние е кратковременно (напр. злоупотреба с наркотици или пиянство). От представената медицинска документация по делото с писмена молба от Л. К.

Д. - майка на ответника се доказва, че е употребявал системно ПАВ - екстази, кокаин и др.

Лицето е осъждано, многократно задържан от полицейските органи за притежание на наркотици и шофиране в нетрезво състояние. Видно от епикриза от отделението за лечение на психиатрични състояния в гр. Бургас към 2024г., М. Д. консумирал алкохол, като след употреба ставал агресивен и не си приема поддържащата терапия. С възстановена трудоспособност е и е помагал на родителите си в къща за гости. На 18.03.2024г. по делото е входирана молба лично от него с искане за отлагане на делото и назначаване на служебен защитник, което автоматично означава, че е в състояние да се грижи за своите работи.

Разпечатката съдържа 37 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd866c2e-0e44-4db1-b352-f1e5e248d14b