Решение № 4 от 05.02.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№4 гр. гр.М., 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М. в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20235430200071 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № ** г., издадено от С. Р. К., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР СМОЛЯН, РУ М., с което на И.

Н. В., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. А. е наложено наказание на осн. чл.

174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000лв., за това, че на 28.05.2023г. в 07:30 часа отказва да бъде изпробван за установяване за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNJ 0056, калиброван срок на валидност до 08.2023г., видно от поставения му стикер с номер 02704. Отказът се отразил с думите "няма да се пробвам, категорично отказвам". Със същото НП на жалбоподателя било наложено и наказание на осн. чл. 182, ал.1, т.1 пр. 1,2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за това, че не не носи СУМПС за конкретната категория и контролен талон към него - нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗдВП.

Жалбоподателят по съображения, изложени в жалбата, в хода на съдебните прения и в депозираната писмена защита моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна в хода на съдебните прения и по изложените в депозиранта писмена защита съображения оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

1

Около 06.00 часа в РУ М. бил получен сигнал, подаден от М. В. за възникнало домашно насилие в с. Р. общ. Р. между неговата майка В. М. и неговия баща – Д. В.. Във връзка с постъпилия сигнал полицейските служители А. О. и Р. Ф. – свидетели по настоящото дело, се отправили към с.

Р., като на асфалтирания път на 50 метра от къщата, в която бил възникнал спорът, видели лицето, подало сигнала – М. В. и неговата майка – В. М., които махали с ръце на полицейските служители да спрат. Св. А. О. и св. Р.

Ф. спрели при М. В. и В. М., провели разговор с тях за случилото се и впоследствие се отправили към къщата, където установили и Д. В.. В двора на къщата двамата полицейски служители св. А. О. и св. Р. Ф. провели разговор и с Д. В. за установяване на обстоятелствата свързани с постъпилия сигнал.

По време на работата по случая, около 06.30 часа полицейските служители видели автомобил „Мицубиши Паджеро“, който се движил по черен път от центъра на с. Р. към къщата, в която е възникнал спорът между В. М. и Д. В..

Докато автомобилът се движел, при завиване на ляво джипът ударил дървен кол, намиращ се до пътя, с предната част на автомобила. Автомобилът извършил маневра назад с форсиране на двигателя, като впоследствие продължил пътя си, с които действия направил впечателение на полицейските служители св. А. О. и св. Р. Ф.. В посочения автомобил били две лица – жалбоподателят И. В., който управлявал автомобила и Ф. М., който се возил на пасажерската седалка. Автомобилът „Мицубиши Паджеро“ спрял на около 15 метра разстояние под къщата, на черен път, намиращ се под нивото на къщата. От автомобила слезли двете лица И. В. и Ф. М. и се отправили към двора на къщата, в който били останалите лица, участващи в процесните събития. Между лицата имало постоянни конфликти, което наложило те да бъдат разделени на две групи - Д. В. и И. В. били в беседка близо до къщата, а М. В., В. М. и Ф. М., били на разстояние от двамата. След като участниците в конфликта се поуспокоили, полицейските служители се представили на И. В. и на Ф. М., като поискали документите им. И. В. им предоставил само лична карта като посочил, че останалите документи не били в него. Полицейските служители обяснили на И. В., че ще бъде изпробван за употреба на алкохол, тъй като го били възприели как управлява МПС, като в този момент жалбоподателят започнал да твърди, че не бил управлявал автомобила. Св. А.

О. отправил искане до дежурната част на РУ М. да бъде изпратен полицейски екип, който да предостави „Алкотест Дрегер” за да изпробването на водача И.

В.. До пристигането на втория полицейски екип св. Р. Ф. стоял на беседка, намираща се до къщата с лицата – И. и Д. В., св. А. О. бил при останалите лица, като снемал сведения от тях. Св. А. О. попитал Ф. М. какво е станало.

На въпрос, зададен от св. А. О. „ти ли си отишъл при И. В.”, св. Ф. М. отговорил: „Не, той дойде да ме вземе около 06.00 часа, като свирна няколко пъти с автомобила и жена ми каза, че има кола пред къщата, която свири”.

Св. Ф. М. заявил на свидетеля О., че излезнал и видял, че това е И. В., качил се при него и го докарал пред къщата, в която живеела В. М. и останалите лица. Когато дошъл втория полицейски екип св. А. О. отишъл при И. В. и му 2 заявил, че техническото средство е при тях и ще бъде тестван. Жалбподателят изрично отказал и казал, че не бил карал автомобила. Думите му били:

Отказвам да бъда тестван. Аз не съм управлявал автомобила”. На жалбоподателя бил предоставен Талон за медицинско изследване, като му било обяснено от полицейските служители, че може да даде кръв, като той категорично отказал да го направи. На жалбоподателят бил съставен процесният АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното НП.

Съдът намира за установена описаната по-горе фактическа обстановка от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства. Съдът кредитира показанията на св. А. О. и св. Р. Ф., като обективни, незаинтересовани, преценявайки ги за правдиво звучащи и логични в изложението, както и безпротиворечиви относно релевантните за предмета на доказване фактически обстоятелства. По отношение на основания факт подлежащ на доказване, а именно дали жалбоподателят е управлявал процесното МПС се обособяват две групи свидетели, излагащи взаимоизключващи се твърдения, като противно на показанията на св. А. О. и св. Р. Ф., втората група свидетели - св. Ф. М., св. В. М. и св. Д. В., твърдят, че жалбоподателят се намирал на първия етаж от къщата, където живеел, че не бил управлявал МПС, а дошъл от жилището си при лицата участвали в скандала и извършвалите проверка полицейски служители. В даденото писмено сведение от 28.05.2023 г. свидетелят Ф. М. посочва, че 28.05.2023 г. около 06:00 часа бил в дома си в с. Р., като при него дошъл И. В., който поискал да тръгне с него, поради проблем между дъщерята на свидетеля и неговия зет. И. В. бил с неговия автомобил, като поискал от Ф. М. да се качи при него и да отидат до техния дом да видят какъв е проблема, Ф. М. се качил с него, тъй като не знаел, че бил употребявал алкохол. На 28.05.2023 г. са дадени писмени сведения и от В. М., според които същия ден на мястото, където полицейските служители извършвали проверка по постъпилия сигнал за домашно насилие, пристигнал И. В., който управлявал личния си автомобил, а заедно с него пристигнал и бащата на В. М.. Писмени сведения от 28.05.2023 г. са дадени и от М. В., който подал първоначалния сигнал за възникнал скандал между неговите родители и съгласно които сведения докато била извършвана проверка на сигнала неговия чичо И. В. пристигнал с личния си автомобил. С него в колата бил Ф. М., който бил на пасажерската седалка. Впоследствие на 02.06.2023 г. са депозирани молби от Ф. М., В. М. и М. В. до Началника на РУ М., с които отричат дадените по-рано писмени сведения и заявяват, че не са видели И. В. да управлява МПС при възникналия на 28.05.2023 г. в с. Р. скандал. Обстоятелството, че св. Ф. М. и св. В. М. се отричат от първоначално дадените обяснения от 28.05.2023 г., както и предвид близката им роднинска връзка с жалбодателя разколебават достоверността на показанията им пред съда. По делото не се установява писмените сведения от 28.05.2023 г. от св. Ф. М. и св. В. М. да по някакъв начин са компроментирани. Обстоятелството, че сведенията от Ф. М. са били изписани от св. А. О., не ги опорочава, доколкото същите са съставени въз 3 основа на изявления на Ф. М., който собственоръчно ги е подписал. Същото се отнася и за сведенията от 28.05.2023 г. от В. М. същите са изготвени от последната въз основа на нейните фактически твърдения, а дадените разяснения от св. А. О. били във връзка с правилното им структуриране.

Дадените писмени сведения от 28.05.2023г от участниците в процесните събития се ползват с ниска доказателствена стойност, а предвид обстоятелството, че пред административно-наказващия орган, а впоследствие и пред съда свидетелите се отричат от изложените в тях твърдения, същите не са годни да послужат като доказателство за установяване на извършеното нарушение и в частност управлението на МПС от страна на жалбоподателя.

Същото обаче е пряко установено от полицейските служители - св. О. и св.

Ф., които са възприели управлението на процесното МПС лек автомобил Мицубиши Паджеро, с рег. № А1745КА, който се приближавал от центъра на с. Р. към къщата, в която бил възникнал скандалът, по повод на който е подаден сигнал до РУ М. за домашно насилие. Възприели са водачът на процесното МПС, като е установена и неговата самоличност - жалбоподателя И. В..

Жалбоподателят въвежда възражение, че възприемането на управлението на процесното МПС от св. О. и св. Ф. е обективно невъзможно, предвид обстоятелството, че полицейските служители се намирали в предния двор на къщата, от където нямало видимост към черния път, по който е преминало процесното МПС и мястото, където бил паркиран автомобила. От приложения към делото видеоматериал се установява, че при пристигане на полицейските служители св. О. и св. Ф. в процесния имот – частна собственост, в 6:21:57 часа, полицейският служител спира да заснема видео, т.е. липсва видео запис към момента на пристигането на Ф. М. и И. В..

Камерата започва да снима отново в 6:29:52 ч, като в 6:36:55 ч когато св. О. отива в двора на къщата там се намират четири цивилни лица от мъжки пол, съвпадащи с участниците в конфликта – Ф. М., Д. В., И. В. и М. В., както и полицейският служител извършвал проверката – св. Ф.. В действителност от местоположението на страните в този момент няма пряка видимост към пътя, по който е преминал И. В. и към паркираното МПС, които се намират от другата страна на къщата. Към този момент обаче Ф. М. и И. В. вече са били пристигнали в двора на къщата, а установяването на управлението на процесното МПС е извършено от полицейските служители в по-ранен момент и от друго местоположение. От показанията на св. В. Д. се установява, че до самата къща е налице площадка, от която се вижда процесният автомобил, с оглед на което въведеното възражение от жалбоподателя, че установяването на нарушението било обективно невъзможно е неоснователно.

Обстоятелството, че в представената снимка от жалбоподателя на л. 131 от делото св. Д. посочва четвъртата къща от ляво на дясно като място, от където е видял паркирания автомобил не е годно да постави под съмнение достоверността на неговите показания, доколкото същите кореспондират със събраните веществени доказателства – видно от представения видеозапис св.

4

О. и св. Д. посещават мястото, от където според св. Д. се виждал процесният автомобил. След като отишли в близост до автомобила св. Д. установил, че по автомобила имало мокро по калниците, а тревата зад него била омачкана от гумите, което обстоятелство опровергава твърденията на жалбоподателя, че автомобилът не е бил движение.

Лисват каквито и да е данни за предубеденост, заинтересованост, пристрастност или какъвто и да е бил друг мотив за недостоверност на свидетелските показания на св. О., св. Ф. и св. Д., поради което същите следва да се кредитират, за сметка на показанията на втората група свидетели св. Ф. М., св. В. М. и св. Д. В., които са в близка роднинска връзка с жалбоподателя и обслужват изцяло лансираната от жалбоподателя версия, която се приема от съда за негова защитна теза, имаща за цел да изключи отговорността му. Ето защо се налага краен извод, че фактическото твърдение на жалбоподателя не се доказа в рамките на производството.