Определение № 1302 от 01.09.2022, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1302 гр. Враца, 01.09.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20221420102233 по описа за 2022 година

Делото е образувано по депозирана на 15.07.2002 г. искова молба от Р.

М. Б. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Л.”... бл.”Х.,чрез адв.М. Г. от АК В. гр.В. ул.”Л.”....,”Б.”ООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.Б. ул.”И. М.в”№2, представлявано от управителя Е. К.в Е., съдържаща искове с правно основание чл.200 ал.1 от КТ.

Ищецът твърди,че работел по трудово правоотношение с ответника и че на 23.05.2021 г. бил претърпял трудова злополука в общ.К..При злополуката бил получил редица наранявания.Претендира обезщетения за причинените неимуществени и имуществени вреди.

В срока по чл.131 о т ГПК,ответникът е подал възражение за местна неподсъдност на делото,като намира, че исковете следва да се предявят пред съда по седалището на ответника - РС-Б..Моли делото да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Благоевград.

Съдът намира,че преди да бъдат продължени съдопроизводствените действия,следва да бъде решен въпросът,касаещ местната подсъдност на делото.По така направеното възражение за местна неподсъдност на спора, Съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.119 ал.3 о т ГПК възражение за неподсъдност на делото,съгласно правилата за подсъдност извън тези по ал.ал.1 и 2 на чл. 119 ГПК, може да се прави само от ответната страна най1 късно в срока за отговор на исковата молба.

Възражението е направено в предвидения в чл.119 ал.3 от ГПК срок,а именно - в срока за отговор на исковата молба,поради което е допустимо и следва да бъде разгледано.Разгледано по същество,е и основателно.

По общо правило от разпоредбата на чл.105 о т ГПК, искът се предявява пред съда,в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.Това означава,че установеното в закона общо правило е искът да се предявява пред съда по седалището на юридическото лице,срещу което е предявен.По делото се установява,в т.ч. и след справка от Търговския регистър,че седалището на ответника- юридическо лице е в гр.Б..Предвид твърденията в исковата молба,спорът между страните е трудов по смисъла на ч л . 3 5 7 о т КТ,и следователно е налице хипотеза на изборна местна подсъдност.Изборната местна подсъдност представлява предоставена на ищеца възможност, при наличие на предвидените в закона критерии,само и единствено по негов избор да предяви иска си и пред друг съд,който не е местно компетентен да разгледа спора по правилата на общата или особената местна подсъдност. Съгласно разпоредбата на чл.114 о т ГПК,работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото,където той обичайно полага своя труд.Следователно с разпоредбата на чл.114 от ГПК,като алтернативна на общата местна подсъдност по чл. чл.105 и 108 от ГПК,е дадена възможност на работник ът да предяви иск срещу работодателя си и по мястото,където той обичайно полага своя труд.Тази законова разпоредба представлява специално правило,което дерогира общата подсъдност,в случаите,които касаят искове по трудови спорове и при предявяване дава привилегия на ищеца да избере подсъдността.Следователно ищецът е имал две алтернативни възможности при избора на местна подсъдност - да предяви иска пред районния съд по седалището на ответника - работодател,или пред районния съд по мястото,където обичайно е полагал своя труд. Мястото,където работникът обичайно полага своя труд,или мястото на работа,е задължителен реквизит на трудовия договор и като такъв - следва да бъде уговорено писмено между страните,съгласно правилата на чл.62 ал.1 от КТ и чл.66 ал.1 т.1 от КТ.Съгласно разпоредбата на чл.66 ал.3 от КТ,за място на работата се смята седалището на предприятието,с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.

2

Трудовият договор на ищеца не съдържа посочване на място на работа,различно от седалището на ответника. Злополуката е станала в Област К.,където ищецът е работел на обект,по неговите собствени твърдения.Няма никакво основание да се приеме,че мястото на работа на ищеца е било в гр.Враца.

При тези доказателства се налага извод ът,че ищецът е бил с място на работа в гр.Благоевград,където е и седалището на ответника.

Предвид изложеното,настоящия съдебен състав намира, че възражението на ответника по чл.119 ал.3 във връзка с чл.105 о т ГПК за неподсъдност на делото,с оглед обстоятелството,че седалището му се намира в гр.Б . и то съвпада с мястото,където ищецът е полагал своя труд,се явява основателно,поради което ВРС не е местно компетентен да разгледа делото и производството по него следва да бъде прекратено,като бъде изпратено на Районен съд-Б.,който е местно компетентния т да разгледа спора съд съгласно общото правило на чл.105 от ГПК.

Водим от гореизложеното,на основание чл.119 ал.3 в ъ в връзка с чл.чл.105 и 108 ал.1 от ГПК,Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д ело №2233/2022 г. по описа на Р.-В..

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд -Б..

Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред Окръжен съд-Враца в 1 седм. срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 3