Решение № 47 от 03.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Пазарджик, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Елисавета Радина при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова в присъствието на прокурора Т. Т. Г. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225200600120 по описа за 2022 година С Присъда 74/ 13.12.2021 г., постановена по НОХД 1520/20 състав на Пазарджишкия районен съд е признал подсъдимия Д. Д. К. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 13.03.2020г. в гр.Пазарджик, в двора на ************ е причинил средна телесна повреда на Б. КР. ВЛ. от гр.Пазарджик, изразяваща се в трайно затрудняване на дъвченето и говореното, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.129 ал.1, във вр. с ал.2, във вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК, във вр. с чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при условията на чл. 66 ал.1 от НК с определен изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Възпитателната работа с условно осъдения

Наблюдателната комисия при Община Пазарджик. е възложена на

ОСЪДЕН е подсъдимия да заплати на Б. КР. ВЛ. парична сума в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, като за разликата до претендираната сума от 12000 лв. искът е отхвърлен .

1

Присъдени в тежест на подсъдимия са разноски в размер на 183 лв. в полза на ОД на МВР – Пазарджик, полза на Районен съд – Пазарджик: ДТ върху размер на уважения граждански иск в размер на 200 лв. и в полза на гражданския ищец и частен обвинител – сторените от него съдебноделоводни разноски в размер на 700 лв.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия, чрез защитника и от частния обвинител и граждански ищец, чрез повереника.

В жалбата на подсъдимия, атакуваща наказателно-осъдителната и гражданско-уважителна част на присъдата, е упрекнат постановилия я съд в неправилен анализ на доказателствата, като е предложен такъв, обезпечаващ защитната теза и претенцията на оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на иска за деликт.

В жалбата на частния обвинител и граждански ищец присъдата се оспорва в нейната гражданско - отхвърлителна част с оплакване, че е неправилна и се иска отмяна и уважаване на иска за деликт в пълен размер 12000 лева.

Жалбите се поддържат в съдебно заседание с доводи, аналогични на изложените в тях.

Прокурорът настоява, че те са неоснователни, позовавайки се на мотивите към присъдата и споделяйки допълнителни такива относно фактически изводи, основани на конкретен доказателствен анализ.

Окръжният съд, като взе предвид доводите на страните и провери изцяло атакувания съдебен акт съгласно чл.314 от НК, прие за установено следното:

Жалбата на подсъдимия е неоснователна, а тази на частния обвинител и граждански ищец - частично основателна.

Възприетата в проверяваната присъда фактология е резултат от задълбочен и цялостен анализ на събраните в мащабно съдебно следствие различни доказателствени средства и доколкото се споделя изцяло от въвзивната инстанция, е ненужно нейното приповтаряне. Доказателственият спор относно определени релевантни обстоятелства е правилно решен с убедителни доводи за лансиране на конкретни информативни източници.

Противопоставени и изследвани са формално обособените две групи 2 гласни доказателствени средства, полюсирани предвид съдържанието им, респ. отношението им към обвинителната и защитната теза. Обосновано са лансирани като източници на реално настъпили факти показанията на пострадалия Б.В. и свидетелите баща и син П., Б.П., К. В. ( баща на пострадалия) , С.Г. и Е.Ш.,като кредитацията им е вкл. относно спорните факти, по които противостоят на обслужващите защитната теза обяснения на подс. Д. К., подкрепени от показанията на брат му св.Г. К. и неговите приятели – свидетелите А.Р., К.Б., Н.С., В.С., Н.Р.. Твърденията в тези две доказателствени групи са диференцирани относно част от инкриминираните факти, а друга част от тях следват от всички доказателства.

Правилно първостепенният съд е изолирал като безспорни фактите досежно срещата на подсъдимия и пострадалия в процесното време и на процесното място и като резултат от нея- увреждането на последния, а като спорни – начина на получаването му, наложил изясняването и на други предхождащи и следващи го контраверсни обстоятелства.

Обосновано са отхвърлени като недостоверни обясненията на подсъдимия, че процесната вечер пострадалият Б. В. : го потърсил по телефона, приканил за срещата в училищния двор, където го и посрещнал заедно с приятелите си Ем. Ш., Б. П. и Ан. Ан. П. със закани с бой, реализирани малко по-късно чрез побутване в гърдите и няколко „нетежки“ удари в тялото, в защита от което нападение подсъдимият нанесъл удар с дясна ръка в лицето на нападателя си, стоварил го първо върху училищната ограда и след това - на земята. Открити и обсъдени са както нелогичността в обясненията на подсъдимия, така и противоречието им досежно определени факти с други доказателствените средства, вкл. с онези, които основно ги подкрепят.

Вярно е, че ако пострадалият е инициатор на нападението над подсъдимия ( да му се е обадил и го приканил, провокирал на място със закани и дори се обезпечил с поддръжници в лицето на своите приятели ), той ще свали диоптричните си очила преди нападението, воден вкл. от навика от дългогодишните си тренировки по джудо.

Вярно е - заявеното от подсъдимия, че при пристигането му в училището там вече бил пострадалия и посочените горе приятели на брат му Г. К., е опровергано от еднозначните на последните и приятелите му.

3

Вярно е и това, което е заключил след аналитично обсъждане решаващия съд досежно ръката, нанесла процесния удар. Това е била не дясната, както твърди подсъдимия младеж, а лявата, както се е коригирал при разпита си експрета, обосновавайки се с позицията на тялото на пострадалия в процес на завъртане през ляво рамо спрямо стоящия срещу него подсъдим, при което ударът, нанесен от последния с лявата ръка попадал в десния ъгъл на долната челюст на пострадалия ( виж и обосновано лансираните и твърде детайлни твърдения на св. Б. П. –л.67, НОХД) .

Налице е , предвид съдържанието на разказите на подсъдимия и св. Р., коментираното в мотивите несъответствие между тях относно втората конфликтна ситуация (в кв. „Запад“): в разказа на Р. отсъстват твърденията на подсъдимия, че паднали и двамата с нападналия го в гръб баща на пострадалия Г. В. и че баща и син В.и го ритали на земята.

Заявеното от подсъдимия за побоя, нанесен му от Кр. В. основателно е прието като опровергани от: показанията на С., който заявява, че подсъдимият споделил как бил подгонен от св.Г. В., но избягал без да бъде ударен от него и от показанията на С., който пък въобще не е чул К. да споделя, че е удрян от св.Г В..

Компрометирани по горните съображения, обясненията на подсъдимия основателно са критикувани и заради недостоверността им досежно втория инцидент в процесната вечер. Поддържани с показанията на брата на подсъдимия св. Г. К., те, наистина, съдържат неверните твърдения : за подаден от автомобила на Ем. Ш. светлинен сигнал за спиране към този, управляван от С.; нанесени от Ш. на Г. К. удари, каквито, всъщност, не били възприели нито С., нито и С.. Така поредното опровержение, което обясненията намират в доказателствените средства, „предназначени“ иначе да обслужат защитната теза, е оправдало окончателното решение твърденията на подсъдимия, извън тези по безспорните факти ( за срещата му с пострадалия и полученото в края й увреждане на последния) да не бъдат възприети като годна основа за фактически изводи, както и съответните им досежно неверните факти показания на свидетелите Г.К., К. Б., Н.С., В.С., А.Р., Н.Р..

Правилно като резултат от детайлния анализ на тези доказателства е решена дискредитацията им досежно определени факти:

4

І. На св. Г. К. ( брат на подсъдимия) поради противоречието им 1. с тези на С. и С. относно факта споделял ли е подсъдимия, че след инцидента в училището бащата на пострадалия Кр. В. му е нанасял удари, което Г.К. твърди, а С. и С. – отричат

2. с показанията на Кр. В. относно проведения между тях по телефона разговор, за който твърденията на В. са подкрепени от тези на Ст. Г. и по тази основателна причина - възприети, а тези на К. в обратния смисъл, вкл. отричането за проявена от него вербална агресия - не 3. с тези на приятеля му Н. С. досежно факта Кр. В. посягал и удрял ли е Г. К., по което несъответствие правилно е отсъдено в полза на действителния факт, изведен вкл. предвид безпристрастната информация, предоставена от пристигналия в края на ситуацията св. Ан. Н. П.

ІІ. На св. Р. досежно

1. непоследователността в заявеното,че пострадалият пръв нападнал подсъдимия, блъскайки го в гърдите и посягайки да го удари, от което подсъдимият се защитил и на свой ред блъснал или ударил нападателя си, който паднал, които твърдения са последвани от такива за нанесени вече няколко удара от пострадалия на подсъдимия и

2. противоречието с показанията на подсъдимия и брат му св. Г. К. за нанесен от последния при втория инцидент удар на бащата на пострадалия Кр. В., какъвто удар братя К.и не съобщават;

ІІІ. На К. Б. поради противоречието им : с обясненията на Д. К. относно факта нанасял ли последният удар с юмрук на пострадалия, което самият подсъдим признава, а свидетелят отрича и ритал ли го е след това на земята, както свидетелят твърди, а приятели присъстващите приятели на пострадалия отричат;

2. с всички други гласни доказателствени средства досежно твърденията бил ли е пострадалия преди подсъдимия в училището и имало ли е кръв по лицето и ръцете на пострадалия след инцидента там;

1.

ІV. На св. Н. С. – досежно невъзможността за възприемане на конфликта между подсъдимия и пострадалия в училището поради тъмнината, което е опровергано дори от приятелите му Б. и Р. , както и категорично и от показанията на свидетелите, чиито показания поддържат тезата на 5 пострадалия за развитието на инцидента.

Наистина и св. Ан. Ан. П. ( л. 65, гърба, НОХД ) е признал в началото на разказа си, че пострадалият и подсъдимият „ отишли на задния вход на училището, където е тъмно и не можеш да видиш, но – все пак се вижда, с лека видимост“, която му преценка се потвърждава с възпроизвеждането на възприетия от този свидетел ритник, който подсъдимият нанесъл на поваления Б.. Възможността за възприемане се потвърждава и от детайлния разказ на св. Б. П. за самото нанасяне на удара.

Еднозначността в тези твърдения и факта, че дори Б. и Р. (които депозираха и обсъдените горе – п.І и ІІ неверни твърдения с цел да обслужат защитната теза) признават възможността за видимост към мястото на инцидента в училището, са установили несъмнено този факт, въпреки претенциите на защитата в обратния смисъл.

V. На св. С. с оглед:

1.тяхната неубедителност, която първостепенният съд е обсъдил детайлно, вкл. предвид непосредствените впечатления при депозирането им и 2.непоследователност, наложила интегриране и на съобщеното в ДСП при откритите противоречия

По горните съображения версията на подсъдимия, поддържана с обсъдените неверни твърдения на брат му и неговите приятели, е приета само като защитна.

Вярно е ( виж жалбата, л. 9 по ВНОХД), че мотивирайки решението си за кредитация на определени гласни доказателствени средства основният съд, предвид непосредствените си впечатления, е направил дори съпоставка на физическите данни на св. Ем. Ш. и св. Г. К. ( във връзка с инцидента помежду им, развил се като втори епизод от конфликтната ситуация), но не и такава за подсъдим-пострадал. Всъщност, тя не е била и нужна. Изясняването й би било необходимо за ситуация, в която и пострадалият има някакво посегателство върху подсъдимия ( както се поддържа с защитната теза и обезпечаващите я доказателства), но такова не се установи. Той е жертва на един, нанесен в момента на обръщането му да си тръгне, удар в лицето, повалил го върху оградата и след това - на земята, където бил след това ритан, бидейки за кратко в безсъзнателно състояние ( л. 67, НОХД - св. Б. П.;