Решение № 1068 от 22.06.2015, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

1068 22. 06. 2015 година гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски районен съд петнадесети граждански състав

На тринадесети май две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Светлана Рачева-Янева при секретар: А.С. като изслуша докладваното от съдия: Светлана Рачева-Янева гражданско дело № 7728/ 2014г. по описа на Бургаски районен съд и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е исково и е по молбата на В.Т.Г., ЕГН **********,*** и съдебен адрес:*** против „Техническа диагностика Бургас” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., представлявано от управителя Д.Е.Б., в която се твърди, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 005-П/30.07.2014г. на основание чл.327, т.2 от КТ, а именно: забавено изплащане на трудовото възнаграждение по договора за месец май на 2014г. Твърди се, че по повод на прекратеното правоотношение между страните ищецът има вземане към ответника за обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2014г. в размер на 1 202.07 лева за 17 работни дни, ведно с обезщетение за забава в размер на 44.88 лева за периода от 23.06.2014г. до 03.11.2014; обезщетение по чл.75, ал.9 от КТД за 2013г.-2014г. в размер на 700 лева, ведно с лихвата за забава от 59.83 лева за периода от 01.01.2014г. до 03.11.2014г.; обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1 555.60 лева и лихва за забава от 58.07 лева за периода от 23.06.2014г. до 03.11.2014г.; обезщетение по чл.226, ал. 1, т.1 от КТ в размер на 2 121.28 лева и лихва за забава в размер на 56.15 лева за периода от 01.08.2014г. до 03.11.2014г., като и обезщетение за несвоевременно издаване на трудова книжка на работника, ведно със законовата лихва върху всички парични претенции. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски по делото.

По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, като се оспорват предявените претенции като неоснователни, включително и претенцията за обезщетение по КТД.

Работодателят-ответник не оспорва, че правоотношението е прекратено, не се оспорва и изписаното основание за прекратяването, но се твърди, че основанието не е налично, тъй като е изплащал дължимото възнаграждение и осигуровки в срок.

Излага се, че политика на предприятието към момента на прекратяване на договора е била заплащането на трудовите възнаграждения на работниците да се осъществява до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд и в този смисъл няма забавяне на плащането на трудовото възнаграждение на работник за м.май на 2014г. Ангажират се доказателства.

Предявен е насрещен иск от работодателя за обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1 556.60 лева, както и претенция в размер на 1 599.56 лева, която се претендира като сбор от разходи за проведено обучение и квалификация на работника по време на упражняване на трудовата му функция. Претендират се разноски по делото.

В срок е депозиран отговор по предявения насрещен иск, с който ищецът – ответник по насрещния иск оспорва заявените претенции, твърдейки че е изтекъл срокът за обжалване на уволнението и в този смисъл посоченото в заповедта основание следва да се приеме като осъществило се. По иска за осъждане на ответника – работник да заплати на дружество разходи по обучение ищецът – ответник заявява, че е приемал и не се е съгласявал да се обучава при работодателя, не е получавал такива сертификати, удостоверяващи сторено обучение, и освен това твърди, че тези квалификации и преквалификации на работниците се осъществяват по реда на трудовото законодателство – чл.228, б ;б’ от КТ и разходите по тези форми на квалификация следва да се поемат от работодателя. Ангажират се доказателства и се оспорват част от представените от работодателя.

В съдебно заседание от 13.05.2015г. съдът е приел направеното по реда на чл.214 от ГПК изменение на исковите претенции съобразно молбата на ищеца, а именно както следва: вместо да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на основание чл.224 ал.1 от КТ - обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2014 год. за времето от 01.01.2014 год. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 23.06.2014 год. претенцията остава за 16 работни дни вместо предявените 17 работни дни от 1 274.55 лева вместо предявените 1 202.07 лева ведно с дължимата лихва за забава, считано от момента на дължимото плащане на сумата от 1 274.55 лева, а именно -от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 23.06.2014 год. до 03.11.2014 год. в размер на 47.58 лева вместо предявените 44.88 лева, както и законна лихва върху същата сума за времето от предявяване на иск - 04.11.2014 год. до окончателното изплащане на сумата от 1 274.55 лева; да бъде осъден ответника "Техническа Диагностика Бургас" ООД да заплати на ищца на основание чл. 221 ал.1 от КТ обезщетение в размер на едно БТВ, дължимо за неспазен срок на предизвестие при прекратено трудово правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 и т.З от КТ в размер на 1 699.40 лева вместо предявените 1

555.60 лева, ведно с дължимата лихва за забава, т.е. от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 23.06.2014 год. до 03.11.2014 год. в размер на 63.45 лева вместо предявените 58.07 лева, както и законна лихва върху същата сума за времето от предявяване исковата молба - 04.11.2014 год. до окончателното изплащане на сумата от 1 699.40 лева; да бъде осъдена

„Техническа

Диагностика Бургас" ООД да заплати на ищеца на основание чл.226, ал.З от КТ - обезщетение в размер на БТВ, дължимо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение - 23.06.2014 год. до 01.08.2014 год., когато е била върната от работодателя трудовата му нижка в размер на 2 464.13 лева вместо предявените 2

121.28 лева, ведно с дължимата лихва за забава върху сумата от 2 464.13 лева, считано от 01.08.2014 год. до 03.11.2014 год. в размер на 65.22 лева вместо предявените 56.15 лева, както и законната лихва върху същата сума за времето от предявяване на иск - 04.11.2014 год. до окончателното изплащане на сумата от 2 464.13; и да се осъди "Техническа Диагностика Бургас" ООД ЕИК:

********* да заплати на В.Т.Г. сума в размер на 700 лева, дължима съгласно чл.75 ал.9 от КТД 2013-2014 год., представляваща допълнително трудово възнаграждение при ползван платен годишен отпуск за 2013 год., ведно с дължимата лихва за забава, от 01.01.2014 год. до 03.11.2014 год. в размер на 59.83 лева, както и законна лихва върху същата сума за времето от предявяване на исковата молба - 04.11.2014 год. до окончателното изплащане на сумата от 700 лева.

Съдът след като взе в предвид изложените твърдения, събраните по делото доказателства и като съобрази закона намира за установено следното:

Страните не спорят и е видно от приложената заповед № 005-П/ 30.07.2014г., че от 23.06.2014г. сключеният между страните трудов договор е прекратен като цифровото изписване на правното основание е по чл.327, т.2 от КТ – забавяне в заплащането на трудовото възнаграждение по договора, а посочените причини за прекратяване действието на договора е протокол № 1417/ 17.07.2014г. на Дирекция ‘Инспекция по труда” гр.Бургас. Установява се от заявление на В.Т.Г., входирано при работодателя на 23.06.2014г., че ищецът – работник е отправил писмено заявление до работодателя си, че считано от получаването на това уведомление договорът между страните следва да се счита за прекратен и то поради забавяне в заплащането на работната му заплата за месец май на 2014г.

С допълнително уведомление от работника до ‘Техническа диагностика Бургас’ ООД, с приложени към уведомлението заповед за прекратяване и др. писмени документи, ищецът по основания иск е поканил работодателя да му заплати възнаграждение за периода от 01.06.2014г. до 23.06.2014г.; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014г.; обезщетение от 700 лева, което се дължи на основание чл.75, ал.9 от КТД – за ползването на годишен отпуск за 2013г.; потърсено е и обезщетение за неспазено месечно предизвестие при прекратяване на трудовия договор между страните и още едно обезщетение е потърсено, а именно за причинени му вреди от действия на длъжностни лица при работодателя за несвоевременно връщане на трудовата му книжка.

От приложената по делото заповед № 13/22.02.2014г. на представляващият дружеството работодател се установява, че считано от датата 22.02.2014г. възнагражденията на персонала следва да се извършва до 25 число на месеца, следващ месеца на полагане на труд т.е в конкретния случай ако се съобрази тази заповед ищецът В. е следвало да получи работната си заплата за месец май на 2014г. до 25.06.2014г.

Според нормата на чл.66, ал.1 от КТ в трудовия договор, чиято форма за действителност е писмената такава, следва да се съдържат основите параметри на трудовото правоотношение между страните или определеното от страните място на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; времетраенето му; размерът на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; продължителността на работния ден или седмица. Законодателят е забранил – чл.118 от КТ - едностранното изменение на трудовото правоотношение между страните като изменението на трудовото правоотношение по взаимно съгласие следва и може да се осъществи само писмено за определено или неопределено време.

В исковата си молба и след доклада на съда ищецът е поискал работодателят – ответник да бъде задължен по реда на чл.190 от ГПК да представи в цялост трудовото досие на В.Г. като съдът с протоколно определение от 25.03.2015г. е задължил ‘Техническа диагностика Бургас” да приложи по делото трудовото досие на ищеца на основание чл.190 от ГПК, но към датата на приключване на съдебното дирене това не е сторено, а не са изложени и причини за непредставяне на това доказателство по делото.

Прилагайки правилата на чл.190, ал.2 във вр.с чл.161 от ГПК съдът ще приеме, че договорката за заплащане на възнаграждението на работника за положения от него труд от работодателя е била в смисъла, в който се твърди в исковата молба и приложеното от страна на ищеца заявление до ответника – от 23.06.2014г., а именно ежемесечно за текущия месец. В този смисъл съдът дава вяра и на представеният по делото Протокол № 1417/ 17.07.2014г. на Дирекция ‘Инспекция по труда’- л.79, 80 от делото, който обвърза съда като документ, издаден от орган в рамките на неговите правомощия и обвързващ съда с удостоверените в него изявления. Съгласно този протокол проверяващото лице към датата на проверката – 17.07.2014г. е отразило, че са налице данни за не изплащане на възнаграждението.

При така установените факти съдът приема, че представената Заповед № 13 от 22.02.2014г. на управителя на ”Техническа диагностика Бургас” ООД, с която е наредено на главния счетоводител изплащането на заплатите на работниците и служителите да се извършва до 25-то число на месеца, следващ този – на полагането на труда, не е породила правно действие, доколкото липсва изричното писмено съгласие и на ищеца за това, с оглед разпоредбата на чл.119, вр. с чл.118, ал.1, чл.66, ал.1, т.7 и чл.62, ал.1 от КТ. Нещо повече, със Заповед № 005-П/30.07.2014г. именно работодателят е констатирал, че трудовото правоотношение на Г. е било прекратено, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 23.06.2014г., поради което оспорването на това обстоятелство, едва в хода на настоящото дело, е недопустимо.

С оглед основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, работодателят дължи обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ от едно брутно трудово възнаграждение.

За установяване размерът на това обезщетение съдът е допуснал и назначил СИЕ, вещото лице К., по което е заключило, че размерът на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ съобразно нормата на чл.228, ал.1 от КТ следва да бъде в размер на 1 699.40 лева. Или искът следва да се уважи в претендирания и след изменението по чл.214 от ГПК размер – 1 699.40 лева.