Определение № 1021 от 17.04.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 600/2026
- Вид
- Определение № 1021
- Подписан
- 17.04.2026
- В сила
- 27.05.2026
- Състав
- Николинка Цветкова, Радослав Георгиев, Фаня Рабчева Калчишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 53, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 54, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 108 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1021 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева Калчишкова
Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500600 по описа за 2026 година
Постъпила е частна жалба от М. Т. А. и А. Т. И., чрез адв. Н. Н. П. против Решение №5439/08.12.2025г., постановено по гр. д. №11430/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив в частта, имаща характер на определение, а именно, с която се прекратява като недопустимо производството по гр. д. № 11430/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив по предявения насрещен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, в частта, в която се иска да бъде признато за установено по отношение на Л. С. В., ЕГН: **********, М. В. В. – В. ЕГН **********, Ю. В. В. ЕГН **********, С. З. З. ЕГН **********, Б. З. З. ЕГН **********, Й.
Ж. З. ЕГН **********, В. П. Д. ЕГН ********** и Н. Л. Т. ЕГН **********, че М. Т. А., ЕГН: ********** и А. Т. И., ЕГН: ********** са собственици, на основание правна сделка – договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 191, том VII, рег. № 9292, дело № 1297/2004 год. по описа на ****, нотариус при РС-Пловдив, на реална част от поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Пловдив, Община Пловдив, област Пловдив, одобрени със Заповед № РД – 18 – 1318/19.07.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници на имота: ***, ***, ***, ***, която реална част е с площ от 126,80 кв.м. – по насрещна искова молба, и 115 кв.м.
– по заключение на вещото лице, и е заключена между точки 2,1,10,12,13,14,2 на изготвената от вещото лице инж. З. комбинирана скица № 6 от съдебно техническа експертиза вх. № 103649 от 11.10.2024 год., която скица, находяща се на л. 385 от делото, е неразделна част от настоящото решение, както и че тази реална част е погрешно заснета като част от имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Пловдив, област Пловдив.
Жалбата е постъпила в законоустановения срок; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.
Жалбоподателят сочи, че неправилно районният съд прекратил производството по първия насрещен иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР. В тази връзка навежда, че между страните не било налице влязло в сила решение, с което да се уважава иска по чл. 108 ЗС, съответно да се признава за установено, че ищците по този иск са собственици на конкретна реална част от поземлен имот, поради което налице бил правен интерес от предявяване на насрещен иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР. С иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР се целяло да бъде признато за установено по отношение на ищците по първоначалния иск, че ищците по насрещния иск са собственици на същата реална част от поземления имот, респ., че тази част е погрешно заснета в границите на имота на ответниците по насрещния иск. В случай 1 на неоснователност на иска по чл. 108 ЗС, то се дължало произнасяне по насрещния иск по чл. 54, ал. 1 ЗКИР, тоест ако се установявало, че ищците по първоначалния иск не са собственици на процесната реална част, то следвало да се установи дали същата част е собственост на ищците по насрещния иск, поради което било необходимо разглеждането и произнасянето по същия. Позовава се на поставките, приети в Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по тълк. дело № 8/2014г. на ВКС. Решаващата инстанция се позовала на т. 5 от същото тълкувателно решение, но там се касаело за различна хипотеза. Изводът на съда не могъл да се основе и на Решение №153/21.12.2020г. на ВКС, на което Районен съд се позовал. Съдът изложил противоречиви мотиви, тъй като първоначално приел, че наследодателят на ищците придобил собственост върху къща от 500 кв. м., а след това приел, че същият придобил собственост и по отношение на поземлен имот от 500 кв. м.
Неправилно било счетено за неоснователно възражението на ответниците да се прилага отново Решение № 396/09.03.2009г., постановено по гр. д. №1838/2008г. по описа на ПОС.
Неприложима била тълк. практика, на която съдът се позовал, а именно т. 3Б от ТР № 4/14.03.2016г. по тълк .дело № 4/2014г. на ВКС. Собствеността върху спорната част от процесния имот била изследвана едностранно – само за ищците по ревандикационния иск.
Сочи се, че ответниците били собственици на спорната част от имота, във връзка с което се излагат подробни съображения. Излагат се аргументи за неправилност на решението.
Постъпил е отговор от С. З., Б. З., Й. З., В. Д. и Н. Т., чрез адв. Р. П., с който се взема становище за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че предмет и на двата иска – този по чл. 108 ЗС, предявен от ищците и първият насрещен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, била една и съща реална част от имота, с площ 115 кв. м., по отношение на която съдът правилно достигнал до извод, че била собственост на ищците по делото. Тъй като искът по чл. 108 ЗС бил уважен, то правилно съдът не разгледал предявения от ответниците насрещен иск по чл.
54, ал. 2 ЗКИР. Искането е за оставяне частната жалба без уважение.
Постъпил е и отговор от Л. В., М. В. и Ю. В., чрез адв. Н. А., с който също се взема становище за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че прекратяването на производството по насрещния иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР било правилно, доколкото било в резултат от уважаването на иска по чл. 108 ЗС. Твърди се, че още с ОИМ тези страни изразили становище за недопустимост на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като за същата спорна част от същия имот имало влязло в сила решение, а именно Решение № 396/09.03.2009г., постановено по гр. д. № 1838/2008г. на ПОС, потвърдено и от ВКС, с което съдът приел, че процесната част била собственост на страните по отговора на частната жалба, както и че към онзи момент тази спорна част била неправилно заснета към стар имот с пл. № 2088, който бил собствен на М. А. – праводател на ответниците, вместо като част от имот с № 2089, собствен на праводателя на въззиваемите. Впоследствие, на базата на това решение, в кадастралната карта било одобрено изменение, с което спорната част от имота правилно била заснета в имота на въззиваемите. Районният съд приел, че това решение не формирало СПН, поради различието в страните, участвали в производствата.
Производството по насрещния иск по настоящото дело било прекратено не поради наличието на СПН по предходното решение, а поради наличието на връзка между главния иск по чл. 108 ЗС и насрещния такъв по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Сочи се, че ако съдът уважи иска по чл. 108 ЗС, какъвто бил настоящия случай, то насрещният иск на ответника оставал без годен предмет, тъй като вече щяло да има произнасяне по собствеността, съответно се явявал недопустим. Искането е за оставяне частната жалба без уважение и потвърждаване решението в обжалваната част.
Настоящият състав, след като съобрази доводите в частната жалба и отговорите, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС от Л. С. В., М. В. В. – В., Ю. В. В., С. З. З., Б. З. З., Й. Ж. З., В. П. Д. и Н. Л. Т. против М. Т. А. и А. Т. И..
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Н.Т.М., починал на 18.06.1927г. Сочат, че с договор за покупко-продажба, обективиран в крепостен акт № 94, т.
2
64 от 11.02.1906 г., а след това и по регулация – нотариален акт № 114, том XII, н. д. № 1986 от 1929 г., общият наследодател на страните е придобил собствеността по отношение на недвижим имот с площ от 500 кв.м., а по стар нотариален акт с площ от 482,15 кв. м., който е бил заснет първоначално като имоти с № 1 и № 2, а след това имотът бил заснет по плана на улична и дворищна регулация от 1970 г., като имот пл. № 2089, включен в парцел I-търг. комплекс на Централна градска част на гр. Пловдив, кв. 149 – стар, 53-нов. Поддържат, че описаният имот е идентичен с ПИ с идентификатор № *** с площ от 469 кв. м., находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № 8. Твърдят, че собственици на съседния недвижим имот с идентификатор № *** са ответниците. С решение № 396/ 09.03.2009 г., постановено по възз. гр. д. № 1838 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Пловдив било признато за установено, че ищците са собственици на площ от 115 кв.м., заснета неправилно като част от имота на ответниците. Kъм момента ответниците владеели посочената площ от 115 кв.м., без основание. Поради това предявяват настоящия иск, с който претендират ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението по отношение на процесната площ, намираща се в източната част на поземлен имот с идентификатор № ***.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците М. Т. А. и А. Т.
И., с който изразяват становище за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявените искове.
Ответниците по главния иск са предявили насрещни искове срещу ищците по главния иск, както и срещу други две лица - К. И. Т. и И. И. Т., които са приети за съвместно разглеждане в първоинстанционното производство с Определение № 9384/11.11.2021г.
Ищците по насрещния иск М. Т. А. и А. Т. И. твърдят, че притежавания от тях недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „****, бил придобит от техния прадядо Т.Г.Ю., последователно във времето. С КРП на гр. Пловдив, одобрен със Заповед № 4226/ 27.07.1954г. имотът на Т.Г.Ю. бил заснет като имот с пл. № 2, а имотът на Н.Т.М. бил заснет като имот с пл. № 1. На 18.02.1972 г. Т.Г.Ю. починал, като оставил за единствен наследник – М. Т. А., която била праводателката на ищците по насрещния иск. В КРП, одобрен със Заповед № 717/ 20.09.1973 г. имот пл. № 1 бил означен с пл. № 2089, а имот с пл. № 2 бил означен с пл. № 2088. Със заповед № 633/ 31.07.1980 г. била одобрена уличната регулация, както и било предвидено образуването на парцел II-ОбНС, като било предвидено част от имот с пл. №2089 с площ от около 115 кв.м. да попадне в новообразувания Парцел II-ОбНС.
Със заповед № 652/ 20.08.1980 г. била отчуждена част от имот с пл. № 2089, като било изплатено обезщетение. След възстановяване на режима на частната собственост, на бабата на ищците по насрещния иск се признало правото на собственост върху имота, находящ се на ул. „****“ № 10. Ищците твърдят, че имот с пл. № 2088 е участвал в образуването на парцел II-ОбНС, както и че от съседния имот пл. № 2089 е била отчуждена част с площ от около 115 кв. м., която била отредена за образуването на парцел II-ОбНС, а останалата част от имот пл. № 2089 била включена в парцел I-търговски център. Срещу придаденото място от имот пл. № 2089 било заплатено парично обезщетение, мястото било фактически заето и се упражнявала фактическа власт повече от 10 години. Поради това ищците поддържат, че праводателката им е придобила правото на собственост върху отчуждената част с площ от 115 кв. м. по регулация, както и по давност, въз основа на упражнявано давностно владение за периода от 1980г. до 1992г. Ищците по насрещния иск са придобили собствеността по отношение на ПИ с № 2088 с площ от 440 кв.м. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 191, том VII, рег. № 9292, дело № 1297/ 23.12.2004 г.
Поддържат, че не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решение № 396/ 09.03.2009 г. по възз. гр. д. № 1838/ 2008 г. на ПОС, доколкото не са били страни по делото, а и са придобили имота две години преди образуването му, поради което не било налице правоприемство в хода на процеса. Въз основа на това решение била издадена заповед от 23.02.2012г., с която е допуснато изменение на КК и КР. Сочат, че съгласно сега действащата КККР в гр. Пловдив, реална част от собствения на ищците по насрещния иск ПИ с идентификатор № *** с площ от около 128 кв. м., била погрешно заснета като част от собствения на ответниците по насрещния иск ПИ с идентификатор № ***.
3
Предвид изложените твърдения предявяват иск по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, с който претендират да се установи в отношенията между страните, че ищците по насрещния иск са собственици, на основание правна сделка на реална част с площ от около 126,80 кв. м., отразена на скица на л. 86 от делото, която била погрешно заснета като част от собствения на ответниците по насрещния иск ПИ с идентификатор № ***, вместо в границите на собствения на ищците ПИ с идентификатор № ***, както и да се допусне поправка на грешката в действащата КККР.
Разпечатката съдържа 32 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd838712-907a-4305-b3cd-2050e4910e23