Определение № 1346 от 20.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1346 гр. София, 20.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000500605 по описа за 2024 година

По делото е постъпила молба с вх. № 33081 от 18.12.2024 г., от адв. Г. Й.

Й., пълномощник на Е. Г. Б., въззиваем в производството. С молбата е направено искане за изменение на постановеното по делото решение №1149 от 13.11.2024 г. в частта за разноските. Поддържа се, че с оглед уважената част от иска, на основание чл. 38, ал.1 от ЗАдв, на процесуалния представител на въззиваемата, се следва адвокатско възнаграждение в размер на 8 650 лв.

Поради изложеното моли решението в частта за разноските да бъде изменено, като бъде определено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на адв. Й. в размер от 8 650 лв.

В срока за отговор,ЗК „Лев Инс“ АД е взела становище по молбата.

Поддържа нейната неоснователност. Сочи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Отделно от това при определяне на възнаграждението е съобразено с установеното в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Г. Б., против ЗК „Лев Инс“ АД, с правно основание 432, ал.1 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 120 000 лв., представляваща 1 застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 902.97 лв. – имуществени вреди, претърпени от реализирано на 25.08.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

С решение № 261231/24.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 3640/2019 г. по описа на СГС, ГО, 3-ти състав, е осъдена ответната застрахователна компания ЗК „Лев Инс“ АД, да заплати на ищцата Е. Г. Б. сумата от 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сума в размер на 902.97 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от реализирано на 25.08.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен, като неоснователен зя рязлекятя да прутундерянету до 120 000 лева. С решението са присъдени разноски на страните.

С постановеното по настоящето дело Решение №1149 от 13.11.2024 г. е потвърдено изцяло решение №261231/24.10.2023 г., постановено по гр.д.

№3640/2019 г. по описа на СГС, ГО, 3-ти състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗАдв. адвокатът, оказал безплатна правна помощ на страната, има право на адвокатско възнаграждение, стига отговорността за разноските да бъде възложена на насрещната страна.

Възникването на горното право на адвоката в очертаната хипотеза се свързва с две предпоставки: оказване на безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и реализиране на отговорността за разноски в тежест на насрещната страна.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В т.3 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на 2 възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното адвокатско възнаграждение.

С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., EU: C: 2024: 71 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016, EU: C:

2017: 890 е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

В конкретния случай са неоснователни доводите, изложени в молбата по чл. 248 от ГПК, че на адв.Й. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 8 650 лв. Определеното от настоящия състав на САС адвокатско възнаграждение от 3 557 лв. за осъществената от адв. Г. Й. Й. безплатна правна защита на ищцата пред въззивната инстанция, е справедливо, обосновано и съответно на фактическата и правна сложност на делото и е достатъчно да възмезди извършената от него работа, съобразено е с вида спор, материалния интерес, видът и количеството на извършената работа.

Ето защо молбата на адв.Й. следва да се остави без уважение.

Водим от горното САС:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№33081 от 18.12.2024 г., от адв.Г.

Й. Й., пълномощник на Е. Г. Б., въззиваем в производството, с правно основание чл.248 ГПК, с искане за изменение на постановеното по делото Решение №1149 от 13.11.2024 г., постановено по гр.д.№605/2024 г. по описа на 3

САС, 2-ри състав, като неоснователна.

Определение подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 248, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4