Протокол № 787 от 17.05.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 787 гр. Варна, 16.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20233100500596 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:05 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изр. 2 от ГПК Въззивникът „СКАЛНИ МАТЕРИАЛИ“ АД , нередовно призовано, съобщението е връчено на 09.05.2023г., като днес изтича едноседмичния срок по чл. 56, ал. 3 от ГПК, не се явява законен представител. Представлява се от адв. П. М., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД , нередовно призовано на същото основание, представлява се от адв. Н. Б., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото, не възразявам за нередовното ни призоваване, бях уведомен и по телефона.

АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото. Не правя възражение за нередовното ни призоваване.

С оглед изричното изявление на процесуалните представители на страните СЪДЪТ намира, че за днешно съдебно заседание не са налице процесуални пречки по неговия ход, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „СКАЛНИ МАТЕРИАЛИ" АД, чрез адв. П. М., срещу Решение № 162/17.01.2023Г. по гр. д. № 14133/2022г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Електроразпределение север" АД обективно съединени искове, както следва:

1./за заплащане на сумата от 5 495.38лв. - представляваща разликата между заплатената от ищеца за периода от 01.12.2016г. до 31.10.2021г. цена за услугата „пренос ниско напрежение" и дължимата за същия отрязък от време цена за услугата „пренос средно напрежение", за обект с аб. №0817097, находящ се в град Балчик, кв. Момчил, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД;

2./ за заплащане на сумата от 5550.05лв. - представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Паисий" за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД;

3./ за заплащане на сумата от 5812.77лв. - представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Каменна кариера" за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г . ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД;

4./ за заплащане на сумата от 106.68лв. - представляваща средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Кариера Момчил" за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г . ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на 2 иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД, както и е осъден да заплати сторените от ответника съдебно-деловодни разноски в производството в размер на 3284 лева.

Въззивникът излага становище, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, същото е необосновано, като е извършена и извършена превратна преценка на наличния по делото доказателствен материал. Счита изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на правото на собственост върху енергийните обекти за вътрешно противоречиви, като са достигнати при повърхностно и избирателно възприемане на ангажираните в хода на производството писмени и най-вече гласни доказателства, и неправилно тълкуване на нормативната уредба. Изначалното отричане на прехвърлителния ефект на Нотариален акт № 170/27.12.2022г. се базирало на погрешното разбиране на съдебния състав, че енергийните съоръжения са непременно публична държавна собственост и притежаването им от частноправни субекти е изключено, още повече, че правоприемството не е оспорено от ответната страна. Въззивникът сочи, че в отменената и в актуалната нормативна уредба съществуват редица правни възможности и хипотези, при които собствеността върху енергийните обекти може да се притежава от трети юридически или физически лица. Посоченото разбиране било поддържано последователно от законодателя в Закона за електростопанството от 1948 г. и този от 1975г. В разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от първия нормативен акт изрично се посочвало, че се изключват от обсега на закона ония чисто заводски електроцентрали, които не са свързани с обществената електроразпределителна система. Отменилият го нормативен акт от 1975г. въвеждал идентично изключение в чл. 8, ал. 2. Отделно от това в фигурирали най-малкото две хипотези (чл. 2, ал. 2 и чл. 8, ал. 2), при които енергийни обекти могат да бъдат собственост и на частни субекти, което не би било допустимо при всеобхватна изключителна държавна собственост.

Допълнителен довод в подкрепа на застъпената теза са и разпоредбите на §67, ал. 2 от ПЗР на ЗЕЕЕ(отм.) на §4, ал. 1 от заменилия го Закон за енергетиката /ЗЕ/. Неправилното разбиране на съдебния състав досежно вида на собствеността и възможните й титуляри е рефлектирало и в несъстоятелния извод, че тя не може да се придобие по силата на изтекла придобивна давност. Давностният срок започнал да тече с влизане в сила на ЗС на 01.06.1996г., а мораториумът бил въведен, считано от 31.05.2006г., като бил отменен от Конституционния съд, считано от 08.03.2022г. В посочения период била изтекла както давността за добросъвестен владелец, какъвто ищец бил въз основа на представения нотариален акт, така и десетгодишния давностен срок, приложим в хипотеза на недобросъвестно владение.

Жалбоподателят твърди още, че първоинстанционният съдебен състав е приел погрешно фактическата обстановка по казуса, като най-важният пропуск на съда бил да констатира, че в действителност всички съоръжения са 3 обслужвали само един единствен потребител към датата на преминаване на собствеността в неговия патримониум, като именно това бил релевантният момент. Нещо повече, първоинстанционният съд не е обсъдил и придал значение на извънсъдебните признания на ответника относно собствеността на енергийните обекти, желаейки да ги изкупи от ищеца са своите нужди.

Неправилността на изводите на първоинстанционния съд относно правото на собственост върху процесиите енергийни обекти предопределила и неправилното отхвърляне на иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД. В заключение излага становище за ирелевантност на обстоятелството, касаещо издателя на фактурите относно заплатените такси за пренос. Моли за отмяна на обжалваното решение в цялост и уважаване на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от "Електроразпределение Север" АД, чрез адв. Н. Б., с който последната се оспорва като допустима, но неоснователна. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил иска по чл. 59 от ЗЗД, вр. с чл.117, ал. 8 от ЗЕ, като недоказан и неоснователен, тъй като ищецът не е собственик на процесните обекти, за ползването на които претендира обезщетение. Коректни били и изводите на съда, че процесните трафопостове са изграждани преди 1998г., и при изграждането си са попадали под разпоредбите на тогава действащата нормативна уредба - или на Закона за електростопанството (ЗЕл., обн., ДВ, бр.71 от 27.03.1948г. отменен с § 5 от ПЗР на Закона за електростопанството - ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г.), или на последвалия го Закон за електростопанството (ЗЕл., обн., ДВ, бр.95 от 12.12.1975г., в сила от 01.07.1976г., отменен с § 2 от ПЗР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност - ДВ, бр. 64 от 16.07.1999г.). При приложение на посочените нормативни актове се достигало до извода, че ищцовото дружество не притежава и не може да притежава правото на собственост върху процесния трафопост, още повече предвид факта, че същото дори не е и страна по разпоредителна сделка. Отделно от това, въззиваемият излага твърдения, че ищецът не е доказал фактическия състав на иска по чл. 59 от ЗЗД. Не било установено в рамките на процеса в какво се изразява ползването на процесния обект от ответното дружество и съответно в какво се изразява обогатяването на ответното дружество. Отсъствало и обедняване на ищеца, доколкото дружеството не е лицензирано да получава приходи от процесиите съоръжения.

Правилно съдът отхвърлил иска по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, като недоказан и неоснователен, като констатацията му, че ищцовото дружество не е собственик на процесиите енергийни обекти е достатъчно условие за да обуслови посочения решаващ извод на съдебния състав. В допълнение сочи, че след като се извършва трансформация от 20 KV 0,4 КВ за сметка на „Електроразпределение Север" АД правото на собственост върху енергийните обекти поначало е ирелевантно при преценка за дължимостта й. Редът и 4 условията за заплащане на цена за пренос се определя с Правила за търговия с електрическа енергия, като съобразно чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от ПТЕЕ следвало да се направи извод, че всички клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа заплащат цени за пренос и достъп и тези компоненти от цената не се определят в зависимост от ползване на конкретно захранващо съоръжение, а се разпределят равномерно между всички клиенти в съответствие с общите разходи по цялата електроразпределителна и електропреносна мрежа. С оглед гореизложеното въззиваемото дружество отправя искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение с присъждане на разноски.

АДВ. М.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражение по доклада.

Представям списък с разноски.

АДВ. Б.: Оспорвам въззивната жалба, поддържам писмения отговор.

Нямам възражения по доклада.

Съдът, по допуснатите до приемане с определение от закрито заседание писмени документи

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА в качеството на писмени доказателства по делото представените с въззивната жалба надлежно заверени преписи на документи, както следва: Нот.акт за покупко- продажба № 31/2022г., Нот.акт за покупко- продажба № 40/2022г., Нот.акт за покупко- продажба № 114/2022г.

АДВ. М.: Представям списък с разноски.

АДВ. Б.: Представям списък с разноски.

С оглед изявленията на процесуалните представители на страните и по представените от тях списъци на разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ

5

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за реализирането им.

АДВ. М.: Нямам доказателствени искания.

АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. М.: Моля да уважите въззивната жалба и да отмените решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно.

Аргументите за неправилност на първоинстанционното решение сме изложили подробно в депозираната въззивна жалба, които моля да съобразите при постановяване на вашия съдебен акт. Мотивирали сме детайлно тезата си, че нито в отменената, нито в настоящата нормативна уредба съществува забрана за прехвърляне на енергийни обекти и публична държавна собственост. В депозираното от нас становище многократно сме посочили многобройни изключения в нормативната уредба, които предполагат притежател на право на собственост да бъдат и трети лица. Самото наличие на задължение за изкупуване на тези съоръжения е достатъчно да покаже на съда, че такива хипотези са напълно възможни и допустими. Съставът на първоинстанционния съд напълно е неглижирал материалната удостоверителна сила на представените нотариални актове, като до тяхното опровергаване същите удостоверяват правото ни на собственост. Моля да 6 имате предвид и изрично извършено признание, липса на оспорване от насрещната страна пред първата инстанция досежно правоприемственост по отношение на конкретно на трафопоста на „Кариера Момчил“, каквито съображения бяха изложени от районния съд. Установи се също така, че съоръженията към момента на придобиването им са служили за захранване единствено и само инсталациите на доверителя ми. Това бе потвърдено от ангажираните в първата инстанция гласни доказателства, които останаха неопровергани от насрещната страна. Това е напълно житейски логично, тъй като едва ли трафопостове, които се намират в поземлените имоти, притежавани от доверителя ми и захранвали каменна кариера ще бъдат предвидени за снабдяване с ел. енергия и на трети лица. Присъединяването на тези трети лица е извършено много след приватизацията на дружеството и се дължи на липсата на инициативност от страна на ЕРП при развитието на мрежата в района. Непредоставянето на информация по този въпрос на вещото лице от страна на електроразпределителното дружество не е извинително, тъй като единствено и само лицензиантът може и трябва да разполага с информация, когато присъедини въпросните трети лица. Напълно е възможно тази пасивност да се дължи и на недобросъвестно поведение на ответника, който не желае да разкрие неизгодна за него информация. Именно за тази цел е предвидена нормата на чл. 161 ГПК, на чието прилагане сме се позовали в първата инстанция.

Разпечатката съдържа 47 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd824fe6-c887-4043-b58e-975372f4877d