Определение № 114 от 17.01.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е номер ІV - 114 17.01.2018 град Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти въззивен състав

На седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ГРАДЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА УЗУНОВА

2.мл.с.КРАСИМИР

СОТИРОВ разгледа въззивно гражданско дело номер 45 по описа за 2018 година

На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик В.Узунова ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Делото е образувано по повод подадена въззивна жалба от Р.Г.Р. и М.Ц.Р. чрез адв.Н.Д. против Решение № 165 от 26.10.2017г.,постановено по гр.д.№253/2017г.по описа на РС гр.Несебър,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от въззивниците Радкови отрицателен установителен иск за приемане за установено по отношение на ответниците ГЕРОГИ С.К.,Г.Г.К. И О.Г.К. не са собственици на 23.5 кв.м.ид.части,представляващи част от поземлен имот с идентификатор № *** по к.к.на гр.Несебър,идентичен с парцел ІІ-100 кв.42 от ПУП на гр.Несебър и съставляващи според ищците разликата между действителния обем на притежаваните от ответниците 222.5 кв.м.ид.части от имота и посочените в н.акт №105 т.VІІ н.д.№2244/1997г.на нотариус при НРС и н.акт за замяна № 178 т.ХІV рег.№ 14606 н.д.№2710 от 02.10.2014г.на нотариус Стоян Ангелов общо 246 кв.м.ид.части от този имот.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

Въззивната жалба е депозирана по делото в рамките на законоустановения двуседмичен срок.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответниците Къвръкови,като в законоустановения двуседмичен срок е постъпил писмен отговор.

Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на постановеното първоинстанционно решение. В пункт първи на въззивната жалба е оспорен решаващият извод на районния съд за отхвърляне на исковата претенция- че съсобствеността между страните в парцел ХVІ-100 и парцел ІІ-100 била възникнала по силата на съдебна спогодба,а не по регулация,поради което водещ критерий при определяне на дяловете на съсобственост върху придадената част следвало да се счита начинът,по който е разпределена съсобствеността върху имота,към който се придава частта. Така,в процентно съотношение съсобствеността била разпределена при квоти 31.25% за ищците и 68.75% за ответниците и тя не следвало да се промени с факта на придаване на частта от съседния имот,а само се увеличавало реалното съответствие на притежаваните идеални части на всеки един съсобственик. Тези изводи на съда са оспорени като неправилни. Направен е анализ на събраните по делото доказателства,като се прави довод,че макар да не е изложил мотиви,обосноваващи правния му извод относно придобивния способ,по силата на който в новообразувания с плана от 1981г.парцел ІІ-100 собствеността на ответниците се е увеличила с 23.5 кв.м.,съдът очевидно е приел,че новият регулационен план има отчуждително действие по отношение на площта,с която се е увеличил парцел ІІ-100/бивш ІІ-346/,като този извод на съда е неправилен.

Въззивниците са изложили съображенията си в подкрепа на тезата си за неправилност на изводите на НРС,които са следните:

На първо място,от заключението на вещото лице е станало ясно,че със Заповед №234/15.05.1981г.на Председателя на Комитета по архитектура и благоустройство при МС са били одобрени нови планове-застроителен,регулационен и кадастрален на гр.Несебър,а не е направено изменение на предходен план,по силата на който части от един имот да се придават към друг имот с цел неговото упълномеряване.За второто,освен че липсват доказателства не са отправени дори и твърдения,но от копието на горецитираната заповед,с което въззивниците са се сдобили след постановяване на решението на НРС и представят с въззивната си жалба се сочи,че е видно,че правните основания за постановяване на заповедта нямат за последица изменение на действащ план,а са за одобряване на нов план.Фактът,че с една заповед са одобрени застроителен,регулационен и кадастрален планове е също доказателство,че първоначално е бил изготвен кадастрален план,в който собствеността на О. Грамадска и Костадин Русиев в бившите два парцела е била заснета в нов имот с пл.номер 100,записан в разписния лист на двамата собственици и едва тогава,върху тази кадастрална основа е изработен регулационният план,с който за този имот са отредени два парцела –ІІ-100 и ХVІ-100.Сочи се,че това е било потвърдено и от вещото лице Гълъбова.В случая,предвид технологията на създаване и одобрение на плановете,а и с оглед действащата към този момент нормативна уредба и съдебна практика,новият регулационен план не би могъл да промени квотите на собственост на отделните собственици,тъй като те са били определени по силата на извършените от тях сделки с вещни права,а новият план,използвайки външните очертания на съсобствения имот е променил площите на новообразуваните парцели,премествайки регулационната граница между тях на юг,без това да се отразява върху абсолютната стойност на собствеността на отделните собственици.Така извършеното ново урегулиране на съсобствения имот по описания начин не кореспондира с приетото от НРС,за наличие на придаване по регулация на реални части от съседен парцел.Напротив,тук основателно би възникнал въпросът дали след като съсобствения имот се урегулира по нов начин,а новият регулационен план има пряко отчуждително действие,то делът на всеки от съсобствениците във всеки от съсобствените парцели не е бил равен? На следващо място въззивниците считат за важно да отбележат,че съсобствениците на двата съседни парцела са едни и същи лица,макар квотата им на собственост в двата съседни парцела преди одобряването на плана от 1981г.да е била различна. Ако бъде споделено приетото от първоинстанционния съд,че извършеното със Заповед №234/15.05.1981г.ново урегулиране на съсобствения имот има отчуждително действие по отношение на разликата между преминалите от съсобствения парцел ХVІ-100 към съсобствения парцел ІІ-100 кв.42 по ЗРП на гр.Несебър 63 кв.м.собственост на наследодателя на ищците и придобитите от тях по приетата от съда квота 31.25%,равняваща се на 39.375 кв.м.,то за разликата от 23.625 кв.м. е следвало да бъдат уредени регулационни сметки.При тези обстоятелства наследодателката на ответниците или те самите са станали длъжници по отношение на своя съсобственик по смисъла на чл.110 ал.2 ЗТСУ/отм./,действал към одобряването на плана през 1981г.и е следвало да заплатят на наследодателя на ищците или наследниците му стойността на придадените с регулационния план части. Нещо повече,информацията за придадени по регулация части от съседни имоти е следвало да бъде изписана в скицата-извадка от действащия план и при сделка с такъв имот нотариусът е следвало да проследи дали сметките са уредени и тази информация да бъде пренесена в нотариалния акт.Сочи се,че такива доказателства по делото няма,а от представените нотариални актове ,с които праводателите на ответниците са извършили сделки с идеални части от процесния имот не се съдържа информация за придаваеми по регулация места.От друга страна,ответниците,в чиято тежест е било да докажат придобивния способ върху процесните 23.5 кв.м.дори не са отправили твърдения или възражения в този смисъл. Прави се довод,че възприетото от НРС противоречи и на приетото в ТР №3 от 15.07.1993г.по гр.д.№2/9 на ОСГК относно непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план/цитирано/,като се сочи,че то намира приложение и в конкретния случай,тъй като със заповедта от 1981г.се одобрява нов план,а не се изменя предходен такъв.С оглед действието на влезлия в сила на 31.03.2001г.ЗУТ отменил ЗТСУ,тази практика е доразвита в ТР №3 от 28.03.2011г.на ВКС по т.д.№3/2010г.на ОСГК- цитирано.Въззивниците считат,че при тези обстоятелства се налага извод,че дори процесните 23.5 кв.м.да са били отчуждени по силата на одобрения със заповедта от 1981г.,то предвид неговото неприлагане,поради незаплащане в срока по пар.6 от ПР на ЗУТ на стойността на придаваемите от съседния парцел части,отчуждителното действие на плана е отпаднало и ищците отново са придобили собствеността върху тези части.

Във въззивната жалба се сочи,че се поддържат изцяло изложените в исковата молба и становището по доклада на съда твърдения,че ответниците не са собственици на процесните 23.5 кв.м. от процесния ПИ и твърденията им се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства и от приетото заключение на СТЕ и показанията на разпитаните свидетели.Считат,че при проследяване на кадастралната и регулационна история на оставения в наследство от общия наследодател на страните-Димитър Костадинов Русия имот,състоящ се от къща,построена върху 115 кв.м.,ведно с дворно място от 507 кв.м. и постигнатата от неговите преки наследници съдебна спогодба се установява,че дъщерята О. Димитрова Русиева е станала собственик на общо 243.5 кв.м.от наследствения имот,от които 159.50 кв.м.ид.части от парцел ІІ-346 кв.42 по плана на гр.Несебър и източната част от двуетажна паянтова жилищна сграда,цялата с площ 115 кв.м.,както и ½ ид.част от парцел І-346 кв.42 с площ 168 кв.м.,а синът Константин Д. Русиев е получил в дял и станал собственик на 72.50/232 кв.м.ид.части от парцел ІІ-346 кв.42 по плана на гр.Несебър и западната част от двуетажната паянтова жилищна сграда,цялата с площ 115 кв.м.,както и ½ ид.част от парцел І-346 кв.42 с площ 168 кв.м. Одобреният със Заповед №234/15.05.1981г.застроителен,регулационен и кадастрален планове на гр.Несебър не се е отразил върху собствеността на отделните съсобственици,по изложените в първата част от жалбата съображения,но дори и планът да е имал отчуждително действие по отношение на процесните 23.5 кв.м.,то същото е отпаднало с изтичането на сроковете по пар.6 от ПР на ЗУТ и ищците отново са ги придобили. Намират за неоснователни възраженията на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на процесните 23.5 кв.м.,като се сочи,че твърденията на ищците се подкрепят от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства,които доказват отсъствието у ответниците на двата основни признака на владението по чл.68 ЗС- корпус и анимус,като в тази връзка се поддържат подробните съображения,изложени в писмените бележки.Въззивниците молят БОС да постанови решение,с което да отмени решението на НРС и да уважи предявения отрицателен установителен иск.Претендират разноски. Правят доказателствено искане при условията на чл.266 ал.3 ГПК- за издаване на съдебно удостоверение,което да послужи пред Областна управа гр.Бургас за снабдяване с копие на съхранявания екземпляр от Заповед № 234/15.05.1981г.на Председателя на Комитета по архитектура и благоустройство при МС,като представят копие от заповедта,съхранявано в ***. Заявяват,че от страните по делото не е бил повдиган въпросът за отчуждителното действие на тази заповед,а тези въпроси са били обсъдени едва в решението на НРС,като липсата на заповедта като доказателство по делото води до невъзможност да се установи обективната истина.

В представения писмен отговор е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба,като също са изложени решаващите мотиви на НРС,довели до отхвърляне на предявения иск.Сочи се,че съсобствеността върху спорния имот според НРС е възникнала по силата на съдебната спогодба от 1963г.,а не по регулация,както твърдят въззивниците.По тази причина водещ критерий при разпределяне квотите на съсоственост в новообразуваните имоти е тази спогодба,както правилно е посочил районният съд,тези 126 кв.м.се разпределят в процентно съотношение между съсобствениците съобразно квотите,определени със съдебната спогодба.Очевидно няма никаква грешка при извършване на сделките от 1997г.,както твърдят въззивниците пред първата инстанция.Дори при правилното смятане на квотите и квадратурата се констатира ощетяване в квадратните метри на въззиваемите.В нарушение на чл.266 ГПК въззивниците твърдят нови обстоятелства и се иска събирането на нови доказателства,които са могли да посочат и представят пред НРС.Въззиваемите считат,че тези нови обстоятелства и доказателствени искания не следва да се разглеждат и допускат,защото на практика въззивниците се опитват да изменят изцяло предмета на делото,което е недопустимо. Дори да се приеме,че изцяло новата теза развита в жалбата е основателна,то тогава претенциите на въззивниците следва да се уредят съобразно предоставените от закона възможности по пар.8 ал.2 т.1-3 от ПР на ЗУТ,но дори и тогава искът ще е неоснователен,защото в тази хипотеза ищците ще имат дори по-малко от притежаваното от тях.Пропуска се и фактът,че за такива изводи е необходима СТЕ,която освен проследяването на историята на имота,следва да изчисли и квадратурата на имота във всички предходни промени в регулацията и съответно да изчисли кои квадратури следва да отпаднат.Безспорно,в такъв случай имотът ще е много по-малък от сега и естествено никой няма да притежава тези 23.5 кв.м.Считат,че се пропуска и фактът,че след плана от 1981г.през 2000г.е приет актуален кадастрален план,в който имот пл.н.100 е била заснета допълнително изградена постройка,като имотната граница тангира с нея,а площта на имот пл.н.100 е била 416.5 кв.м.През 2006г.е одобрена кадастралната карта на гр.Несебър,в която УПИ ІІ-100 е означен с идентификатор № *** с площ 373 кв.м.По логиката на въззивниците всички планове следва да са с отпаднало действие и имотът да е с площ 232 кв.м.