Определение № 513 от 21.06.2021, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 513 гр. Перник , 21.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20211700500291 по описа за 2021 година

Производството е по чл.274 – чл.278, във вр. с чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД срещу разпореждане № 266339 от 05.04.2021 г. по ч.гр.д. № 1605/2021 г. по описа на ПРС, в частта му, с коя е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу А. П. А. за заплащане на основание извлечение от счетоводните книги по кредитна сделка № *** – картодържател по договор за кредитна карта № *** г. на следните суми: сумата от 360.03 лева – такси за периода от 24.08.2017 г. до 22.03.2021 г. и сумата от 179.92 лева – застраховки за периода от 24.08.2017 г. до 22.03.2021 г.

В жалбата се поддържа, че оспореното разпореждане е неправилно и необосновано, поради което се моли то да бъде отменено в обжалваната му част и се разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички заявени суми, включително и пълни разноски в заповедното производство. Моли да му бъдат присъдени и направените в настоящото производство съдебни разноски. Твърди, че процесните вземания произтичат от договор за кредитна карта № ***, който бил сключен между заявителя и кредитополучателя А. П. А., като в съответствие с чл.19, ал.3, т.1 и т.3 от ЗПК в Годишния процент на разходите (ГПР), не се включвали разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник. Поддържа, че сумите за такси били уговорени в Приложение № 1 към общите условия на „Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитни карти, които били приети и подписани от кредитополучателя, а застрахователните премии били дължими на основание Декларация за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на плащания“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от частния жалбоподател и подписани от застрахованото лице – картодържател и банката. В частната жалба излага, че претендираните такси са следните:

1

- такси при надвишаване на кредитния лимит в размер на 137.60 лева, за периода от 10.03.2017 г. до 10.01.2018 г., начислени както следва: сумата от 2.04 лева на 10.03.2017; сумата от 3.41 лева на 10.04.2017 г.; сумата от 4.10 лева на 10.05.2017 г.; сумата от 5.91 лева на 09.06.2017 г.; сумата от 6.75 лева на 10.07.2017 г.; сумата от 12.57 лева на 10.08.2017 г.; сумата от 14.60 лева на 08.09.2017 г.; сумата от 18.67 лева на 10.10.2017 г.; сумата от 18.86 лева на 10.11.2017 г.; сумата от 22.97 лева на 08.12.2017 г. и сумата от 27.72 лева на 10.01.2018 г.;

- месечна такса за обслужване на сметката в размер на 29.15 лева, за периода от 10.03.2017 г. до 10.01.2018 г., начислена както следва: сумата от 2.65 лева на 10.03.2017 г.; сумата от 2.65 лева на 10.04.2017 г.; сумата от 2.65 лева на 10.05.2017 г.; сумата от 2.65 лева на 10.06.2017 г.; сумата от 2.65 лева на 10.07.2017 г.; сумата от 2.65 лева на 10.08.2017 г.; сумата от 2.65 лева на 10.09.2017 г.; сумата от 2.65 лева на 10.10.2017 г.; сумата от 2.65 лева на 10.11.2017 г.; сумата от 2.65 лева на 10.12.2017 г. и сумата от 2.65 лева на 10.01.2018 г.;

- такса администриране на просрочен кредит в размер на 30.00 лева, начислена на 29.10.2018 г.;

- такса при блокиране на карта в размер на 45.00 лева, за периода от 07.08.2017 г. до 06.11.2017 г., начислена както следва: сумата в размер на 15.00 лева на 07.08.2017 г.; сумата от 15.00 на 05.09.2017 г. и сумата от 15.00 лева на 06.11.2017 г.;

- такса за SMS услуги и ДДС върху таксата в размер на 1.32 лева, от които сумата от 1.10 лева такса SMS услуги, и 0.22 лева – ДДС върху таксата за SMS услуги, начислени на 10.03.2017 г.;

- такса за разглеждане на заявление за кредитна карта в размер на 15.96 лева, начислена на 13.02.2017 г.;

- такси при теглене в брой на АТМ на Пощенска Банка в размер на 83.80 лева за периода от 14.02.2017 г. до 20.02.2017 г., начислени както следва: сумата от 19.00 лева на 14.02.2017 г.; сумата от 15.00 лева на 14.02.2017 г.; сумата от 19.00 лева на 14.02.2017 г.; сумата от 13.00 лева на 14.02.2017 г.; сумата от 7.80 лева на 16.02.2017 г.; сумата от 5.00 лева на 20.02.2017 г. и сумата от 5.00 лева на 20.02.2017 г.;

- такса при теглене в брой АТМ друга банка в размер на 17.20 лева за периода от 20.02.2017 г. до 21.02.2017 г., начислени както следва: сумата от 10.00 лева на 20.02.2017 г. и сумата от 7.20 лева на 21.02.2017 г.;

Застрахователна премия към групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на плащанията“ в размер на 179.92 лева за периода от 28.02.2017 г. до 26.01.2018 г., начислени както следва: сумата от 13.44 лева на 28.02.2017 г., сумата от 13.58 лева на 28.03.2017 г.; сумата от 13.66 лева на 28.04.2017 г.; сумата от 14.11 лева на 26.05.2017 г.; сумата от 14.39 лева на 28.06.2017 г.; сумата от 14.52 лева на 28.07.2017 г.; сумата от 14.82 лева на 28.08.2017 г.; сумата от 15.50 лева на 28.09.2017 г.; сумата от 15.41 лева на 27.10.2017 г.; сумата от 16.16 лева на 28.11.2017 г.; сумата от 16.80 лева на 28.12.2017 г. и сумата от 17.53 лева на 26.01.2018 г.

С оглед направената конкретизация в частната жалба на претендираните със заявлението такси и застраховки, не се налага оставянето му без движение за тяхното уточняване, като въззивната инстанция може да прецени основателността на тези такси поотделно.

2

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.418, ал.4 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството по ч.гр.д. № 1605/2021 г. на ПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от „Юробанк България“ АД срещу А. П. А. за следните суми: сумата от 1700.00 лева за периода от 24.08.2017 г. до 22.03.2021 г., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта *** г.; възнаградителна лихва в размер на 428.81 лева за периода от 24.08.2017 г. до 23.11.2020 г.; мораторна лихва в размер на 255.23 лева за периода от 24.08.2017 г. до 12.03.2020 г.; такси в размер на 360.03 лева за периода от 24.08.2017 г. до 22.03.2021 г.; застраховки в размер на 179.92 лева за периода от 24.08.2017 г. до 22.03.2021 г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за издаване на кредитна карта *** г., сключен между заявителя и А. П. А., като картодържател, с разрешен кредитен лимит в размер на 1800.00 лева, а документът, от който произтича вземането е извлечение от счетоводните книги, с което се установява вземане на банка за кредитна сделка № ***. Посочено е, че на основание чл.20.2 от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта, банката е упражнила правото си, поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения (от дати *** г. и *** г.) да обяви цялото задължение на картодържателя за предсрочно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора, за което А. бил уведомен чрез ЧСИ, като предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на *** г.

С разпореждане № 266339 от 05.04.2021 г., заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за заплащане на основание извлечение от счетоводните книги по кредитна сделка № *** – картодържател по договор за кредитна карта № *** г. на следните суми: сумата от 360.03 лева – такси за периода от 24.08.2017 г. до 22.03.2021 г. и сумата от 179.92 лева – застраховки за периода от 24.08.2017 г. до 22.03.2021 г., като е приел, че с наличието на клаузи за начисляване на разходи при изискуемост, се цели заобикаляне на ограничението по чл.33 от ЗПК, и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотезата на забава на длъжника.

При въззивния контрол за правилност на обжалваното разпореждане, настоящият състав съобрази следното:

Въззивната инстанция като взе предвид изложеното в частната жалба, и като взе предвид материалите съдържащи се в ч.гр.д. № 1605/2021 г. на ПРС, намира следното:

Съгласно чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да 3 има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал.2 от ГПК.

От представените към заявлението писмени доказателства – заявление – договор от *** г.; Общи условия на „Юробнак България“ АД за издаване и използване на кредитни карти, се установява наличието на договор за кредитна карта от *** г. От представеното по делото препис-извлечение от счетоводните книги се установява размера на задължението на длъжника по пера-главница, лихви, такси и застраховки.

Действително в подаденото заявление от страна на банката липсва конкретизация на основанието, на което се претендира всяка една такса, но както вече бе посочено в депозираната срещу разпореждането въззивната частна жалба заявителят - частен жалбоподател ги е конкретизирал по дата и основание, поради което и не се налага оставяне без движение на заявлението.

Правилно районният съд е приел, че с оглед качеството на заемателя е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

От приложените към заявлението заявление договор, се установява, че А. П. А. е заявил за известията относно: транзакции, теглене в брой и извлечение да бъде уведомяван чрез SMS. От приложените общи условия на „Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитни карти и приложение № 1 към същите, се установява, че се дължи заплащане на сумата от 0.12 лева (с включен ДДС) от страна на картодържателя за услугата „кратко съобщение, изпращано от банката“, поради което и начислената такса на *** г., представляваща такса за SMS услуги и ДДС в размер на 1.32 лева е дължима.

В приложените общи условия на „Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитни карти и приложение № 1 към същите, е предвидено, че се дължи заплащане на такси при ползване на кредитната карта, като се дължи заплащане на такса в размер на 3.00 лева + 4% от стойността на транзакцията за използване на картата за теглене в брой от банкомат на Пощенска банка, както и такса за използване на картата за теглене в брой от банкомат на други банки в България в размер на 6.00 лева + 5% от стойността на транзакцията. Така договорените такси са дължими на основание чл.10а, ал.1 от ЗПК. В този смисъл претендираните от заявителя такси в размер на 83.80 лева за периода от 14.02.2017 г. до 20.02.2017 г., представляващи такса при теглене в брой АТМ на Пощенска банка са дължими. На посоченото основание е дължима и претендираната в размер на 17.20 лева за периода от 20.02.2017 г. до 21.02.2017 г., представляваща такси при теглене в брой АТМ друга банка.

Останалите такси, претендирани от заявителя до пълния им размер от 360.03 лева настоящия съдебен състав намира, че не са недължими, по следните съображения:

Начислената от Банката такса в размер на 137.60 лева за периода от 10.03.2017 г. до 10.01.2018 г., представляваща такса при надвишаване на кредитния лимит не следва да бъде присъждана, тъй като нито в заявлението, нито в частната жалба се съдържат твърдения за надвишен кредитен лимит от А.. Такива обстоятелства не са отразени и в приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги. Нещо повече, в него е посочено, че разрешения кредитен лимит е в размер на 1800 лева, като в същия размер е и усвоеният кредит. С оглед на това не може да се направи извод за 4 превишаване на кредитния лимит, за да бъде начислена такса при надвишаване на кредитния лимит, поради което и тази такса не се дължи.