Решение № 88 от 19.03.2021, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Враца, 19.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.03.2021г. / девети март две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА КОЦЕВА

ГАЛИНА

ГЕРАСИМОВА при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА

КАН дело №632 по описа на АдмС – Враца за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г.И.Н. ***, чрез процесуалния му представител * Ц.С. от АК – ***, против РЕШЕНИЕ №260054/27.10.2020г., постановено по АНД № 552/2020г. на Районен съд – Враца С оспореното решение е потвърдено НП № 20-0967-000690 от 12.05.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, за което се излагат подробни съображения.Твърди се, че неправилни и незаконосъобразни са мотивите на РС, че е неприложим чл.28 ЗАНН, както и неоснователно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на водача за нарушение на чл.104б,т.2 ЗДвП, поради недоказване както от обективна, така и от субективна страна извършеното нарушение. Също така се посочва, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, които в своята съвкупност са накърнили правото на защита на жалбоподателя да разбере по един ясен и непротиворечив начин всички елементи на вмененото му нарушение. Иска се отмяна на решението, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Прави се и искане за изменение на наказателното постановление, като нарушението бъде преквалифицирано от чл.104б и на чл.175а ЗДвП, като маловажно нарушение по чл.186, ал.1, изр.1 ЗДвП.

В с.з. касаторът чрез процесуалния представител *

С. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на решението на РС-Враца, като неправилно по подробно изложените съображения в касационната жалба.

Ответникът – Сектор

„Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на

Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на решението, като правилно.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл.218, ал.2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл.211, ал.1 АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение №260054/27.10.2020г., постановено по АНД №552/2020г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено

НП № 20-0967-000690 от 12.05.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР– Враца, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

За да потвърди НП районният съд в оспореното решение е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при тяхното издаване са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Прието е, че в процеса по съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и неотстранимите. По съществото на спора след обсъждане на събраните доказателства съдът е достигнал до извод, че касаторът е извършил от обективна и субективна страна именно състава на адм.нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП и правилно е ангажирана адм.наказ.отговорност на лицето по чл.175а, ал.1 ЗДвП. Прието, че в случая е неприложим чл.28 ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. С оглед на така приетото и оспореното наказателно постановление е потвърдено, като законосъобразно.

Решението е правилно. При субсидиарното действие на НПК, въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.

Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, след като са събрани необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото въззивният съд е приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП, като правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция в предвидения размер от разпоредбата на закона. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал. 2, изр. второ АПК ги възприема и препраща към тях.

С нормата на чл.104б т.2 ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Без съмнение цитираната норма цели да охрани особено важни обществени интереси като живота и здравето на участници в движението, чрез въвеждане на забрана за конкретни действия от страна на водачите на МПС, които биха довели до влошаване на пътната обстановка и повишаване на риска от пътнотранспортни инциденти. От съдържанието на НП е видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия–при ляв завой прекомерно подаване на газ, при което превърта задвижващите се колела, което е довело до неконтролируемо завъртане на МПС на платното за движение и по този начин е създало опасност за другите участници в движението. Същото е съзнателно предприето действие от страна на водача, сочещо на формирано у него решение/умисъл за ползване на пътя и за други цели, освен за превоз на пътници и товари, в нарушение на забраната по чл.104б, т.2 ЗДвП. Извършеното деяние е доказано от събраните по делото гласни доказателства от служителите на ответника/очевидци на случая/ които твърдят, че след подаване на газ, задвижващите колела са предизвикали занасяне на автомобила в двете посоки. Показанията на св. Н. не опровергават по никакъв начин тези твърдения. В тази насока и възраженията на касатора за недоказаност на нарушението са неоснователни.

Не се споделя и възражението, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта и НП. В АУАН и НП в пълнота са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, отразено е мястото, времето и начина на извършването му, начина на констатиране на същото, точно е посочена и правната квалификация на нарушението, както и кои текстове на закона са нарушени. Същите съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Ясно и точно е изложено в акта и НП какво е нарушението и как е извършено, което се установява и от събраните по делото доказателства.

Възражението на касатора за приложение на чл.28 ЗАНН е също неоснователно. Не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл.

93, т. 9 НК, приложим на основание чл.11 ЗАНН. По делото не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С поведението си касатора е застрашил не само и единствено своите живот и здраве, а е поставил в опасност живота и здравето и на други участници в движението, което изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.

Не се споделя и възражението на касатора за изменение на НП, като нарушението бъде квалифицирано като маловажно по чл.186, ал.1, изр.1 ЗДвП. Разпоредбата на чл.186, ал.1, изр. 1 ЗДвП не допуска налагане на глоба с фиш за нарушения, за които е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Също така, за да се наложи глоба с фиш, задължително следва да е установено, че нарушението е маловажен случай, какъвто в случая не е налице с оглед на изложеното по-горе. Конкретния случай не попада в обхвата на приложение на горепосочената разпоредба.

При служебна проверка на решението съобразно чл.218, ал.2