Решение № 12730 от 26.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12730 гр. С, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20251110151394 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр.чл.149-156 ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ вх.№ 366723/10.11.2025г. от ТОПЛОФИКАЦИЯ С ЕАД (ищец), ЕИК 831609046, срещу С. Д. М.

(ответник), ЕГН **********, с предявени кумулативно съединени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че ответник дължи на ищеца следните суми - обща сума 1161,49 евро /равностойност на 2271,67 лева/лв./, от които сумата от 1870,09 лв., представляваща начислена главница за топлинна енергия/ТЕ/ за период 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва за период от 11.08.2025г./дата на подаване на електронно заявление по чл.410 ГПК в съд/ до изплащане на вземането, и сумата 367,98 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за период 15.08.2023г.-01.08.2025г., и сумата 26,38 лв., представляваща начислена главница за дялово разпределение/ДР/ за период 01.06.2022г.-31.03.2024г., ведно със законната лихва за период от 11.08.2025г. до изплащане на вземането, и сумата 7,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за период 15.08.2022г.-01.08.2025 г., като сумите са начислени за топлоснабден имот с адрес гр.С, ж.к. Д, бл.*, вх. *, ап. *, с присъединен абонатен № *******, инсталация № **********, ИД№ *****, за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 326/12.08.2025г. по предхождащото заповедно по ЧГД № 851/2025г. по описа на РС–Пещера.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът, твърди, че ответникът, в качеството си на общински наемател, е потребител 1 на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/за периода описан в ЗИ и в ИМ, за процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес – гр. С, ж.к. „Д“, бл. *, вх. *, ап. *, с присъединен абонатен № *******. Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия /ОУ/ от 2016г. на ищеца срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия на месечните дължими суми е 45-дневен срок от датата на публикуването на фактурата на интернет страницата на Продавача – ищец, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Сочи, че за процесния период разпределението на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от ищеца. Твърди се, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово разпределение.

Моли съдът да уважи исковите претенции, с присъждане на сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 ГПК подава отговор на исковата молба/ОИМ/ вх.№ 2021/06.01.2026г., чрез упълномощен адвокат Светломира Й.Д., с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е установено по делото, че ответникът е носител на право на собственост или вещно право на ползване. Оспорва се и ответникът да е бил наемател на процесния имот, респ. – да е наследник на лице, което е имало сключен договор за наем относно имота. Оспорва процесните фактури да са били публикувани. Счита за недопустима претенцията за дялово разпределение, доколкото ищецът претендира чуждо право. Твърди, че по делото не са представени доказателства относно цената за услугата по дялово разпределение. Оспорва се до ответника да е отправена покана за заплащане на процесните главници, с оглед което счита, че не е поставен в забава. Прави се възражение за настъпила погасителна давност.

Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца, с присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, чрез процесуален представител по пълномощие, поддържа ИМ, оспорва ОИМ на ответник. Моли съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В о.с.з., ответникът, редовно призован, не се явява лично, не се представлява от адвоката си, упълномощен по делото. С приета по делото молба-становище вх.№ 177709/03.06.2026г. се поддържат възраженията наведени с ОИМ, иска се гледане на делото в отсъствие на представител на ответник в о.с.з., изразява се становище по същество на спора и се цитира практика на СЕС и на ВКС по отношение на дължимост на главница ДР и лихва върху нея.

2

Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, и като съобрази правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети копия на писмени документи като доказателства, представени от страните, както следва – Заявление за издаване на Заповед за изпълнение/ЗИ/ по чл.410 ГПК, по което е образувано предхождащото електронно заповедно дело по ЧГД № 851/2025г. по описа на РС-Пещера/л.7-8/ и Заповед за настаняване № 247/31.01.1979г. издадена от СНС /л.9/; Договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 4.12.1979г., с който С.

Д.В. е получила под наем процесното жилище-гарсониера/апартамент/ап./ № 59/л.10-13/;

Удостоверение за наследници на П.Д.М., изд.на 12.12.2022г. от СО-район връбница/л.14/; писмо от 29.05.2025г. от ищец до СО за установяване на ползвател на процесен имот/л.15/;

Писмо-отговор от 03.06.2025г. от СО-район Искър до ищец, с което се установява, че процесното общинско жилище ап.59 с адрес гр.С, жк.Д, бл. *, вх. *, ап. * е предоставено за ползване на Снежанка Д.В. и П.Д.М., за период от януари 1979г. до дата на издаване на писмото/л.16/; КП№****/05.10.2009г. с който се установява, че лицата живущи в сграда на адрес жк.Д бл. *, вх. * не са избрали с решение на ОС на СЕС ФДР/л.17/; Съобщения към Общи фактури от 30.06.2023г./л.18-19/, и от 30.06.2024г./л.20-21/; Извлечение от сметки по месеци за процесния период за кл.№ ********** за общо дължима сума от 2270,45лв./л.22/;

Общи условия/ОУ/ за продажба на топлинна енергия/ТЕ/ за битови нужди от ТОПЛОФИКАЦИЯ С ЕАД на потребители в гр.С публикувани в пресата на 11.7.2016г./л.23/; пълномощно за процесуален представител на ищеца по делото/л.24/.

По делото е приета молба вх.№ 382464/21.11.2025г. с доказателства за платена дължима ДТ по предявени искове по сметка на СРС/л.28-29/.

С ОИМ вх.№ 2021/06.01.2026г. по делото е приет списък по чл.80 ГПК за разноски на ответник по чл.38 ЗАдв./л.52/ и ДППС от 06.01.2026г./л.53/, както и пълномощно /л.54/.

С Определение № 16407/29.04.2026г. постановено по делото по чл.140 и чл.146 ГПК, съдът е отделил като безспорно между страните, че ответникът не е извършвал плащания за погасяване на процесните вземания, и размерът на претендираните вземания отгововаря на осчетоводените от ищеца суми, както и осчетоводените суми отговарят на действащите цени за ТЕ за процесния период/л.56/.

С приета по делото молба вх.№ 143456/07.05.2026г. са приобщени писмени документи за отчети на процесен имот за ТЕ и издадени фактури за ползвани услуги предоставени от ищец за аб.№ *******, като има поставен подпис за клиент само в отчета за период 01.05.2023г.-30.04.2024г. /л.75-143/.

По делото е приета молба вх.№ 177709/03.06.2026г. подадена от ответник, чрез упълномощен адвокат, за о.с.з. проведено на 08.06.2026г., с изразено становище по същество/л.145-150/.

3

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза /ССЕ-л.151-160/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като заключението не е оспорено от страните, се установява, че не са постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период. Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период възлизат на 1160,33 евро за главници ТЕ-952,69 евро, и ДР-13,49 евро, и за лихви - 194,15 евро.

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза /СТЕ-л.161-172/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като заключението не е оспорено от страните, се установява, че за сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато топлоснабдяване през спорния период м.05.2022г.м.04.2024г. Дяловото разпределение е извършено от ищеца в процесен период. Достъп до абонатната станция/АС/ няма, защото живущите са натрупали боклуци и не са направили ремонт на отвеждането на фекални води, като всичко се излива в мазета и липсва достъп до аб.станция на блока. В сградата се разпределя топлинна енергия/ТЕ/ само за топла вода за битови нужди. В спорния имот, за спорния период е изчислена консумация за подгряване на топла вода, като е отчетено за БГВ при определена норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра за един обитател за едно денонощие, поради липса на работещ водомер – по чл.69, ал.2, т.2 и ал.3, т.2, буква „б“ от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоплоснабдяване. Общата сума за потребената ТЕ по прогнозни начисления за абоната е 2167,51лв., като това е сума за подгряване на топла вода за битови нужди. Извършените измервания в АС, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за аб.№ ******* са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ действащи през процесния период. Редовно е приспадана ТЕ за технологични разходи (загуби в АС) от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца Топлофикация С ЕАД, съгласно нормативните изисквания. След извършване на изравняването в края на отоплителните сезони от ФДР между дължимата и начислената сума Общият разход в лева, за консумирана топлинна енергия за аб.№ ******* за процесния период от м.05.2022г. до м.04.2024г. е 2018,95лв.

Платени суми по Фактури за периода 01.05.2023г.-30.04.2024г. са за 101,34лв. След приспадане на платеното остатъкът от дължима сума за консумирана ТЕ за аб.№ ******* за процесния период м.05.2022г.-м.04.2024г. е 1917,61лв. (2018,95лв.-101,34лв.).

Други относими и допустими по спора доказателства страните не са ангажирали, нито са направили доказателствени искания.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК от заявител срещу длъжник-ответник в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение по чл.414 ГПК по предхождащото електронно заповедно по ЧГД№ 851/2025г. на РС-Пещера.

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с 4 ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

С оглед събраните по делото доказателства и ясно формулираните възражения на ответник в ОИМ, като първо и основно възражение е, че ищец и ответник не са били в облигационна връзка за процесен период и процесен апартамент/ап./59, съдът достига до извод, че възражението е напълно основателно и предявените искове следва да се отхвърлят изцяло.

Това е така, защото в ИМ и в ЗИ по ЧГД№ 851/2025г. на РС-Пещера за длъжник е посочен ответника С. Д. М. с ЕГН **********, а в приложените към ИМ писмени доказателства, приети от съда в исковата част на производството, се установява, че ап.59 е общински и от 1979г. е предоставен за ползване на С.Д.В.а и П./Д./М. /виж.писмо на СОрайон Искър от 03.06.2025г./л.16 от делото/, като последния е починал на 26.03.1996г./виж Удост.за насл.от 12.12.2022г./л.14 от делото/, като така ползвател остава само С.Д.В.а.