Решение № 214 от 05.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Анна Кофинова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100600496 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 27.07.2023г. по НЧХД № 10076/2021г., СРС, НО, 134 състав е признал подсъдимия А. А. Х. за виновен в това, че на 25.01.2021г., около 16:00 часа, в гр. София, на улица „Гълъбец“ , след като пострадалият Л. П. П. чрез нанасяне на удари с метален фенер му причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в контузия на горната и долната устни, разкъсвания и охлузвания по ръба на лигавицата на горната устна и разклащане на 2-ри горен ляв зъб, причинило му временно разстройство на здравето неопасно за живота отвърнал веднага и причинил на пострадалия Л. П. П. също такава лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, изразяваща се в разкъсно контузна рана в лявата челна теменно слепоочна област на главата, с подлежащ оток, преминаващ към лявата челно - орбитална предушна област, причинило му временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл. 130, ал. 3 вр. ал. 1 НК е освободил и двамата от наказание.

На основание чл. 45 ЗЗД е осъдил подсъдимия А. А. Х. да заплати на гражданския ищец Л. П. П., сумата от 500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението, като е отхвърлил предявения граждански иск за разликата до 8000 лв. като неоснователен.

На основание чл.189, ал. НПК е осъдил подсъдимия А. А. Х. да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 50 лв.

С присъдата съдът е постановил направените от страните разноски по воденето на делото да останат за тяхна сметка така, както са направени.

В постъпилите въззивна жалба и допълнение към нея от страна на повереника на частния тъжител Л. П.- адв. Х. Б. се излагат подробни съображения за неправилност на първоинстанционния акт и се претендира отмяна и налагане на предвиденото в чл.129, ал.2 НК наказание, съответно за отмяна на приложения институт на реторсията като бъде уважен размерът на предявения граждански иск, съобразно изискванията на справедливостта.

1

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на гл. 21 НПК пред настоящата инстанция. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание повереникът на частния тъжител Л. П. – адв. Б. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, в която подробно е описано несъгласието от тяхна страна за приложението на института на реторсията. В тази връзка се излага, че от приобщените по делото доказателства се установява, че върху тъжителя е имало повече увреждания спрямо подсъдимия, като се установява, че има една абсолютна несъотносимост и несъизмеримост на интензитета на физическите увреждания спрямо подзащитният й. Твърди, че от негова страна не е било налице отбранително действие, независимо от това, че е държал фенер в ръката си. Прави се искане да се отмени първоинстанционната присъда като необоснована и неправилна.

Упълномощеният защитник на подс.А. Х. – адв. Я. моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и съобразена с всички събрани доказателства, които са анализирани правилно в тяхната съвкупност.

Подс. А. Х., редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума моли съда да се потвърди първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, като съображенията за това са следните:

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласни- показанията на свидетелите Ю.Й.С.-П., В.И.М., Б.Г.М., Д.Д.Б., А.А.Х., П.Д.М., В.Г.Д.; способи за събиране и проверка на доказателства-заключение на СМЕ; писмени доказателства - съдебномедицински удостоверения, медицинска документация, постановление на СРП, справка от единна система 112, справка от 05 РУ-СДВР, ведно със заверени копия на документи, заверения копия на документи от пр.пр. № 5556/2021г., свидетелство за съдимост на подсъдимия.

Преценявайки горните доказателствени източници поотделно и в тяхната взаимовръзка, въззивният съд констатира, че фактическата обстановка правилно е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на задълбочен и верен доказателствен анализ. От фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият А. А. Х. е роден на ****г., в гр. Омуртаг, българин, български гражданин, женен, неосъждан, средно образование, трудово ангажиран, ЕГН **********.

Подсъдимият бил във фактическо съжителство със св. Б.М. и живеел с нея, общото им дете и нейна дъщеря от предишен брак - св. Д.Б. на адрес гр. София, ул. ****.

На 25.01.2021г. св. М. предприела паркиране на управлявания от нея автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“ с peг. № СВ **** КК пред дома си. М. била заедно с малолетния си син и св. Б.. Б. била на предната седалка, а нейният брат се возел на задната седалка на автомобила. Св. М. паркирала превозното средство от дясната страна на улицата, на разрешено за товамясто и останала в него, за да изчака подс. Х., с когото имала уговорка да вземе детето, за да го заведе на зъболекар.

На неустановено с точност по делото време частният тъжител Л. П. П. паркирал управлявания от него лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с peг. № СА **** МС от лявата страна на ул. „Гълъбец“. Докато св. М. била още в автомобила си, П. привел управляваното от него превозно средство в движение и предприел маневра движение назад , за да излезе от улицата, която била без изход. Разстоянието между двата автомобила било малко, тъй като от лявата страна имало паркиран друг автомобил, което затруднило П.. При извършване на маневрата П. закачил огледалата на двата автомобила, което го изнервило и 2 същият започнал словесен конфликт със св. М. през отворените прозорци на превозните средства, като искал от нея да премести колата си, за да може да излезе. Св. М. отказала, като му обяснила, че е паркирала на разрешено място и той има достатъчно място, за да мине. Това провокирало П. да започне да отправя обиди към нея с агресивен тон.

Горното било възприето от подс. Х., който се намирал в близост и се насочил към автомобила на П., за да изясни какъв е проблемът. Възприемайки приближаващия към него Х., П. взел намиращия се в лекия му автомобил метален фенер и излязъл от автомобила.

Когато подс. Х. се приближил към него, за да изясни какво се случва, П. му нанесъл няколко удара в областта на устата, с металния фенер, който държал в ръце, вследствие на което устата на подсъдимия започнала силно да кърви и му били избити зъби.

В отговор, подс. Х. взел от П. металния фенер и започнал да му нанася удари в областта на главата. Частният тъжител направил опит да се предпази с ръце, вследствие на което получил травматични увреждания и по тях.

Уплашена от случващото се св. М. направила опит да измести автомобила си, тъй като намиращото се до него колче пречело на св. Б. и брат й, който бил уплашен от случващото се да отворят вратата и да излязат от автомобила. Вследствие на предприетата маневра св. М. ударила управлявания от П. автомобил и увредила и собственото си МПС.

Вследствие на реализираното ПТП на управлявания от М. автомобил били увредени предна броня, задна броня, предна и задна леви врати, преден и заден ляв калник, а по автомобила на П. - преден десен калник, предна броня и десен фар.

Св. Б. подала сигнал на телефон 112, като местопроизшествието било посетено от св.А.А.Х. и св. П.Д. — полицейски служители при 05 РУ-СДВР. Пристигайки на място двамата установили присъстващите лица, като с оглед телесните увреждания на Х. и П. поискали съдействия от екип на ЦСМП. На място бил изпратен медицнски екип, част от който била св. Д.. Същата извършила преглед на П., а подс.Х. отказал оказване на медицинска помощ. На място полицейските служители намерили и иззели металния фенер, с който двамата си били нанесли удари.

Междувременно на място отишла св. Ю.С.-П., която живеела на семейни начала с частния тъжител П. и който й бил позвънил по телефона, за да й разкаже за случилото се.

Заедно посетили намиращата се в близост болница "Вита“ , а впоследствие и УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където му били извършени преглед и образни изследвания. П. разказал на св. С.- П., че само веднъж бил ударил подс. Х., след което бил паднал назад.

На 26.01.2021г. П. бил освидетелстван, като констатираните травматични увреждания били обективирани в СМУ № 21.01/2021 година. От същото се установява, че травматичните увреждания : контузия и разкъсно-контузнан рана на лявата челно теменна област, контузия на лявата челно орбитално предушна и основата на дясната тилна области, контузия на лявата ушна мида, контузии на двете ръце, контузия в областта на дясната колянна става са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На същата дата П. посетил св. М., която работела в „Първа университетска болница“, за да му бъдат извършени допълнителни прегледи, тъй като не се чувствал добре. По време на посещението му й разказал какво се е случило.

На 26.01.2021г. подс. Х. също бил освидетелстван УМБАЛ "Александровска" ЕАД, като на същия било издадено СМУ № 42/26.01.2021 година, в което било отразено, че констатираните травматични увреждания - контузия на горната и долната устни, разкъсвания и охлузвания по ръба и лигавицата на горната устна, разклащане на 2-ри горен ляв зъб са му причини временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.

3

Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 НПК при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода.

При анализа на доказателствения материал следва да се отбележи, че по делото условно съществуват три групи свидетели- тези, които подкрепят твърденията на тъжителя, изложени в тъжбата- а това са показанията на св. Ю.С.-П.- с която ЧТ живеел на семейни начала; втората група св. М., с която подс. Х. живеел на семейни начала и св. Б. – дъщеря на М. от предишен брак; а третата група свидетели са двамата полицейски служителя- А.Х. и П.Д. и медицинските лица св. Д. и св. М.. На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че единственият очевидец и то на цялата случка е св. Д.Б. и в отделни части нейната майка св.М. Непредубедени и обективни са показанията на двамата свидетелиполицейски служители А.Х. и П.Д., както и на свидетелката В. Д. които макар и да не са очевидци на случилото се допринасят за разкриване на обективната истина. Следа да бъде отбелязано,че свидетели от първите две групи са заинтересовани от делото, тъй като са близки родственици както на подсъдимия- А. Х. , така и на пострадалия Л. П.. Следва да се посочи, че в изложеното от първата и втората група свидетелски показания има сходство и са еднопосочни по отношение на това, че пръв частният тъжител е нанесъл удар на подс. Х..