Определение № 19464 от 17.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19464 гр. София, 17.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно частно гражданско дело № 20261100506864 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 321 от ГПК .

Образувано е по частна жалба вх.№ 189601/15.06.2026г. по регистъра на СРС депозирана от З. И. К., ЕГН ********** срещу Определение № 15592/10.06.2026г. по гр.д. № 41891 по описа за 2025г. по описа на Софийски районен съд, 181-ви състав. Навела е твърдения, че за неявяването й в първото съдебно заседание имало уважителни причини и неправило е прекратено делото. Само 9 дни преди заседанието постъпила на работа в „Спорт депо“АД на длъжност продавач-консултант по трудов договор от 01.06.2026г. Договорът бил със срок за изпитване, длъжността й изисквала присъствие на работното място, прекият й ръководител отказал да я освободи от работа за явяване в съда поради невъзможност за осигури заместник в същия ден. Така осъществените факти представлявали непреодолимо препятствие по смисъла на чл. 142, ал.2 от ГПК. Служебната ангажираност представлявала уважителна причина за неявяването й пред съда. Волята й за развод била потвърдена от процесуалния й представител в първото о.с.з. , тогава съдът бил уведомен за служебната ангажираност на ищеца. Целта на задължението по чл. 321, ал.2 от ГПК било съдът да може да се увери в сериозността и категоричността на волята на ищеца за прекратяване на брака.

При изрично изявление в тази насока пред съда от пълномощника й , то презумпция за липса на решителност била опровергана.

Ответникът С.П.К., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил жалбата. Посочил е, че с определин4то по насрочване на ищцата са дали указания, че следва да се яви лично и за последиците от неизпълнение на това задължение. В съдебно заседание ищцата не се явила, не бил доведен и допуснатия й свидетел, процесуалният представител на ищцата не представил доказателства за уважителни причини за неявяването на ищеца и на 1 свидетеля. Твърденията в частната жалба за сключен трудов договор 9 дни преди о.с.з. били несериозни, с частната жалба не били представени доказателства , сочещи че е била възпрепятствана и в невъзможност да се яви.

Всеки работел от 9 ч. до 17 ч. и това не било уважителна причина за отлагане на делото. За отсъствие от работа се издавало съдебно удостоверение от съда .

Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение по чл. 44а, ал.1 от ЗА.

Съдът като обсъди жалбата и доказателствата по делото намира следваното от фактическа страна:

Производството пред СРС е образувано по искова молба вх. № 259059/29.07.2025г. на З. И. К., ЕГН ********** срещу С.П.К., ЕГН **********, с която е поискала от съда да прекрати брака между страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответника, да й предостави упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния им син, като осъди ответника да му заплаща месечна издръжка , определи конкретно посочен в исковата молба режим на лични отношения на бащата и детето, като след прекратяването на брака носи предбрачното си фамилно име, семейното жилище – ап. ****, вх. В, гр. София , се предостави за ползване на ищеца и на детето от брака. С исковата молба ищецът е представил пълномощно , с което е упълномощил адв. И. да я представлява по делото, включително и да предявява брачни искове и искове за гражданско състояние, за изменя исканията, да сключва спогодби, признава искания, оттегля, отказва от искове.

Ответникът С.П.К., ЕГН ********** чрез назначения му особен представител е посочил, че бракът следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, като упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете следва да се предоставят на ищеца , режим на лични отношения следва да е този, поискан от ищеца, ищецът след прекратяването на брака да носи предбрачното фамилно име, семейното жилище да се предостави за ползване на ищеца и на непълнолетното дете, но съдът да не се произнася по вината, защото изтърпявал наказание лишаване от свобода, издръжката за детето да е 400лв.

С определение от 06.04.2026г. районният съд е насрочил делото за разглеждане на 10.06.2026г. от 15:30ч. като е указал на страните че следва да се явят лично за изслушване по чл. 59, ал. 8 от СК, а на ищеца – че следва да се яви лично , че при неявяване без уважителна причина и представяне на доказателства за същото, делото ще бъде прекратено, допуснал е на ищеца един свидетел при довеждане

В проведеното на 10.06.2026г. съдебно заседание ищецът не се е явил лично, за него се е явил пълномощникът му адв. И., заявила, че ищецът е на работа и това е причината да не се яви, поискала е да се даде ход на делото.

С Определение от 10.06.2026г. районният съд е прекратил делото поради неявяване на ищеца в първото о.с.з. без уважителна причина, като е 2 разпоредил на особения представител на ответника да се изплати възнаграждението по внесения от ищеца депозит.

Пред въззивния съд е представен трудов договор, носещ подпис за страните по него, съгласно който на 01.06.2026г. ищцата е сключила трудов договор със „Спорт Депо“АД за неопределен срок със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя за длъжността „продавач консултант“ с работно време от 8 часа изчислявано сумирано, като работникът следва да се яви на работа на 01.06.2026г.

При така установеното от фактическа страната съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от процесуално легитимирано лице и като такова е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 321, ал. 2 от ГПК при иск за развод ищецът следва в първото публично съдебно заседание да се яви лично, неизпълнение на това задължение без уважителна причина е основание за прекратяване на делото. Санкцията по чл. 321, ал. 1, изр. 2 ГПК се прилага тогава, когато неявяването лично пред съда е демонстрация на ищеца, че не е категоричен в намерението си да прекрати брака с ответника. При такава хипотеза производството следва да бъде прекратено, защото тогава се предполага, че бракът може да бъде заздравен и запазен.

В случая по делото се установява от протокола от 10.06.2026г. и определението от 06.04.2026г., че районният съд е указал задължението на ищеца по чл. 321, ал.2 от ГПК и последиците от неизпълнението му, че в насроченото о.с.з., за което ищецът е редовно уведомен, ищецът не се е явил лично, явил се е пълномощника му, поискал да се разгледа делото.

Съдът приема, че в случая по делото не е установено неявяването на ищеца в първото о.с.з. пред районния съд да установява, че ищецът не е категоричен в намерението си да прекрати брака с ответника, че този брак може да бъде заздравен. Действително, по делото не са представени преки доказателства за твърденията на ищеца за причините за неявяване му пред съда. Житейски неоправдано обаче би било да се очаква от ищеца да представи писмено признание от работодателя , че е нарушил разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от КТ или да ангажира свидетелски показания на очевидци на разговор между ищеца и прекия му ръководител във връзка с явяването му в съдебно заседание пред СРС. Същевременно, в случая събраните по делото доказателства, обсъдени в съвкупност и при съобразяване на процесуалното поведение на ищеца обосновават извод, че желанието на ищеца да разкъса брачната връзка с ответника е категорично. Приетият по делото трудов договор установява, че е сключен само 9 дни преди съдебното заседание пред СРС и че договорът е с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване.

Последните две обстоятелства при съобразяване на опитните правила обосновават извод, че ищецът не се е явил пред СРС, за да не дава основание 3 на работодателя си да прекрати трудовото му правоотношение , а не поради колебливо намерение да прекрати брака си с ответника. Този извод следва и от поведението на ищеца пред СРС, но и пред СГС - явяване пред СРС на пълномощник на ищеца, изявлението на последния, че ход на делото следва да се даде, че причината за неявяването на ищеца пред съда е служебната му ангажираност. В подкрепа на този извод е и оспорването от ищеца на определението на СРС за прекратяване на делото.

При така възприето съдът приема че жалбата е основателна и следва да се уважи.

Мотивиран от горното, Софийски Градски Съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 15592/10.06.2026г. по гр.д. № 41891 по описа за 2025г. по описа на Софийски районен съд, 181-ви състав.

В Р Ъ Щ А делото на СРС, 181-ви състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4