Определение № 2128 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2128 гр. София, 01.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501680 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба вх.№ 56687/27.04.2026 г. на И. П.

С., подадена лично, срещу Определение № 7227 от 29.03.2026 г., постановено по гр.дело № 195/2026 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-30 състав, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца за предоставяне на правна помощ и за освобождаването му от държавна такса и разноски.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 15.04.2026 г., а частната жалба е подадена чрез Министерство на правосъдието на 21.04.2026 г.) от легитимирана да обжалва страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. С оглед характера на производството, на този етап не се дължи държавна такса.

Предвид горното частната въззивна жалба е редовна и процесуално допустима.

Поддържа се, че неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че първоинстанционният съд лишава жалбоподателя от право на защита и от достъп до съд. Твърди се, че ищецът е социално слаб, без движимо и недвижимо имущество, разведен, с много заболявания, получава социални помощи в затвора. Поддържа се, че е правно неграмотен.

Жалбоподателят моли съда да отмени определението и вместо него 1 постанови друго, с което да уважи изцяло молбата. Посочва, че желае по реда на ЗПП да му бъде назначен адвокат С. Д. М. от САК.

Въззивният съд и след като се запозна със становището на жалбоподателя и приложеното гр.дело № 195/2026 г. по описа на Софийски градски съд, І-30 състав намира следното:

От фактическа страна:

Гр.дело № 195/2026 г. по описа на Софийски градски съд, І-30 състав е образувано по искова молба на И. П. С. срещу Д. Т.-бивш Началник на Софийски централен затвор, с която е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 50 000 евро, в пряка причинна връзка от поведението на ответника, изразяващо се в наказване на ищеца със Заповед № 001/05.01.2021 г. с 14 денонощия наказателния килия, която заповед впоследствие е отменена от АССГ на 19.01.2021 г. Въпреки определението на АССГ, ищецът не бил изведен от карцера в периода от 19.01. до 24.01.2021 г., с което му било ограничено свободното придвижване и общуване.

С Разпореждане № 4536/12.02.2026 г. първоинстанционният съд и на основание чл.129, ал.3 от ГПК е върнал исковата молба, поради неизпълнени указания за отстраняване на констатираните нередовности.

Това разпореждане е отменено с Определение № 790/12.03.2026 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 598/2026 г. по описа на Апелативен съд-София и делото върнато на първоинстанционния съд с указания последният да се произнесе по исканията на ищеца за предоставянето му на правна помощ и освобождаване от държавна такса и разноски.

В изпълнение указанията на въззивния съд, първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното определение като отхвърлил исканията по съображения, че предявеният иск е очевидно неоснователен, защото от една страна не е подкрепен с никакви доказателства, а от друга е напълно неконкретизиран.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок и по гореизложените вече съображения се явява редовна и процесуално допустима.

2

Ето защо частната жалба ще следва да бъде разгледана по същество.

Частната жалба е основателна, но по съображения различни от изложените в нея.

Първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт.

Съдът не е извършил надлежна проверка, относно подсъдността на така предявения иск на гражданския съд, т.е. компетентен ли е да реши такъв вид спор.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът претендира вреди от налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, което в последствие е отменено с Определение на АССГ.

С оглед горното твърдение, то приложимият закон по иск за обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразно издадена заповед на Началника на затвора, е евентуално чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а делата образувани по такива искове, са подсъдни на административните съдилища.

Отделно от горното и доколкото се претендира вреда, нанесена на лишен от свобода, то е налице и специалната разпоредба на чл.284, ал.1 ЗИНЗС, която изрично урежда отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода. Този иск подлежи на разглеждане пак от административните съдилища. В този смисъл Определение № 2417 от 11.05.2026 г. по к.ч.гр.д. № 1288/2026 г., 5 чл. с-в на ВКС и ВАС.

С оглед на горното първоинстанционният съд се е произнесъл извън рамките на своята компетентност и по спор, който не е подсъден на гражданските съдилища, поради което определението му следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото върнато на първоинстанционния съд за извършване на преценка относно подсъдността на спора на гражданския съд и евентуалното му изпращане на компетентния съд.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение № 7227 от 29.03.2026 г., постановено по гр.дело № 195/2026 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-30 състав и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на настоящото определение.

3

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, с частна жалба в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от същото на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4