Решение № 91 от 11.04.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. ХАСКОВО, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д. Г. П. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20235600500040 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №555/30. IХ.2022 г. постановено по гражданско дело №1556/2021 г. Районен съд-Хасково приема за установено, че С. С. Л., ЕГН **********, от гр*** , дължи на „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление - гр.София, Район „Изгрев", бул."Драган Цанков" № 37, следните суми: 5000 лева - главница; 2 808.94 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 22.03.2018г. до 10.03.2021 г. 16.67 лева - обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от 11.03.2021г. до 22.03.2021г, дължими по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *** г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 23.03.2021г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед

№ 260255/25.03.2021г. за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.417 от ГПК поЧ.гр.д. № 634/2021г. по описа на Районен съд-Хасково.

1

С решението се осъжда С. С. Л., ЕГН **********, от гр.***, да заплати на „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление - гр.София, Район „Изгрев", бул."Драган Цанков" № 37, сумата от 1646.40 лева, от която 815.27 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 634/2021 г. по описа на Районен съд-Хасково и 831.13 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело.

Обстоятелства по въззива

С. С. Л., ЕГН **********, от гр.*** е останал недоволен от постановеното решение, поради което го обжалва като неправилно и незаконосъобразно с искане същото да бъде отменено и предявените претенции от страна на ищеца отхвърлени.

Въззивникът посочва,че неправилно съдът не възприел направения от него възражение за настъпила погасителна давност. Процесния договор за кредит бил сключен на 15.Х.2007 г. със срок 15.Х.2009 г. с въведена неравноправна клауза относно автоматично удължаване на договора с една година. Последното направено плащане било на 11. VI.2009 г. същото не било сторено от Л.. Самата кредитна карта била изтекла през месец октомври 2009 г. когато бил и краят на договора.Тази карта не била преиздавана,като след посочения период от време същата не е могла и да бъде ползвана.

От друга страна сочи Л. пълното усвояване на кредитния лимит било осъшествено на 20.VI.2008 г.Според въззивникът договорните отношения между страните били прекратени с изтичане действието на кредитната карта на 15.Х.2009 г.Именно тази дата следвало да се приеме за настъпил падеж по кредита и съответно начална дата на погасителната давност.

При постановяване на решението си първата инстанция,сочи Л.,неправилно приложила т.18 от Тълкувателно решение №4/18.VI.2014 г. на ВКС.Не било възможно банката да се ползва от собственото си противоправно поведение,като повече от 10 години да не обявява кредита за предсрочно изискуем.Не било възможно кредитът да се обяви за предсрочно изискуем,след като вземането било погасено по давност.Въззивникът извежда и че нямало правна възможност след като едно договорно задължение било прекратено,да започне да тече нова давност по същото с обявяване на предсрочна изискуемост,което поставяло и банките в привилегировано положения спрямо клиентите си.

С. Л. излага доводи и че следвало правилата по ЗЗП и ЗПК да се прилагат и по процесния договор,които макар и приети по-късно от възникването на договорната връзка-15.Х.2007 г. а именно през 2015 г. били обвързващи.В случая автоматичната подновяемост на процесния договор се обхващала от тези нови законови норми след приемането им.Поради това след влизането в сила на чл.143 т.8 А от ЗЗП се следвало ,че погасителната давност била изтекла за вземането на 15.Х.2020 г. или към предоставянето съобщението за предсрочна изискуемост на кредита на 21.Х.2020 г. е бил осъществена хипотезата на погасителната давност.

„Първа инвестиционна банка" АД представя отговор на въззивната жалба,с който намира същата неоснователна,а постановеното съдебно решение правилно и законосъобразно.

2

Възражението на въззивникът относно изтеклата погасителна давност не било състоятелно.Кредитът не бил станал изискуем към 19.IХ.2009 г.,тъй-като към тази дата бил падежът на минимална погасителна вноска съобразно т.18 от Общите условия по договора,а не падежът за изплащане на цялата главница.Същият би могъл да стане изискуем само при покана от страна на кредитора,съобразно т.18 от ТР №4/18.VI.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ и при неплащане на определен брой вноски,като банката обяви предсрочната му изискуемост.Според въззиваемата страна предсрочната изискуемост не настъпвала без да има налице обявяване от банката на кредита за предсробно изискуемо и известяване на длъжника за това.При договора за кредитна карта нямало погасителен план,тъй-като кредитът се предоставял като овърдрафт по картова разплащателна сметка до разрешения лимит.Поради това сочи банката с плащането на минималната погасителна вноска се осъществявало намаляване на дебитното салдо по картовата разплащателна сметка,без това да води до погасяване на главница или лихва,както било при обикновения банков кредит.

Поради това и било неоснователно възражението на въззивникът ,че вземането за главница било погасено по давност.

Банката сочи и че страните са били обвързани от процесния договор да 21.III.2021 г. когато същият е обявен за предсрочно изискуем,респективно заявлението за издаване на заповед за изпълнение било след тази дата23.III.2021 г.Поради това и не била изтекла погаситгелната давност.

Въззиваемата страна извежда и че обявяването на кредита за предсрочно изискуем било право на банката,а не задължение,поради това само от нейната преценка зависело кога ще упражни същото.

Неоснователен бил и доводът във въззивнага жалба от страна на С. Л. по наличието на неравноправна клауза относимо автоматичното подновяване срока на използване на овърдрафта по картовата разплащателна сметка съобразно чл.143 т.8А от ЗЗП,което водело до нищожността й на основание чл.146 ал.I от ЗЗП. Към датата на сключване на процесния договор-15.Х.2007 г. не съществували въпросните разпоредби,влезли в сила на 01. VIII.2015 г. поради което не можели и да се прилагат към договорната връзка.

Според банката не било налице и твърдяното прекратяване на договора от страна на въззиваемият.В случая следвало да се посочи,че имало ясно разграничение между срок на ползване на овърдрафта-15.Х.2009 г. по т.3 от договора и срока за прекратяването му.Съобразно чл.36.1 от раздел ХVII от общите условия,изрично приети от въззивника чрез подписани от него нарочни декларации в тази насока,срокът на овърдрафта се удължавал автоматично всеки път за нов едногодишен срок,ако титулярят не уведоми банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок или ако банката не е уведомила титуляря за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок.Въззиваемата страна посочва и че извън тези случаи договорът между страните се прекратявал по всяко време от срока на действието му – едностранно от титуляря с 60 дневно писмено предизвестие до банката или едностранно от банката с 30 дневно предизвестие до титуляра,по аргумент от чл.36.2.

Банката извежда и че след като кредитополучателят е спрял да възстановява ползвание кредитен лимит,временно било спряно ползването на овърдрафта поради обстоятелството,че по сметката е нямало налрични средства.Това състояние обусловило и отказа на банката да издаде нова 3 кредитна карта,като технимеско средство за ползване на кредитния лимит по овърдрафта,поради липса на основание за това-кредитополучателят не бил възстановил ползваните от него средства и е нямало какво повече да усвоява.Въпреки това обаче кредит е сотанал отворен-при внасяне на средствата по сметката от кредитополучателят по ползвания кредитен лимит,банката веднага би издала нова кредитна карта с право отново да се ползва разрешения кредитен лимит.Именно датата 15.Х.2009 г. посочвала валидността на издадената кредитна карта,след който при наличие на възстановени средства по сметката по кредитния лимит,станите приемат че се удължава действието автоматично ползвънето на овърдрафта за още една година,освен ако страните по договора не направели воелизявление в насока на прекратяването на договора.

Банката посочва,че в същност погасителната давност започвала да тече от обявяването на кредита за предсрочно изискуем с връчване поканата на длъжника,а не от датата посочена в договора като срок за ползване на овърдрафта.

Процесния договор според банката не съдържал неравноправни клаузи,а и всички те били индивидуално уговорени с потребителя,което на собствено основание изключвало неравноправността им.От друга страна съобразно практиката на ВКС ясната и разбираема за обикновения потребител уговорка за възнаградителна лихва в договора за банков кредит не подлежала на преценка за неравноправност.

Не следвало да се прилагат към процесния договор,законови норми приети след възникването му.

Правни съображения и относими факти

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателят правни последици от първоинстанционния съд. Същата е обективиран израз на субективните му права на защита.

Първата съдебна инстанция е провела редовно производство, в рамките на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.В хода на проверката по чл.269 от ГПК не се установиха обстоятелства,които обосновават нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Такива доводи не сочат и страните по въззивното производство.Обект на преценка в настоящото дело е правилността на първоинстанционния акт в рамките на очертания предмет от въззивната жалба и отговора на същата.

Безспорно, е че съобразно заповед № 260255/25.III.2021 г. издадена по частно гр.д.№ 634/2021 г. на Районен съд-Хасково е разпоредено С. С. Л. да заплати на „Първа инвестиционна банка" АД следните суми 5000 лева - главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***; 31 284.26 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 19.11.2008г. до 10.03.2021г.; 1789.21 лева - наказателна лихва /неустойка/ за периода от 19.09.2009г. до 12.03.2020г; 175.79 лева - наказателна лихва 4

/неустойка/ за периода от 14.05.2020г. до 10.03.2021г; 16.67 лева обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от 11.03.2021г. до 22.03.2021г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -23.03.2021 г. до окончателното изплащане; 765.31 лева платена държавна такса и 49.96 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът по издадената заповед е упражнил правото си и е подал възражение в срок против посочените в заповедта за изпълнение негови задължения.На 15.06.2021г. заявителят е получил указания да предяви иск за установяване на вземането си и същият в срок е представил искова молба от 09.07.2021 г., за установяване съществуването на вземане в размер на 7 825.61 лева, представляващо част от вземането в общ размер на 38265.93 лева, за което е била издадена заповедта за изпълнение възоснова на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 634/2021г. по описа на Районен съд-Хасково и по която искова молба е образувано пръвоинстанционното производство.

Безспорно между страните по делото е,а и от доказателствата е видно,че действително на 15.Х.2007г. между банката в качеството на кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***г.Съобразно този договор банката предоставя на Л. кредит под формата на овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер па 5 000 лева, срещу учреден от кредитополучателя в полза на банката залог върху бъдещи вземания по банковите му сметки,с действие до 15.10.2009г.

Разпечатката съдържа 39 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd7f8a1d-3782-4604-923c-f9b2ba2c72dd