Решение № 260 от 13.08.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. София , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е в закрито заседание на дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка И.а

Петър Люб. Сантиров

Евелина Маринова като разгледа докладваното от Евелина Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100506469 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК, вр. чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по жалба на А.Д. Ш. срещу разпореждане от 15.04.2021 г. по изп. дело № 20217810400043 на ЧСИ Г.Д., с което по повод постъпило възражение от длъжника по изпълнителното дело съдебният изпълнител е отказал да намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 3 355, 58 лв. В жалбата са изложени съображения, че посоченият размер не отговаря на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се явява силно завишен. Отправя се искане за отмяна на обжалваното разпореждане.

Препис от жалбата е връчен на взискателя И.Г., която в срока по чл.436, ал.3 ГПК е депозирала писмено възражение. В същото са изложени съображения, че дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение е определено съобразно чл.10, ал.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което не е налице основание за намаляването му.

По делото са изготвени мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Г.Д., в които са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът намира следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20217810400043 по описа ЧСИ Г.Д., рег. № 781 1 на КЧСИ е образувано по молба на И.Г. от 19.01.2021 г. чрез адв. С.И. въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист от 16.11.2020 г. срещу А.Д. Ш. за сумата от 8 921, 41 лв. съдебни разноски; 3 500 лв. адвокатско възнаграждение; 258 лв. авансови такси на ЧСИ и такси по изпълнението и сумата от 170 452, 24 лв. вземане за главница, принудително събрани суми в хода на изп. дело № 20108530400210 на ЧСИ А.Д., или общо за сумата от 183 131, 65 лв.

С молбата за образуване на изпълнително дело е поискано налагането на запор на притежаваните от длъжника дялове в капитала на „НИМХЕЛТ“ ЕООД, както и извършването на справка относно наличието на банкови сметки и трезори и налагането на запор върху наличностите в тях.

Отправено е и искане да бъдат зачетени последиците на направено от И.Г. изявлението за прихващане между присъдената в полза на А.Д. Ш. сума от 146 535 лв., за която е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 48/2019 г. на САС и е образувано изп.дело № 202007810400702 на ЧСИ Г.Д., и процесната сума, присъдена в полза на И.Г., за която се иска образуването на изпълнително дело при ЧСИ Г.Д. – до размера на по-малката от двете суми.

Искането е оставено без уважение с разпореждане на съдебния изпълнител от 21.01.2021 г. по съображения, че последният не е компетентен да се произнася възражение за прихващане, което е съобщено на взискателя с уведомление на съдебния изпълнител изх. № 00992/22.01.2021 г., връчено на 26.01.2021 г.

Процесуалното представителство за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство по него е възложено от взискателите на адв. С.И. с договор за правна защита от 12.01.2021 г., от който е видно, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3 355, 58 лв. с ДДС, платимо в срок до 15.01.2021 г., за заплащане на което е представена разписка от 12.01.2021 г., подписана от адв. И., за получаване на сумата.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 00954/21.01.2021 г., за която няма данни да е била връчена, както и покана за доброволно изпълнение с изх. № 04123/17.03.2021 г., връчена на 23.03.2021 г., за сумите, предмет на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, както и сумата от 3 355, 58 лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело и 8 464, 19 лв. такси.

С молба от 02.02.2021 г. процесуалният представител на взискателя е поискал налагането на обезпечителна мярка запор върху всички суми, постъпили в полза на А.Д. Ш. в рамките на производството по изп.дело № 202007810400702 на ЧСИ Г.Д..

Наложен е запор върху дружествените дялове на длъжника в „НИМХЕЛТ“ ЕООД.

2

Изпратени са запорни съобщения с изх. № 955 и 956/21.01.2021 г. до „ЦКБ“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.

С писмо от 12.02.2021 г. от „ЦКБ“ АД съдебният изпълнител е уведомен, че длъжникът има открита сметка – без авоар, блокирана до пълния размер на дължимата сума, посочена в запорното съобщение, както и че има предходен запор по изп.дело 20178510401153 на ЧСИ М.П. за 2 004, 74 лв.

С писмо от 17.02.2021 г. от „Уникредит Булбанк“ АД съдебният изпълнител е уведомен, че сметката на длъжника е блокирана, както и че има предходен запор по изп.дело 20178510401153 на ЧСИ М.П. и че дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на свободен авоар.

Не са налице данни за удовлетворяване на вземането, предмет на изпълнителното дело.

На 06.04.2021 г. е постъпило възражение от длъжника срещу определения размер на адвокатското възнаграждение за представителя на взискателя, като се отправя искане за намаляването му до размера по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По така направеното възражение е депозирано становище от страна на процесуалния представител на взискателя.

С разпореждане от 15.04.2021 г., връчено на длъжника на 19.04.2021 г., съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, от страна по делото, която има интерес да обжалва акта, в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл.436, ал.4 ГПК, вр. чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК.

Съгласно чл.437, ал.3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В 3 тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.

Съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност /в посочения смисъл – решение № 393 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 5473/2014 г. на ВКС, ІV ГО/.

Според чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на длъжника. В настоящия случай същите са обективирани в поканата за доброволно изпълнение, подписана от съдебния изпълнител, поради което липсата на отделно постановление за определянето им не обосновава извод за допуснато съществено закононарушение.

Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК /по арг. от задължителните разяснения, дадени с т.1 от ТР № 6/2012 по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Установи се, че процесуалното представителство по изпълнителното дело взискателят е възложил на адв. С.И. по силата на договор за правна защита, като е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 3 355, 58 лв. с ДДС за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство по него, за заплащане на което е представена разписка.

По повод релевираното от жалбоподателя възражение съдът следва да прецени дължимостта на това възнаграждение и дали същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Тази преценка следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.

Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: т.

1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; т.2 – за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 – 7, а в конкретния в случай – по чл.7, ал.2, т.5.

От страна на процесуалния представител на взискателя е депозирана молба от 19.01.2021 г. за образуване на изпълнителното дело, с която е поискано налагането на запор на дружествени дялове на длъжника и на банкови сметки, които бъдат установени след извършване на справка от страна на съдебния изпълнител. Депозирана е и молба от 02.02.2021 г., с която е отправено искане за налагане на запор на всички суми, постъпили в 4 полза на А.Д. Ш. по изп.дело № 202007810400702 на ЧСИ Г.Д., при когото е висящо и процесното изп. дело. Предвид изложеното следва да се приеме, че освен образуване на изпълнителното дело, от страна на пълномощника на взискателя са извършени и действия с цел удовлетворяване на паричните вземания, поради което е осъществена предпоставката на чл.10, т.2 от Наредбата. При така формираните от съда изводи следва да се приеме, че минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случая възлиза на сумата от общо 3 355, 58 лв. с ДДС, представляваща сбор на сумата от 200 лв. по чл.10, т.1 от Наредбата и сумата по 2 596, 32 лв. по чл.10, т.2 от Наредбата, както и начислен ДДС.

От изложеното следва, че приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение не надвишава минимално дължимото такова съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което искането за намаляването му се явява неоснователно.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на А.Д. Ш. срещу разпореждане от 15.04.2021 г. по изп. дело № 20217810400043 на ЧСИ Г.Д., с което е отказано намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5