Решение № 40 от 13.04.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. ХАСКОВО, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Търговско дело № 20215600900153 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава ХХХ I, чл.365 и сл. от ГПК.

Представена е искова молба от С. И. П.,ЕГН: **********,********* и Ч.

И.

П.,ЕГН:**********,********* против

„Тиви груп“

ООД,ЕИК*********,********* с предявени два активно субективно съединени осъдителни иска с правно основание чл.125 ал.III от Търговския закон и два акцесорни осъдителни иска с правно основание чл.86 от ЗЗД както следва:

Да се осъди „Тиви Груп" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя на дружеството - В.Н.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, да заплати на С. И. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, чрез адвокат Д. К. Д., частично сумата 30 000 лв. дължима на основание чл.125 ал.3 от ТЗ, представляваща част от пазарната цена на притежаваните от него 120 дяла по 10 лв. всеки един от капитала на дружеството или от общо дължимата от ответника сума в размер на 1 500 000 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане;

1

Да се осъди „Тиви Груп" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********,представлявано от управителя на дружеството - В.Н.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, да заплати на Ч. И. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: *********, чрез адвокат А. М. Д. частично сумата 30 000 лв. дължима на основание чл.125, ал.3 от ТЗ, представляваща част от пазарната цена на притежаваните от него 120 дяла по 10 лв. всеки едян от капитала па дружеството или от общо дължимата от ответника сума в размер на 1 500 000 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

След произнасяне на АС-Пловдив с определение №89/07. III.2022 г. постановено по ч.т.д. №76/2022 г. следва да се приеме,че изведеното в исковата молба очертава надлежно предявен спор от търговско естество,поради което се следва осъществяване на производство по размяна на книжа между страните по реда на Глава ХХХII от ГПК,предвид чл.365 т.3 от ГПК.

За да обосноват претенцията си ищците твърдят,че ответното дружество било учредено през 1994 г. с решение на ОС-Хасково от 10. V.1994 г. по ф.д.

№83/1994 г.,като от 31. VI.2008 г. било пререгистрирано в Търговския регистър при Агенцията по впискванията.Основен предмет на дейността на дружеството била търговията с търкалящи се лагери,ремъци,вериги и др. в страната и чужбина.Дружеството било с капитал 6 000 лева разпределени в 600 дялра по 10 лева всеки.Учредители и съдружници били общо пет човека В.Н.М. с 210 дяла,С. И. П.-120 дяла,Ч. И. П.-120 дяла,И. И. Р.-120 дяла и Н.Б.М.-30 дяла.Всички те освен представители били и суправители,като го представлявали заедно и поотделно.

С промени вписани в Търговския легистър на 01. IV.2019 г. единствен управител и представител на дружеството станал В.М..Ищците излагат твърдения,че след това лицето установило едноличен контрол върху дружеството и цялата му дейност,което довело до нарушения при съставяне на

ГФО,изплащане на дивиденти,назначаване на експертсчетоводители,пълно игнориране на останалите съдружници, непредставяне на информация за дейността на дружеството,отказ да свика общо събрание,,еднолично разпореждане с въпроси от правомощията на общото 2 събрание и др. подобни действия,сочещи на еднолично управление на търговеца,относно счетоводния баланс към края на месеца,през който е настъпило прекратяването,какви са имуществените последици след прекратяването на членството.

Предвид на изложеното двамата ищци сочат,че се налагал извода,че при евентуално напускане на съдружник от дружеството,отново В.М. щял да вземе решенията относно реда и предпоставките за прекратяване на членството

Поради това и двамата ищци твърдят,че настоящата искова молба следвало да се счита за предизвестие по чл.125 ал.II от Търговския закон за напускането на дружеството от тях.

Излагат се доводи и че по образуваните търг. дела в Окръжен съд - гр.

Хасково, а именно: търг. дело № 154 / 2021 г. и търг. дело № 157 / 2021 г., ответното дружество, чрез своите двама процесуални представители е направило признания и по двете дела, че е получило исковите молби на 10.01.2022 г., в които е било отразено изявлението на двамата ищци, които сега са ищци и по настоящото дело, че съгл. чл.125, ал.2 от ТЗ желаят с изтичането на тримесечен срок да прекратят членствените си отношения с ответното дружество. Срокът на предизвестието е изтекъл на 11.04.2022 г.

В тази насока се твърди и че обстоятелството, че ищците не са съдружници в ответното дружество и факта, че срокът на предизвестията им е изтекъл бил констатиран и от Окръжен съд-Хасково - съгласно Протокол № 85 от 16.05.2022 г., съдът е установил, че ищците не притежават качеството на съдружници в дружеството, отчитайки правните последици, свеждащи се до изгубване качеството им на съдружници, свързани с изтичане на срока на отправените предизвестия - 10.04.2022 год.

В исковата молба се твърди,че видно от протокол от общо събрание на „Тиви Груп" ООД“ с нотариална заверка на подписите № 2604/12.04.2022 г . и нотариална заверка на съдържанието № 2605/12.04.2022 г. на нотариус Росен Стоименов, рег. № 096 и район на действие РС-Д.град. общото събрание на съдружниците в „Тиви Груп" ООД, удостоверява прекратяването на членството като съдружник в дружеството на Ч. И. П. притежавал 120 дяла по 10 лева всеки дял-общо номинална стойност 1200 лева, поради отправено предизвестие на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ на 10.01.2022 г. което е изтекло 3 на 11.04.2022 г. (решение № 1 на ОСС, обективирано в цитирания протокол) и удостоверява прекратяването на членството като съдружник в дружеството на С. И. П. притежавал 120 дяла по 10 лева всеки - общо номинална стойност 1200 лева, поради отправено предизвестие на основание чл. 125, ал. 2 от 73 на 10.01.2022 г., което предизвестие е изтекло на 11.04.2022 г. (решение № 2 на ОСС. обективирано в цитирания протокол).

Според ищците тези решения били извънсъдебно признание на фактите, че 1/ е налице валидно отправено предизвестие на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ; 2/ същото е достигнало до предвидения в закона адресат; 3/ законоустановения срок, възприет и в Дружествения договор е изтекъл на 11.04.2022 г. Тези изрични волеизявления на ОСС в ответното дружество са обективирани в официален документ - Протокол с нотариална заверка на подписа и съдържанието.

Ищците сочат и че съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. В процесния случай, срокът на предизвестието с изтекъл на 10.04.2022 г. Следователно ответното дружество е следвало да изготви счетоводен баланс към 30.04.2022 г. (края на месеца, през който е настъпило прекратяването). Такъв баланс и към настоящия момент не е изготвен, което категорично е неизпълнение от страна на ответното дружество на законоустановените му задължения.Ето защо, се сочи,че невярно било твърдението в отговора на исковата молба нямало отправено такова предизвестие.

Ответното дружество представя отговор на исковата молба,като излага тезите,че същата е недопустима и евентуално неоснователна.

Относно допустимостта на претенциите е влязло в сила произнасяне на АС-Пловдив с определение №89/07.III.2022 г. постановено по ч.т.д. №76/2022 г.

По същество „Ти Ви Груп“ ООД сочи неоснователност на предявените искове.

Същото не оспорва,че ответното дружество било учредено през 1994 г. с решение на ОС-Хасково от 10.V.1994 г. по ф.д.№83/1994 г.,като от 31. VI.2008 г. било пререгистрирано в Търговския регистър при Агенцията по 4 впискванията.Основен предмет на дейността на дружеството била търговията с търкалящи се лагери,ремъци,вериги и др. в страната и чужбина.Дружеството било с капитал 6 000 лева разпределени в 600 дялра по 10 лева всеки.Учредители и съдружници били общо пет човека В.Н.М. с 210 дяла,С. И. П.-120 дяла,Ч. И. П.-120 дяла,И. И. Р.-120 дяла и Н.Б.М.-30 дяла.Всички те освен представители били и съуправители,като го представлявали заедно и поотделно.

Всички останали твърдения на ищците били спорни и невярни. По настоящото дело с оглед заявеното правно основание-чл.125 ал.3 ТЗ и формулирания петитум от правно значение били само следните факти и обстоятелства: 1.Отправено ли е надлежно предизвестие от съдружниците за напускане на дружеството до общото събрание на съдружниците. 2.Ако има такова надлежно предизвестие, изтекъл ли е предвидения в ТЗ/дружествения договор срок на предизвестието. 3.Прекратено ли е надлежно членството на ищците поради напускане и от коя дата. 4.Какъв е размера на ликвидационния дял на съдружника, определен съобразно счетоводния баланс към края на месеца, в който е прекратено членството. За тези релевантни факти в исковата молба нямало никакви конкретни твърдения и обстоятелства освен инкорпорираното в исковата молба изявление за напускане на другжеството, което не е породило никакъв правен ефект.Всички други твърдения кой какво правил и защо след 2019 г. нямат никакво отношение по настоящото дело не следва да се вземат предвид и да се обсъждат от съда, включително за тях не следва да се допускат никакви доказателства на ищците.

Ответникът сочи,че съдът следвало да прецени дали настоящата искова молба може и следва да се счита за „Писмено предизвестие" по смисъла на чл. 125, ал. от ТЗ, за напускането на дружеството от съдружниците Ч. И. П. и Светлозар И. П., доколкото страна е дружеството, представлявано от съдружниците, а не общото събрание на съдружниците, до което следва да се отправи предизвестието за да е надлежно.

Ако съдът приемел, че предизвестието е надлежно, то е видно, че при предявяване на иска не е изтекъл предвидения от дружествения договор вр.

ТЗ тримесечен срок за предизвестието и то не е породило никакви правни последици.

5

Ответното дружество сочи и че напълно недопустимо и неоснователно се претендира от всеки от ищците частично сумата 30 000 лв. дължима на основание чл. 125. ал.3 от ТЗ, представляваща част от пазарната цена на притежаваните от него 120 дяла по 10 лв. всеки един от капитала на дружеството или от общо дължимата от ответника сума в размер на 1 500 000 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Съгласно чл. 125 ал.3 ТЗ имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.Законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става на база пазарна цена на активите.

Ответникът твърди,че съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти -Решение № 64/09.06.09 г. по т.д. Хе 504/08 г. на II т.о. и Решение № 87/06.06.2012 г. по т.д. № 468/11 г. на II т.о. В компонентите за формиране на равностойността на дела не се включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, а изчислението се извършва въз основа на т.нар. чист актив / без собствения капитал, резерви и финансов резултат/ - Решение № 224/10.09.10 г. по т.д. № 765/08 г. на I I т.о.

Законодателят императивно е определил конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените отношения на съдружника - също и Решение № 120/10.07.2012 г. по т.д. № 781/11 г. на II т.о. В Решение № 405/25.06.2001 г. по т.д. № 144/07 г. на I т.о. е допусната възможността в дружествения договор да се уговори при напускане на съдружник, същият да получи дяловата си вноска, но и е обявена за нищожна клаузата в договора, според което напускащият съдружник получава само тази сума, но не и равностойността на дружествения си дял по чл. 125, ал. З ТЗ. Това решение не представлява задължителна за съдилищата практика, но по същество не предписва и не тълкува закона в смисъл, че за съдружника възниква право на възстановяване на направената дялова вноска при прекратяване на участието, независимо и самостоятелно от уредбата на имуществените отношения по чл. 125, ал. З ТЗ.