Определение № 2238 от 08.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2238 гр. Бургас, 08.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Нася Ив. Япаджиева като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501512 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано е по частна жалба на Д "Социално подпомагане"- гр. Бургас, ЕИК 1210150560314, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Лазер бл. 89, вх.А, представлявана от Директора – Алина Конкьова против разпореждане № 8279 от 08.08.2023г. поч. гр. д. № 4619/2023 г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Н. А. Ч., по реда на чл. 417, ал. 1, т. 7 ГПК за следните суми: 13,68 лева – мораторна лихва върху главницата, изплатена на 12.10.2022 г., за периода от 12.10.2022 г. до 31.07.2023 г., 6,93 лева - мораторна лихва върху главницата, изплатена на 13.03.2023 г., за периода от 13.03.2023 г. до 31.07.2023 г., както и за сумата над 23,39 лева до пълния претендиран размер от 25 лева, представляваща разноски по делото.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми за лихва за забава. Твърди, че неправилно са интрепретирани постановките на ТР № 4/2014г. – т.4а и ТР № 1/2005т., тъй като ВКС се е произнесъл по въпроса налице ли са основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.2 и т.3 ГПК за вземания произтичащи от неизпълнение на поети с договор задължения и двете ТР са несотносими към настоящи казус. Сочи, че във влязлата в сила заповед за възстановяване на полощи получени по реда на чл.10а от ЗСПД е документ посочен в т.7 на чл. 417 ГПК. Счита, че дължимостта на акцесорното вземане за лихва е обективирано в акта и размера е определяем. Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено 1

Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на жалбоподателят и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

БРС е сезиран от жалбоподателя със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, ал. 1, т. 7 от ГПК и изпълнителен лист срещу Н. А. Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за заплащане на следните суми, дължими по силата на Заповед № 0201-РД01-0060/12.05.2023 г. на Директора на ДСП-Бургас за възстановяване на помощ получена по реда на чл. 10а ЗСПД: 300 лева – главница, изплатена както следва: 150 лева, изплатени на 12.10.2022 г. и 150 лева – на 13.03.2023 г., 13,68 лева – мораторна лихва върху главницата, изплатена на 12.10.2022 г., за периода от 12.10.2022 г. до 31.07.2023 г., 6,93 лева - мораторна лихва върху главницата, изплатена на 13.03.2023 г., за периода от 13.03.2023 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото – 25 лева за заплатена държавна такса.

В заявлението е посочил, че основава вземането си на цитираната по горе Заповед № 0201-РД01-0060/12.05.2023г. на Директора на Д "СП" – гр. Бургас, с която е постановено възстановяване на предоставената помощ в полза на семействата, чиито деца са записани в първи, втори, трети и четвърти клас на училище, по реда на чл. 10а, ал. 7, т. 2 ЗСПД. Твърди, че Н. Ч. е получила помощ, в качеството на майка на детето – М. Н. Ч.. По късно при извършена проверка е установeно, че детето е отписано от училище през м.март 2023г и на основание чл. 10а, ал.7, т.2 от ЗСПД се дължи връщане на предоставената еднократна помощ.

Директора на Д"СП" - гр. Бургас е издал Заповед № 0201-РД01-0060/12.05.2023г. за възстановяване на получената сума от 300 лв. ведно със законната лихва за забава дължима от датата на получавана на сумата, а именно за 150.00лв. считано от 12.10.2022г. и за 150.00лв. считано от 13.03.2923г. Заповедта е вл. в сила.

Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПД за претендираната главница, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на вземанията, както и за разноски по делото съразмерно на уважената част от искането.

С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението за следните суми: 13,68 лева – мораторна лихва върху главницата, изплатена на 12.10.2022 г., за периода от 12.10.2022 г. до 31.07.2023 г., 6,93 лева - мораторна лихва върху главницата, изплатена на 13.03.2023 г., за периода от 13.03.2023 г. до 31.07.2023 г. или общо 20.61лв. – мораторна лихва, както и за сумата над 23,39 лева до пълния претендиран размер от 25 лева, 2 представляваща разноски по делото.

Като е приел, че мораторна лихва върху главницата не се дължи съгласно задължителните постановки на т. 4а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС предвиждащи, че не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението. На следващо място БРС е счел, че законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението заповед за незабавно изпълнение не може да бъде издадена, по аргумент от т. 4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, тъй като в заповедното производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, а в процесния случай в представения към заявлението документ по чл. 417, ал. 1, т. 7 ГПК, представляващ Заповед № 0201-РД010061/12.05.2023 г. на Директора на ДСП-Бургас за възстановяване на помощ, получена по реда на чл. 10б от ЗСПД, е посочено, че получената от длъжника еднократна помощ следва да бъде възстановена в пълен размер, ведно със законоустановената лихва, дължима от датата на получаване на помощта, но размерът на лихвата не е определен и не е определяем по посочен в административния акт начин.

Предвид така установените факти и като съобрази закона, Бургаският окръжен съд взе предвид, че вземането на кредитора е предпоставено от неизпълнение на задължението на родителя да осигури присъствието на детето в училище. Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗСПД, в случай на установена недобросъвестност и в случаите на чл. 10а ал. 7, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получаната семейна помощ, заедно със законната лихва. В случая е издадена заповед Заповед № 0201-РД01-0061/12.05.2023 г. на Директора на ДСП-Бургас, с която е наредено Н.

А. Ч. да възстанови отпуснатата й помощ в размер на 300, 00 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата, изплатена на 12.10.2022 г. / 150лв./ , за периода от 12.10.2022 г. до 31.07.2023 г., и върху главницата, изплатена на 13.03.2023 г. / 150лв./, за периода от 13.03.2023 г. до 31.07.2023 г.,

Към заявлението е приложена заповедта на Директора на Д "СП" – Бургас за възстановяване на помощта, ведно с обратна разписка за доставянето й от която е видно, че същата е връчена на Н. Ч. на 22.05.2023г. Липсват данни длъжникът Н. Ч. да се е възползвала от възможността за оспорване на заповедта по административен ред или за обжалване пред съда, следователно тя е влязла в законна сила на 06.06.2023г.

Настоящия състав счита, че доколкото е уточнено, че се дължи законната лихва за забава, не е необходимо посочване на конкретен процент на дължимата лихва в административния акт. Размера на задължението, може да бъде определено, тъй като е известен размера на законната лихва. По отношение размера и периода за който се дължи, настоящата инстанция, счита, че мораторна лихва се дължи не от плащането на сумата на правоимащия, а от влизане в сила на заповедта с която е разпоредено връщането. Основанието за издаване за заповед за изпълнение е заповедта на директора на ДСП – Бургас и забавата настъпва след влизане в сила на заповедта, тъй като едва след като длъжника е уведомен за заповедта той изпада в забава.

3

Във връзка с изложеното съдът счита че се дължи мораторна лихва върху сумата от 300.00 / триста/ лева за период от 06.06.2023г. до 31.07.2023г. която е в размер на 5.76 / пет лева и 76ст./, а не претендираната в общ размер мораторна лихва от 20.61лв.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 8279 от 08.08.2023г. по ч. гр. д. № 4619/2023 г. по описа на БРС, в частта с която е отхвърлено заявлението на АСП- Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, ЕИК/код по БУЛСТАТ 1210050560314 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Н.

А. Ч., ЕГН **********, за сумата 5.76 / пет лева и 76ст./ леваа – мораторна лихва върху главницата за периода от 06.06.2023г. до 31.07.2023г. като вместо него и постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 1512/2023г. по описа на РС Бургас в полза на АСП - Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, ЕИК/код по БУЛСТАТ 1210050560314 против длъжника Н. А. Ч., ЕГН **********, за сумата от 5.76 / пет лева и 76ст./ – мораторна лихва върху сумата от 300 / триста/ лева - главница за периода от 06.06.2023г. до 31.07.2023г.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8279 от 08.08.2023г. по ч. гр. д. № 4619/2023 г. по описа на БРС в частта с която за сумата над 5.76лв. до претендирания размер от 20.61лв. заявлението е отхвърлено.

ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за посочената в диспозитива на настоящото определение сума.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4