Решение № 4411 от 08.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4411 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Д. при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Р. Д. Гражданско дело № 20241100105396 по описа за 2024 година

Предявен e иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД .

Ищецът Г. З. Д. с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Я. Д. - САК е предявил против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София иск за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 07.01.2024 г. в размер на сумата от 26 000 лв., ведно със законна лихва върху нея считано от 26.01.2024 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.

Твърди, че вина за ПТП-то довело до телесните увреждания носи Т. Т. В.-водач на лек автомобил марка „Great”, модел „Wall” с peг. № ********* , а също твърди, че за този автомобил е имало валидна застраховка за Гражданска отговорност при ответното дружество.

Твърди,че в следствие на катастрофата е получил телесни увреждания и е претърпял неимуществени вреди-физически болки и страдания .

Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и експертизи.

Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна застраховка „ГО“ към датата на ПТП. Прави възражение за относно претенцията за начисляване на компенсаторна лихва, тъй като непосочването на банкова сметка от страна на увредения го поставя в забава.

Моли съдът да отхвърли иска и да му присъди разноски по делото.

Доказателствата са гласни и писмени.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 07.01.2024 год. се установява, че на същата дата около 15.45 часа по път 19 с посока на движение от гр.

Банско към гр. София , на около 1000 м след м. Предела е настъпило ПТП , при което управлявания от Т. Т. В. лек автомобил марка „Great Wall” с peг. № ********* поради неспазване на достатъчно дистанция е ударил отзад движещия се пред него лек автомобил марка „БМВ” , модел „535” с peг. № *********, управляван от Г. З. Д., който получил телесни увреждания от удара .

В двустранния протокол,който страните не оспорват, са описани следните увреждания по автомобилите: на л.а. „Great Wall” - „предна броня“, а на лек автомобил „БМВ” , модел „535” - „задна броня“ . На схемата е посочено,че удара е настъпил с предна част на задния автомобил в задната част на предния такъв.

По делото няма спор, че за лек автомобил „Great Wall” с peг. № ********* е имало валидна застраховка за Гражданска отговорност към датата на катастрофата при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД по застрахователна полица № BG/22/123000538268.

От заключението на вещото лице по назначената АТЕ, прието от съда за професионално и обективно и неоспорено от страните, се установява следния механизъм:

На 07.01.202г. около 15.45 часа по път 19 в посока от гр. Банско към гр. Симитли се е движел л.а. „ БМВ 535“ с per. № *********, управляван от Г. Д. със скорост от порядъка на 30 км/ч.

Поради ситуация пред него водачът на л.а. „БМВ“ е намалил скоростта и е спрял ,при което движещия се зад него със скорост от порядъка на 30 км/ч л.а. „Great Wall” , управляван от Т.

В., също намалява с коростта, но не успява да спре ефективно и последва удар със скорост 20 км/ч с предната броня в задната броня на спрелия л.а. „БМВ". Произшествието е станало в светлата част на денонощието, добра видимост и мокро платно за движение.

Според експерта при тази скорост на движение безопасната дистанция на втория автомобил е следвало да е не по-малко от 9.5 м., а тя е била около 5 м. в момента, в който предния автомобил е спрял и поради това задния не е успял да предотврати удара.

Заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза, установява че ищецът е получил мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, навяхване на лявата тазобедрена става и травма на гръдния кош. Касае се за увреждания, които причиняват обичайните за мекотъканните увреждания болки, като болките са били по- изразени в първите дни след травмата, като в последствие техния интензитет е намалял и след около месец са отшумели напълно.

Мозъчното сътресение е било леко и последиците от него са отшумели за около 10 дни без усложнения. На пострадалия е била назначена шийна яка.

Свидетелят Т. В. установява, че ударът е настъпил, когато предния автомобил спрял рязко, тъй като автомобил пред него също спрял изненадващо. Дистанцията между него и БМВ-то била около 6-7 м. в момента на рядкото спиране. Бил в болничен около месец.

2

От показанията на св. К.С. се установява,че пострадалият е бил на легло на следващия ден след катастрофата, установено е ,че врата му е натъртен, носил ортопедична яка около 20 дни. Не се чувствал добре, имал болки във врата.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

В настоящия случай се установи, че са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

Установи се наличие на валидно застрахователно отношение за процесния автобус при ответното застрахователно дружество.

По делото е установена фактическата обстановка при настъпване на ПТП-то , противоправното поведение на водача на лек автомобила „Great Wall” с peг. № ********* Т.

Т. В. в нарушение на чл.23, ал. 1 от ЗДвП , според който водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко,още повече, че в случая пътното платно е било мокро и очевидно дистанция от около 6 м. е била твърде малка.

Установени са и последствията за ищеца изразяващи се в леко мозъчно сътресение, навяхване на врата и травма на лявата тазобедрена става.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеня иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.

Неговия размер следва да се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и степента на уврежданията, претърпените болки и страдания от Г. З. Доиков единствено първите няколко дни след злополуката и факта на изпитвани от ищеца болки и неудобства в рамките на около месец, които според съда са довели до затруднения при движенията. Следва да се отчете и факта на пълно възстановяване на пострадалия.

Съдът не възприема възражението на ответника за вина на ищеца за настъпване на катастрофата, доколкото последния е реагирал на аварийно спиране на преден автомобил, а движещия се след него автомобил не е успял да спре навреме ,поради неспазване на подходяща дистанция.

На основание изложеното, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е 3 основателен за сумата от 8 000 лв. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените от ищеца болки и страдания , тяхната сравнително кратка продължителност и неголям интензитет,последвалото възстановяване на пострадалия и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.

Над уважения размер до претендирания от 26 000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Лихва върху определения размер на обезщетението се дължи от датата на нейната изискуемост – в случая, след изтичане на 3 месеца от предявяването на претенциите пред ответното дружество, поради което съдът следва да уважи начисляването на лихвата от 29.04.2024 год. до датата на окончателното изплащане на главницата. Видно от представената на л.15-17 претенция пострадалият е посочил банкова сметка за изплащане на обезщетението /няма пречка това да е сметката на упълномощения от него адвокат/, поради което възражението на ответника за забава на кредитора е неоснователно.

Съобразно този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса 323 лв., за експертизи 186 лв. и за адвокатско възнаграждение 775 лв.

С оглед изхода на спора ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направени от него разноски общо 483 лв. и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати на Г. З. Д. с ЕГН **********, от гр. София представляван от адв. Я. Д. – САК на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди настъпили при ПТП на 07.01.2024 год. в размер на 8000 лв. , ведно със законната лихва върху тази сума от 29.04.2024 год. до окончателното й изплащане и разноски в общ размер от 1284 лв. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от 26 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА Г. З. Д. с ЕГН ********** да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 разноски по делото в размер на 483 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4