Решение № 69 от 21.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Пазарджик, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220104263 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от Г. К. Ш. против Сити Кеш ООД, ЕИК 202531869 за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 1841 лв., като дадена без основание.

Ищцата твърди, че на 27.03.2023г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 834882, по силата на който е получила сумата от 5000 лв., със задължение да я върне на 9 месечни вноски, до 31.0.2023г., при фиксиран годишен лихвен процент от 44,50 % и ГПР в размер на 56,41 %.

Общата сума, която следвало да се върне възлизала на 5525,12 лв.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора за кредит се задължила в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави поне едно от изброените обезпечения: поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение това задължение се задължила да заплати неустойка в размер на 2250,88 лв., платима разсрочено на падежа на месечните вноски по кредита, съгласно погасителния план. С нея сумата, която следвало да заплати по кредита възлизала на 7776 лв.

Счита договора за кредит за нищожен на основание чл. 22 ЗПК, като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК.

Излага, че разписаният в договора ГПР бил неточен и подвеждаш, тъй като в него не била посочена коректно скритата под формата на неустойка договорна лихва. Уговореният с договора ГПР не отговарял на изискванията за яснота и прозрачност по чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, 1 представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68л, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Освен това, в процесния договор кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/, с което се нарушавало основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 ЗПК/. Във величината на ГПР, като глобален израз на всичко дължимо по кредита, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, обуславяла невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. На потребителя следвало да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За спазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, се изисквало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Това задължително съдържание, съгласно чл. 11 от ЗПК, следвало да е налице към момента на подписване на договора от страна на кредитополучателя, тъй като именно към този момент същият трябвало да изрази своето информирано съгласие по отношение на неговите общи параметри.

Сочи, че доколкото съгласно чл. 22 от ЗПК, клаузата за ГПР е елемент от същественото съдържание на договорите за потребителски кредит, то недействителността на същата влече недействителност изцяло на кредитната сделка.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Твърди, че е извършила плащания по договора на сумата от общо 6841 лв. Чистата стойност на кредита възлизала на 5000 лв., поради което платена при начална липса на основание била сумата от 1841 лв. Налице бил фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание.

Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да върне на ищцата сумата от 1841 лв., като дадена без основание.

2

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на иска.

Счита, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата, която е предявила две напълно идентични искови молби, с които оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка. По тях били образувани две производства, а именно № 4260/2025 г. и гр. д. № 4263/2025 г. пред Районен съд – Пазарджик. По този начин ищцата злоупотребявала с формалното си право да инициира отделни производства по различните договори, с цел да се генерират разноски по два отделни производства.

Твърди, че процесуалното поведение на ищцата цели неправомерен резултат, а именно да се увреди другата страна като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер. Това представлявало очевидна злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК.

Не оспорва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен Договор за потребителски кредит № 834882 от 27.03.2023г. за сумата от 5000 лв.

Оспорва, че договорът е недействителен, поради сключването в противоречие със ЗПК.

Счита, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, тъй като била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя, поради което дори да е нищожна, нищожността й не влече нищожност на договора, тъй като можел да съществува и без нея.

Намира за неоснователни твърденията за нищожност на договора, поради невключване на размера на неустойката в ГПР.

Поддържа, че договорът за паричен заем бил сключен по предложение /искане/ направено от кредитополучателя, което означавало, че е имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора. Същият се запознал с преддоговорната информация, попълнил въпросник за кандидатстване на кредит, въз основа на които са договорени клаузите от договора. Ищцата не била поставяна в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента й на информираност и на възможностите, които й се предоставяли да преговаря. Принципът на добросъвестност, изискващ в договорните отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, не бил нарушен, тъй като в договора между страните били защитени правата и на двете страни.

Волята на страните в договора била изразена ясно и недвусмислено при сключване сделката. Договорът не бил сключен при първоначално възприети ОУ, а при индивидуални уговорки между страните. Не се установявало волята на страните при сключване на договора да е била различна от отразената в съставените писмени документи.

3

При сключването му били спазени изискванията на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК и тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по реда на който бил сключен.

Оспорва твърдението на нищожност на неустойката, поради противоречие с добрите нрави и прекомерност.

Процесната неустойка била начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за предоставяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция.

Не били налице предвидените в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС хипотези, при които уговорената неустойка би била нищожна. Въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следвало да бъде решен чрез комплексна преценка, включваща не само на съдържанието на договорната клауза, но и отчитаща други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функции на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Дори и се приемело, че неустойката била прекомерна, то това не я правило a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следвало да се намали нейният размер.

Неправилни били твърденията за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, посредством предвиждане на неустоечно задължение, което в действителност се явявало допълнителна печалба от кредита. Доводите на ищцата за заобикаляне на закона противоречали на твърденията му за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави. За да е налице заобикаляне на закона, било необходимо правно недопустимият резултат да е постигнат с няколко действителни съглашения, т.е. заобикаляне на закона не би могло да бъде осъществено чрез невалидно съглашение, в каквато посока били изложените от ищцата твърдения.

В конкретния случай не били налице нито обективният, нито субективният елемент от фактическия състав на заобикаляне на закона. След като ищцата твърдяла, че неустоечното задължение е недействително на собствено основание, то същото не би могло да бъде част от валидно извършените сделки, чрез които да се постигане забранен от правото резултат.

С оглед на това то не би могло да бъде част от сключените между страните сделки, целящи заобикалянето на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В допълнение твърдението, че целта за заобикаляне на закона е била известна единствено на кредитора по договора, но не и на ищцата, то липсва на субективния елемент от фактическия състав на заобикалянето на закона.

Неоснователни били твърденията, че са нарушени чл. 11, aл. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК. В договора ясно се сочели взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, с оглед което същият законосъобразно бил формиран по определения в приложение № 1 към ЗПК 4 начин. В така посоченото приложение били посочени редът и начинът на изчисление на годишния процент на разходите по едно кредитно правоотношение, както и значимите компоненти на неговото формулиране.

При това положение следвало да се приеме, че в сключения договор за заем ясно и точно бил формулиран начинът на изчисление на годишния процент на разходите по кредитното правоотношение. За заемателката била налична изрична и ясна информация относно начина на формиране на крайната цена на годишните разходи по кредита. Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.

Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че процесния договор за заем бил нищожен, поради наличие на неравноправни клаузи в неговото съдържание, тъй като всички договорни клаузи били индивидуално уговорени.

Неправилно било твърдението, че в размера на ГПР следва да бъде включен и размерът на уговорената в чл. 11 от договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Това противоречило пряко на разпоредбата 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, съгласно която при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Обезщетението по дефиниция не попадало в общите разходи и не можело да се взема предвид при изчисляване на ГПР. Следователно, неустойката не влизала в посочения размер на ГПР и не можела да се приравнява на възнаградителна лихва, тъй като по смисъла на уговореното между страните, тя нямала такава функция.