Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 332 от 26.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 707/2025
Вид
Решение № 332
Подписан
26.03.2025
В сила
18.04.2025
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.73, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Пловдив, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300500707 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 във вр. с чл.463 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от В. Д. К., ЕГН – **********, в качеството на длъжник, против Разпределение от 27.01.2025г., изготвено от К.

Г. помощник – ЧСИ при по описа на ЧСИ **********, по изп.д.№ 447/2023г.

Моли разпределението да бъде изцяло отменено.

„***********, в качеството на взискател, не депозира възражение по жалбата.

***********, в качеството им на присъединени взискатели, депозират възражения по жалбата. не

От ЧСИ *******, са депозирани мотиви, на осн. чл.436 ал.3 от ГПК, с които взима становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

1

Изп.д.№ 447/2023г. е образувано по молба на „********* против длъжника В. Д. К., с приложени два броя изпълнителни листове, издадени от Районен съд – Пловдив. съответно с № 3695/26.06.2023г. по ч.гр.д.№ 9176/2023г. и с № 3812/30.06.2023г. по ч.гр.д.№ 9175/2023г. Приложен е и Нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижим имот, находящ се на административен адрес в гр.**********

По изпълнителното дело е била извършена публична продан 25.08.2024 до 25.09.2025г. на имота и сумата, за която е продаден е в размер на 161750 лв. Срещу издаденото Постановление за възлагане от 04.10.2024г. е била подадена частна жалба от В. Д. К. С окончателно Решение № 1418/19.11.2024г. на ОС – Пловдив, VIII гр.с. по възз.гр.д.№ 3086/2024г. частната жалба е била оставена без уважение и Постановлението за възлагане е стабилизирано. По изпълнителното дело е изготвено Разпределение на 27.01.2025г., предявено на страните с Протокол от 07.02.2025г.

С подадената жалба от длъжника В. Д. К. са направени основни възражения, че съдебният изпълнител неправилно е приложил разпоредбата на чл.136 от ЗЗД.

По-конкретно, по отношение на определянето на разноски и такси по т.1 на чл. 136 от ЗЗД във връзка с чл.73, ал.4 от ГПК във връзка с ТТР към ЗЧСИ, поддържа, че сумата в размер на 3936,45 лв. е следвало да се приспадне от сумата 6895,63 лв., представляваща дължима пропорционална такса. Счита, че следва да се разпредели разликата между двете суми, а именно сумата в размер на 2959,18 лв. за такси и разноски по изпълнителното производство.

По отношение на т.1 на чл.136 от ЗЗД, поддържа, че за сумата от 360 лв. /с вкл.ДДС/ определена в полза на ЧСИ М. ********, не става ясно за какви разноски и такси се отнася и защо е определена.

По отношение на приложението на т.1 на чл.136 от ЗЗД, счита, че сумата от 8,38 лв. /с вкл.ДДС/, е определена неправилно отново в полза на ЧСИ ********

По отношение на приложението на т.2 на чл.136 от ЗЗД - вземания на Община - П., жалбоподателката намира, че е следвало да се съобрази ТР № 2/2021г. на ОСГТК на ВКС, в смисъл, че сумата в размер на 545,84лв представлява общински вземания, а не данък.

2

По отношение на приложението на т.1 на чл.136 от ЗЗД, разноски по изпълнителното производство, поддържа, че е събрана неправомерно сума, тъй като не е била приспадната сумата 3936,45лв от 6766,10 лв. /дължима пропорционална такса/.

Също така, не било посочено сумата в размер на 6766,10 лв. по кой изпълнителен лист е събрана и защо не било направено приспадане на 3936,45лв. Мотивира възражението с довода, че на практика се получавало така, че съдебният изпълнител събира два пъти дължима пропорционална такса, но съгласно чл.73,ал.4 от ГПК не е направено приспадане на сумата от 3936,45лв, в нито една от сумите.

Относно приложението на чл.136, ал. 3 от ЗЗД - вземания на “****“ АД, по изпълнителен лист, издаден на 30.06.2025г. от PC-Пловдив, сумата в размер на 24439,05 лв. неправилно била определена по сметка на взискателя.

Мотивира, че това вземане не е обезпечено с договорната ипотека, нито по друг начин.

Поддържа, че направеното разпределение не е съобразено с трайната съдебна практика на ВКС, според която, когато на публична продан е продаден единствения на семейството недвижим имот, остатъкът от необезпеченото вземане се разпределя на длъжника по изпълнителното дело.

Жалбоподателката поддържа, че сумата в размер на 24439,05 лв. е трябвало да бъде разпределена на нея, в качеството на длъжник.

По отношение на т.1 на чл.136 от ЗЗД, поддържа, че съдебният изпълнител е разпределил сумата от 1334,11 лв. за разноски и такси по изпълнителното дело неправомерно.

Възразява също, че от така направеното разпределение не става ясно по никакъв начин каква е сумата, която остава дължима.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., намира, че жалбата е основателна.

Видно е от съдържанието на Разпределение от 27.01.2025г., че е записано за сумата в общ размер на 6895,63 лв. /с ДДС/, че съставлява дължима пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, но липсва яснота какви суми се включват в нея, след като е посочена като „общ размер“ и е неясно за какви вземания са направени изчисленията. Едва за първи път, на 3 стр.3 в Писменото становище по чл.436 ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е разяснил начина на формиране, направил е съответното подробно описание, включително има яснота за изчисленията, но тези данни е следвало да бъдат отразени в самото Разпределение, за да бъдат предявени на страните за запознаване и в случай на несъгласие да подадат жалба в защита на интересите им с посочване на конкретни оплаквания. В тази насока, констатира се от съда, че липсват данни и в другата сборна сума в размер на 5008,05 лв. /с ДДС/ кои дължими авансови такси и разноски са включени и на какво основание.

Основателни са и доводите на жалбоподателката, че от Разпределението от 27.01.2025 г. не става ясно сумата в размер на 360 лв. /с вкл.ДДС/ и сумата в размер на 8,38 лв. /с вкл.ДДС/ за какво се отнасят, за да се прецени дали правилно е тяхното разпределяне по реда на т.1 на чл.136 от ЗЗД.

На следващо място, действително от съдържанието на атакувания акт е записано само, че по т.2 на чл.136 от ЗЗД се разпределя сумата в размер на 545,84 лв.- в полза и по сметка на Община - Пловдив, МДТ, но не е описано за какъв конкретно предмет е относима тази сума, за да се прецени дали съставлява общинско вземане /както твърди жалбоподателката/ или правилно е начислена сума, представляваща МДТ /както счита съдебният изпълнител/.

Основателно е и следващото оплакване, направено с жалбата, че е записано, че по т.1 на чл.136 от ЗЗД се разпределя сумата в размер на 6766,10 лв. – разноски по изпълнителното производство на осн. т.26 от ТТР към ЗЧСИ съразмерно на събраната сума в полза на взискателя, но липсват данни за начина на формирането , за да се прецени дали е основателно възражението, че и от тази сума е следвало да се приспадне сумата в размер на 3936,45 лв.

По отношение на сумата в размер на 24439,05 лв.- не е обозначено какво съставлява, за да се прецени дали е вземане, обезпечено с договорна ипотека или по друг начин, и дали евентуално трябва да се разпредели в полза на длъжника, в каквато насока са претенциите на жалбоподателката и има възражение с жалбата.

Относно сумата от 1334,11 лв. /с ДДС/, разпределена на осн. т.1 на чл.136 от ЗЗД – също не е записано за какво се отнася.

4

Основателен е доводът на жалбоподателката и затова, че в крайна сметка не е ясно каква сума остава дължима.

Обжалваното Разпределение от 27.01.2025г. следва да бъде отменено и преписката ще се върне на съдебния изпълнител за изготвяне на друг акт за разпределение на сумите, в който по отношение на всяка една отразена сума да бъде записано какво представлява и на какво основание се разпределя, а в случай, че сумата е сборен размер, да бъде записано какви конкретни суми са включени в нея.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

РЕШИ:

Отменя Разпределение от 27.01.2025г., изготвено от К. Г. помощник – ЧСИ при ЧСИ **********, по изп.д.№ 447/2023г.

Връща преписката на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение при съобразяване на гореописаните указания.

Решението може да се обжалва по реда на чл.274 от ГПК пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5