Решение № 1423 от 14.09.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1423 гр. Варна , 30.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100501401 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. Г. Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Тинтява“, № 3Б, против решение № 261560/07.12.2020г. по гр.д. № 1861/2020г. на 11-ти състав на ВРС, в частта в която на бащата В. Д. Н. ЕГН ********** е определен режим на лични отношения с детето Елиса Галинова Н.а ЕГН ********** , както следва:

- След навършване на тригодишна възраст на детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10,00 часа до 16,00 часа;

- След навършване на четиригодишна възраст на детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10,00 часа в събота с преспиване в дома на бащата до 16,00 часа в неделя; петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и в частта, в която е отхвърлена исковата й претенция за осъждане на бащата В. Д. Н. ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „Генерал Скобелев" № 21 да заплаща в полза на детето Елиса Галинова Н.а ЕГН **********, чрез нея Г. Г. Г. ЕГН **********, като майка и законен представител на детето месечна издръжка за разликата над присъдения размер от 180.00лв. до пълния претендиран размер от 200,00 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-11.02.2020 г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска , до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване , на основание чл. 143 от СК.

1

Излага, че бащата не е виждал детето от 16.01.2020г., когато й нанесъл жесток побой пред него, не го е търсил, не се е интересувал от него. Детето не познава баща си ще му е необходим период да свикне с него. Елиса е на много ниска възраст-2 години и половина и понеже не контактува с баща си, то срещите не би могло да протичат без нейно присъствие.

Определеният от съда размер на издръжката не съответства на нуждите на детето. Бащата не е давал издръжка, не е участвал със средства в отглеждането му. Иска да бъде определен поограничен режим на лични отношения на бащата с детето Елиса, както и да бъде осъден да заплаща за детето Елиса пълния претендиран размер от 200.00лв.

В срока по чл. 263 ГПК В. Д. Н. ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „Генерал Скобелев" № 21 , чрез адв. В.Кондова е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата, като неоснователна. Издръжката е определена в необходимия за отглеждане на Елиса размер. Изложеното в жалбата не отговаря на истината. Не е вярно ,че не е давал издръжка.

Не е вярно ,че детето не го познава, но ако както майката иска бъде стеснен режима на лични отношения, може детето да го забрави. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

ДСП-Варна не взема становище по жалбата.

В редовно проведеното на 06.07.2021г. о.с.з., страните лично и чрез процесуалните си представители поддържат становищата си изразени във въззивната жалба, съответно писмения отговор. Въззивницата, чрез пълномощника си адв. Кр.Катева претендира присъждане на разноски, а въззиваемият, чрез адв. В.П. заявява, че не претендира такива.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба ищцата Г. Г. Г., излага, че с ответника В. Д. Н. са родители на роденото по време на съвместното им съжителство дете Елиса Галинова Н.а, родена на 20.05.2018г. Двамата заживели заедно в Лондон през 2013г., когато завършила училище и заминала при него. Той живеел там от 2011г. с родителите си. Отношението на родителите към жените било неприемливо за нея и се възпротивила на това да я третират като слугиня.

В края на 2013г. ответникът й нанесъл побой. Тогава за пръв път се разделили. Тя се върнала във Варна при родителите си. През 2014г. се събрали отново, но последвала раздяла. През 2017г. заживели в Лондон на квартира. Родило се детето им Елиса.

Възникнали противоречия по отношение на начина на отглеждане на детето. Ответникът започнал да вдига скандали, понякога употребявал наркотици и алкохол. След употребата им ставал агресивен. След побой се наложило да се подслони в приют с детето и баба си, която дошла да й помага. Издадена била ограничителна заповед срещу ответника. Решила, и с детето се прибрала на 31.08.2018г. при родителите си в гр. Варна ,ул. „Поп Харитон“, № 51, ет. 1, ап. 1. От раждането на детето винаги тя се е грижила за Елиса. Ответникът живял с тях само два месеца, след раждането на детето. Той не я е подмогагал по никакъв начин.

Само няколко пъти й давал малки суми за детето. Разчитала на осигуряваните от родителите 2 й финансови средства. Понастоящем ответникът се е върнал в България и работи към „Планекс“. Получава регулярни месечни доходи. Срещите с детето са по-скоро инцидентни.

Той не е в състояние да се грижи за дъщеря им и дори представлява опасност за нея, т.к. употребява алкохол, а понякога и наркотици. На 16.01.2020г. й нанесъл тежък побой пред родителите й. Причинил й счупване на долната челюст. Наложила се операция. Напуснала болницата по собствено желание на другия ден след операцията, понеже детето е малко и искала да се грижи за него. В дома на родителите й има добри битови условия за отглеждането на детето. Имат отделна стая.

Предвид изложеното, е поискала постановяване на съдебно решение, с което да бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на детето Елиса Галинова Н.а, родена на 20.05.2018г., спор по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Отправя искане да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, да бъде определено местоживеенето му при нея, да бъде осъден бащата да заплаща издръжка в полза на Елиса в размер на 200,00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-11.02.2020г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й.

Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. Д. Н., чрез адв. В.Кондова е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва изложените от ищцата твърдения, че не е полагал достатъчно грижи за детето. От самото раждане на детето той и неговите родители основно са полагали грижите. Както той, така и майка му пращали или давали парични суми на майката на детето му, но Галя непрекъснато недоволствала, създавала ситуации, провокирала скандали.

Сочи, че към момента е безработен и е в състояние да заплаща месечна издръжка от 160.00лв.

Моли се да му бъде определен следния режим на лични отношения с детето: Всяка първа и трета седмица от месеца за времето 09.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя, както и по време на националните празници 1/2 от дните да бъде при него, както и по време на празнуване на рождения ден на детето, както и 1 месец по време на летните месеци, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Поискал е да бъдат постановени привременни мерки относно режима на лични отношения с детето: Всяка първа и трета седмица от месеца да взема детето от майката за времето от 09.00ч. в събота до 17,00 ч. в неделя.

ДСП-Варна, чрез социалния работник Н.Ибрахим-Мустафа изказва становище, че поради липсата на спор кой следва да упражнява родителските права, те следва да бъдат предоставени на майката. Счита, че ако не са налице основателни причини и доказани рискове за детето, произтичащи от поведението на бащата, след навършване на три годишна възраст, детето би могло да да осъществява срещи с баща си с преспиване. Издръжката следва да бъде определена според нуждите на детето и възможностите на родителите.

ВОС намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и се установява от приложеното по първоинстанционното дело 3 удостоверение за раждане, че страните по спора-Г. Г. Г. и В. Д. Н. имат родено едно детеЕлиса, Галинова Н.а, р. 20.05.2018г. във Великобритания.

По първоинстанционното дело са представени писмени доказателства. Едно от тнях е Медицинско удостоверение № 56/2020г., издадено от МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД , за извършен преглед на Г. Г. Г., ЕГН ********** , в което е посочено, че по предварителни данни на 16.01.2020год. към 23:00-00:00 ч. в дома, бащата на детето й е нанесъл удари с ръце и с юмруци. Освидетелстваната е предстнавила панорамна рентгенография на долна челюст от 19.01.20120 г., проведена във ДЦ „Фармадент". Установява се счупване на долната челюст в областта на левия долно-челюстен ъгъл със разместване на фрагментите. В заключението е посочено, че се касае за счупване на долната челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл, подкожен травматичен хематом в областта на левия долночелюстен ъгъл, околоочен хематом в дясно. Описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и начин. Счупването на долната челюст обуславя затруднение на функциите на дъвченето и говора за период от около 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.

Представена е Епикриза , издадена от МБАЛ „Света Марина"ЕАД-Варна, на Г. Г. Г., постъпила на: 21.01.2020 г. и изписана на: 22.01.2020 г. , като на ищцата е поставена окончателна диагноза: Fractura mandibulae sin. Status post operationem. - Лечение на фрактури на лицевите и челюстните кости. Приобщени са рецептурна бланка и касови бонове за заплатена такса престой-166,40 лв. и заплатен преглед – 35,00 лв. Представен е препис от жалба до РП-гр.Варна от ищцата Г.Г. с вх.№ 2224/2020г. срещу ответника във връзка с нанесен й от ответника побой на 16.01.2020г.

Г.Г. е представила доказателства , установяващи извършване на разходи за обгрижването на детето Елиса: фактура № 0221000017:30.10.2020 г., ведно с 2 бр. фискални бонове, фактура № 0000200088/27.10.2020 г., ведно с фискален бон, фактура №

02000000145/27.10.2020 г., ведно с фискален бон, фактура № 4000003874/30.10.2020 г.

По първоинстанционното дело е постъпила справка от НАП, ТД – Варна, офис Добрич, от която е видно, че липсват данни за подавана от В. Д. Н. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019г. Липсват данни за действащ трудов договор към 27.10.2020 г., сключен от него, липсват данни на регистрация като самоосигуряващо се към 27.10.2020 г. лице, липсват данни за подадена справка за изплатени доходи /трудови и различни от трудови/ на физически лица, както и декларация по чл.73 от ЗДДФЛ за 2019 г.

Пред въззивния съд са изслушани показанията на св. Тихомир Демиров Н.-брат на въззиваемия, чиито показания се ценят с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Свидетелят е присъствал на среща на брат си с детето Елиса. Срещата била за около час, в присъствието на майката, проведена в парка. Според него, когато детето е с баща си, не се чувства, като да е с чужда човек. Детето разговаряло на английски език с майка си и баща си, но свидетелят не говорел английски език, а немски, защото живеел в Германия и не могъл да се разбере с 4 детето. Правил снимки как си приказват, как се веселят. Като се разделили, чул, че детето реве за баща си. Признава ,че брат му му обяснил защо плаче.

Бащата на детето В. Д. Н. е изслушан по първоинстанционното дело, на осн. чл. 59, ал. 6 от СК, а майката Г. Г. Г. не се е явила. Н. е заявил, че иска да се среща по-често с детето си, становище, поддържано от него и пред въззивния състав. Посочил е, че детето е още малко, но иска то да го познава. Твърди, че има едностайно жилище в гр. Варна, ул.

„Дебър“ № 41 и къща в с. Генерал Скобелев. В момента не работи и разчита на родителите си. Моли издръжката да е в минимален размер. Иска да се среща в началото с детето веднъж седмично или на две седмици. След навършване на 4 години, иска детето да идва в дома му с преспиване. Поддържа, че вуйчо му, с когато живее има четири дъщери и те могат да му помагат в грижите с детето. Пред въззивния съд изказва желание да се вижда с детето всеки ден, ако и майката е съгласна или поне три пъти седмично. Заявява, че няма намерение да се връща в Англия. Установил се е в България. Занимава се с фризьорство. Доходите му в момент на КОВИД-епидемия са в размер на 1000.00-1200.00лв. Контактува с Елиса след подаване на въззивната жалба, като упражняваният режим е този по невлязлото в сила решение на ВРС. Иска да има възможност да взема детето на мюсюлманските празници, когато се връщат родителите му от Англия и да се вижда с тях, както по Коледа и Нова година е при майка си.