Определение № 1700 от 23.08.2019, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1700 гр. Пловдив, 23.08.2019 г.

ОКРЪЖЕН СЪД

- ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, V въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

АННА ДЪБОВА като разгледа докладваното от младши съдия Дъбова гражданско дело № 1354 по описа на Окръжен съд - Пловдив за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т.

2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 71468/26.11.2018 г. на Т.Ч., Е.П. и М.Ч. - П. против Определение № 10233/11.10.2018 г., постановено по гр.д. № 13040/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателите, в частта й имаща характер на молба по чл. 248 ГПК за изменение на Определение от 13.03.2018 г., с което са присъдени разноски в полза на съделителя Б. У. чрез пълномощника й адв. В..

Частните жалбоподатели излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното определение. Твърди се, че във втората фаза на делбеното производство са били допуснати процесуални нарушения, довели до опорочаване на процеса и постановяване на незаконосъобразни актове. Посочва се, че в първото съдебно заседание в производството по извършване на съдебна делба, е заявена претенция по сметки, производството по която е било прекратено от съда с определение от 02.10.2018 г., по направено възражение на процесуалния представител на съделителя Б. У. и след като е приел тези претенции за разглеждане на 22.06.2017 г. Считат, че в полза на съделителката У. не следва да се присъждат разноски за производството по сметки, доколкото такова реално не се е развило и така предявените искове не са били разгледани от съда в открито съдебно заседание, а досежно тяхната допустимост е взето становище с молба от 25.07.2017 г. Намират, че не следва да се присъждат разноски за всяко едно процесуално действие в делбеното производство, като представителната власт и договореното адвокатско възнаграждение следва да са за защита и съдействие в цялото делбено производство. Сочи се, че договорът за правна защита и съдействие, в който е посочен заплатеният адвокатски хонорар е следвало да бъде представен с депозирането на писмената молба – становище, а не по-късно. Твърди се, че относно разноските на страните, сторени в производството по разглеждане на съединените искове, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл се позовават на съдебна практика. Съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК при прекратяване на производството по делото разноски следвало да се присъдят в полза на ответните страни, а не в полза на съделителя, предявил иска за делба. Считат, че тъй като исковете по сметки не са приети за разглеждане, не се дължат и разноски за защита и съдействие по тях. Твърди се, че с определението от 13.03.2018 г. съдът се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК и е разгледал молба за изменение на определението в частта за разноските, без да е бил представен списък на сторените разноски. Посочват, че договорът за правна защита и съдействие е с дата 02.08.2017 г. – изготвен след представяне на писменото становище по исковете по сметки, като е бил приложен по делото в о.с.з. на 28.09.2017 г. Считат, че неправилно с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че искането за присъждане на разноски в размер от 1 000 лева е основателно, доколкото освен писмената молба по исковете по сметки, не са осъществявани други действия от процесуалния представител на този съделител – по тези искове не било проведено открито съдебно заседание.

Намират, че размерът на адвокатския хонорар не следва да се съобразява с размера на предявената претенция по сметки. Моли се за отмяна на обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата за изменение на Определение от 13.03.2018 г., постановено по делото, като бъде отменено и определението, чието изменение е било поискано с оставената без уважение молба.

В законоустановения за това срок по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещните страни.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от легитимирани лица с правен интерес от обжалването против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по обжалване на определения. Според мотивите на цитираното тълкувателно решение съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Следователно и въззивната инстанция в производството по чл. 274 и сл. ГПК дължи освен проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, и такава досежно неговата правилност без да е обвързана от доводите за незаконосъобразност, посочени в частната жалба.

Съдът в настоящия съдебен състав намира първоинстанционното определение за правилно, предвид следните съображения:

С Решение № 1161/03.04.2015 г., постановено по гр.д. № 13040/2011 г. съдът е допуснал до делба посочените в решението недвижими имоти между съделителите Б.А.У., И.А.Ц. (Д.), А.А.Ц., Д. К. Ц. и Г.Н.П.. Със съдебното решение е обявен за недействителен по иск на Б.А.У., в случай че при делбата вещта не се падне в дял на И.А. Д. (Ц.), сключеният с нотариален акт № 98, т.I, рег. № 830, дело № 70 от 2007г. на нот. Донка Солакова, вписан в АВ-СВ под Акт № 100, т.4 от 30.01.2007 г., договор за покупко-продажба между И.А. Д. (Ц.) като продавач и Т.Ц.Ч. и съпругът й А. Ч. като купувачи. В тази част решението е обжалвано от ответните страни Т.Ц.Ч. и А. Ч. и е потвърдено с Решение №

671/10.05.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 1966/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив. В хода на въззивното производство е починал ответникът по иска с правно основание чл. 76 ЗН А. Ч. и на негово място в производството на основание чл. 227 ГПК с Определение от 13.10.2015 г. са конституирани наследниците му – Е.А.П. и М.А.Ч..

С молба от 22.06.2017 г. Т.Ц.Ч.,

Е.А.П. и М.А.Ч. са предявили иск по сметки на основание чл. 346 ГПК за заплащане на сумата от 307 260 лв. – разходи за покупка, строеж на жилищна сграда и по промяна статута на земеделската земя, като на основание чл. 349, ал. 2 ГПК е направено искане за присъждане в дял на Т.Ч. нива с площ от 0,489 дка, представляващо имот № 002276 в местността „Горни локви“ в землището на с.

Бойково, Община Родопи.

В съдебно заседание, проведено на

22.06.2017 г. съдът е приел претенцията по сметки на съделителите, както и претенцията за възлагане, като е оставил без движението иска по сметки с конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности. В съдебното заседание е участвал процесуален представител на съделителката Б. У. – адв. В., която е заявила, че не може да вземе становище по претенцията за сметки и е помолила да й се даде възможност за запознаване с предявените искове. С молба от 28.06.2017 г. процесуалният представител на ищците по претенцията по сметки е уточнил последната в изпълнение указанията на съда. Препис от молбата е връчен на насрещните страни и е получен от адв. В. на 12.07.2017 г.

С молба от 27.06.2018 г. процесуалният представител на съделителката У. е взел становище по претенцията по сметки и тази за възлагане, като е посочил, че последните са недопустими, тъй като предявилите ги лица не са от кръга на лицата, допуснати като съделители в производството по съдебна делба.

В открито съдебно заседание на

28.09.2017 г. е представен договор за правна защита и съдействие № 169006 от 02.08.2017 г., сключен между съделителката Б. У. и адв. В., с който е уговорено възнаграждение в размер от 5 000 лв. за защита по предявените искове по чл. 346 ГПК, изразяваща се в депозиране на становище по допустимостта на иска и защита по основание, като е установено, че сумата от 1 000 лв. се дължи за действията на процесуалния представител във връзка с допустимостта на претенцията по сметки и 4 000 лв. за зашита по основателността на последната. В договора е посочено, че сумата от 1 000 лв. е заплатена на упълномощения адвокат в брой. В това съдебно заседание процесуалният представител на Б. У. е заявил, че поддържа депозираното по делото становище, като е посочил и какви са доводите й досежно допустимостта на заявените за съвместно разглеждане претенции, като е поискал в случай на прекратяване на производството да бъдат присъдени разноски в полза на доверителя й.

С Определение № 9054/02.10.2017 г., постановено по делото първоинстанционният съд е прекратил производството по претенциите по сметки на Т.Ч., Е.П. и М.Ч. – П. и претенцията за възлагане на Т.Ч., което е потвърдено с Определение № 196/24.01.2018 г. по ч.гр.д. № 114/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив.

С Определение № 10430/09.11.2017 г. съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на Б. У. чрез адв. В. за допълване на Определение № 9054/02.10.2017 г. в частта му за съдебните разноски чрез присъждане разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по исковете по сметки и претенцията за възлагане, което е прекратено с определението, чието допълване се иска. Така постановеното определение е отменено с Определение № 196/24.01.2018 г. по ч.гр.д. № 114/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив и делото е върнато на районния съд за произнасяне по молбата и направеното от ответните страни възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По повод молбата на Б. У. с правно основание чл. 248 ГПК е депозирано становище от Т.Ч., Е.П. и М.Ч. – П. чрез процесуалния им представител, с която последните са направили възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

В изпълнение на указанията на въззивния съд с Определение от 13.03.2018 г. първоинстанционният съд е допълнил Определение № 9054/02.10.2017 г. като е осъдил Т.Ч., Е.П. и М.Ч. – П. да заплатят на Б. У. сумата от 1 000 лв. – заплатен адвокатски хонорар относно допустимостта на иска. По депозирана от ответните страни по молбата частна жалба против определението от 13.03.2018 г. въззивният съд се е произнесъл в производството по ч.гр.д. № 1138/2018 г. с Определение от 28.05.2018 г., като е приел, че частната жалба има характер на молба по чл. 248 ГПК за изменение на Определение от 13.03.2018 г. в частта му за разноските, като съдът обсъди всички доводи на ответните страни, включително възражението за прекомерност, като постанови мотивиран съдебен акт.

С Определение № 5776/06.06.2018 г. първоинстанционният съд е приел възражението на ответните страни за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за неоснователно, като е постановил допълване на определението за прекратяване на производството по исковете по сметки в посочения смисъл. Така постановеното определение е отменено от въззивния съд с Определение № 1906/03.10.2018 г. по ч.гр.д. № 2103/2018 г. и делото е върнато за произнасяне по частна жалба вх. № 18625/26.03.2018 г., имаща характер на молба по чл. 248 ГПК, като измени определението от 13.03.2018 г., съответно остави без уважение молбата.

С обжалваното пред настоящата съдебна инстанция Определение № 10233/11.10.2018 г. съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, обективирана в частна жалба от 02.07.2018 г.

Следва да се посочи, че с определението, постановено по ч.гр.д. № 2103/2018 г. въззивният съд е върнал делото на първоинстанционния за произнасяне по заявеното в частна жалба от 26.03.2018 г. искане за изменение на определението досежно разноски чрез произнасяне по релевираното в последната възражение за прекомерност. С атакуваното пред настоящия съдебен състав определение съдът е оставил без уважение частна жалба от 02.07.2018 г., което следва да се приеме за техническа грешка, доколкото първоинстанционният съд в мотивите се е произнесъл по направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Нещо повече – двете частни жалби – от 02.07.2018 г. и от 26.03.2018 г., са със сходно съдържание, като и в двете се съдържа искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 36 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd7d2564-cab5-4857-af38-0836d39e289b