Решение № 260025 от 05.05.2021, Районен съд - Гълъбово
- Съд
- Районен съд - Гълъбово
- Дело
- Гражданско дело 406/2020
- Вид
- Решение № 260025
- Подписан
- 05.05.2021
- В сила
- 20.05.2021
- Състав
- ЖЕНЯ ТОНЧЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33, ал.1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал.1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р E Ш Е Н И Е
№
…. 05.05.2021г. гр.Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ГЪЛЪБОВО
I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар:
Мариана Пенева като разгледа докладваното от съдията Женя Иванова гр. дело № 406 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 9, ал.1 ЗПК.
В исковата молба ищецът „Райфайзенбанк България"
ЕАД, ЕИК *********, твърди, че се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 674/2015 г. по описа на Районен съд - Гълъбово, срещу П.Я.К., ЕГН **********, за следните суми: 6854.60 лева /шест хиляди осемстотин петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ - неизплатена част от главница по Договор за потребителски кредит от 01.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /15.12.2015 г./ до окончателното погасяване на задължението; 1258.36 лева /хиляда двеста петдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ - редовна лихва, начислена за периода от 15.04.2014 г. до 14.09.2015 г. включително; 571.69 лева /петстотин седемдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ - наказателна лихва, начислена за периода от 05.05.2014 г. до 13.12.2015 г. вкл.; 573.69 лева /петстотин седемдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/, съдебни разноски в заповедното производство, представляващи 173.69 лева държавна такса и 400.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът подал възражение, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Излага следните обстоятелства, на които основава вземанията си:
Бил сключен договор за потребителски кредит от
01.10.2013 г., между „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********, и П.Я.К., ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател от друга страна. На 07.03.2017 г. бил сключен конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) между Банката и „Макроадванс" АД, ЕИК *********, към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.11.2016 г. между същите страни, с който договор процесното вземане било прехвърлено на „Макроадванс“ АД.
По силата на горепосочения договор за кредит, сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и П.Я.К., ЕГН **********, Банката предоставила на ответника кредит в размер на 7161.70 лева /седем хиляди сто шестдесет и един лева и седемдесет стотинки/, предназначен за рефинансиране на кредит и за потребителски нужди. Срокът на издължаване на кредита бил определен на 05.10.2020 г.
Кредитополучателят преустановил плащането на дължимите месечни вноски. На съответното число на всеки месец в периода от месец май 2014 г. до месец август 2015 г. не били извършвани дължимите погасителни плащания, както било отразено в представеното по заповедното дело извлечение от счетоводните книги, което представлявало случай на неизпълнение, съгласно чл.
8.1. от договора за кредит. С оглед на забавата в плащането на дължимите суми по кредита, Банката, на основание чл. 9.1. от договора за кредит, начислила обезщетение за забава в размер на 24.5 % (двадесет и четири и пет десети процента) годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения, размер уговорен в чл. 4.6.
На основание чл. 9.2. от Договор за потребителски кредит от 01.10.2013 г. „Райфайзенбанк България“ ЕАД обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 15.09.2015 г. За обявената от страна на Банката предсрочна изискуемост длъжникът П.Я.К., ЕГН **********, бил уведомен при условията на чл. 45 от ГПК чрез уведомление, получено на постоянния му адрес лично.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът по делото П.Я.К., ЕГН **********, дължи на „Райфайзенбанк България“ ЕАД вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 01.10.2013 г., за следните суми:
6854.60 лева /шест хиляди осемстотин петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ - неизплатена част от главница по Договор за потребителски кредит от 01.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението /15.12.2015 г./ до окончателното погасяване на задължението;
1258.36 лева /хиляда двеста петдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ - редовна лихва, начислена за периода от 15.04.2014 г. до 14.09.2015 г. включително;
571.69 лева /петстотин седемдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ - наказателна лихва, начислена за периода от 05.05.2014 г. до 13.12.2015 г. включително.
Претендира разноските, както в заповедното производство, така и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П.Я.К., чрез процесуалния си представител Д.К., е подал писмен отговор, с който взема становище, че оспорва исковете и ги счита за неоснователни.
Изразява становище, че така подадената искова молба е допустима, но изцяло неоснователна. Същите били недължими от ответника, поради следните причини:
Не оспорва, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит от 01.10.2013 г.
Оспорва датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Твърди, че бил получил всички документи и книжа по образуваното изпълнително производство по описа на ЧСИ М.Димитрова едва през месец юли 2020 г., като към тази дата вече била изтекла погасителната петгодишна давност по отношение на вземанията за главница, лихва и наказателни неустойки по кредита.
Позовава се на чл.116, б.“в“ от ЗЗД и т.10 от TP №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /цитира решението/.
В конкретния случай бил изтекъл двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и предвид наличието на перемция изпълнителното производство се прекратявало автоматично по отношение на ответника. С оглед на това всякакви действия, извършени от ЧСИ след изтичането на този срок, не пораждали действие. Последното изпълнително действие по ИД № 87/ 2016 г. по описа на ЧСИ М. Димитрова било налагането на запор върху лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“, peг. № СТ 7160 СН, като това действие било извършено на 27.05.2016 г.
По същото изпълнително производство с изх. № 8382/
28.07.2020 г. била изпратена призовка за принудително изпълнение от вече взискателя „Макроадванс“ АД за извършване на опис и оценка на вещи в дома на ответника, като такъв опис не бил сторен и вещи не са били запорирани, а именно близо след около 4 /четири/ години след последното изпълнително действие /запор на лек автомобил/, като е следвало това изпълнително производство да бъде прекратено още в началото на 2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради бездействие от страна на взискателя по делото. С оглед на това всякакви действия, извършени от ЧСИ след изтичането на този срок, не пораждали действие.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
С молба по делото вх. № 260810/31.03.2021 г., конституираното трето лице – помагач на страната на ищеца „Макроадванс“АД, с която взема становище за основателност на предявените искове.
Излага съображения за неоснователност на възраженията на ответника, че кредитът не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем.
Твърди, че вземането не е погасено по давност, което се установявало от книжата по изпълнителното дело. Твърди, че вземането е надлежно цедирано и че длъжникът е уведомен за извършената целия.
Моли исковете да бъдат уважени изцяло.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира по делото становище, в което излага съображения за основателност на предявените искове.
В съдебно заседание третото лице - помагач на страната на ищеца също не изпраща представител, а депозира становище, с което заявява, че исковите са доказани по основание и размер и оспорва възражението за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, моли исковете да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 674/2015 г. по описа на Районен съд – Гълъбово съдът е издал в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу ответника П.Я.К. заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумите:
6854.60 лева /шест хиляди осемстотин петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ - неизплатена част от главница по Договор за потребителски кредит от 01.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /15.12.2015 г./ до окончателното погасяване на задължението; 1258.36 лева /хиляда двеста петдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ - редовна лихва, начислена за периода от 15.04.2014 г. до 14.09.2015 г. включително; 571.69 лева /петстотин седемдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ - наказателна лихва, начислена за периода от 05.05.2014 г. до 13.12.2015 г.; 573.69 лева /петстотин седемдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/ - съдебни разноски в заповедното производство, представляващи 173.69 лева - държавна такса и 400.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът подал възражение в срока по чл. 414 ‚ал. 2 ГПК, поради което заявителят, в изпълнение на указанията на заповедния съд, е предявил настоящите искове за установяване на вземанията му по заповедта.
Видно от Договор за потребителски кредит от 01.10.2013 г., сключен между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, като кредитор и П.Я.К., като кредитополучател, Банката е предоставила на ответника кредит в размер на 7161,70 лева, с краен срок на погасяване 05.10.2020 г., с уговорен редовен лихвен процент 14.5% за първата година, а след изтичането й редовна годишна лихва в размер на 6 – месечния SOFIBOR + 12.819 пункта (чл.4.1 и 4.2), с уговорена при забава в плащането наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта, като към датата на сключване на договора наказателната лихва е определена в размер на 24,5 % (чл.
4.6). В чл 11.1 от договора страните са уговорили още, че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение в продължение на 150 дни от падежа на задължението кредитът става автоматично изискуем. Приложен е погасителен план към договора.
С писмо от 04.08.2015г. Банката е уведомила ответника, че поради неплащане на дължими вноски по кредита за периода от 06.05.2014г. до 04.08.2015г., обявява кредитът за предсрочно изискуем, като видно от известие за доставяне (доставка срещу подпис) уведомлението е получено лично от К. на 15.09.2015г.
Видно от конкретен договор за цесия от 07.03.2017г., към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.11.2016г., сключени между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „Макроадванс“ АД и Приложение 1 А към конкретния договор, Банката е прехвърлила на „Макроадванс“ АД вземанията си към ответника, произтичащи от горепосочения договор за кредит. С пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършените цесия
(л.81). Представено е уведомление до ответника за извършената цесия, получено от него на 27.03.2017г. (л.86).
По делото са представени книжа от изпълнително дело
20168650400087 по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова (л.72-86), образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.12.2015г. по ч.гр.д. 674/2015г. на РС – Гълъбово срещу П.Я.К. – запорно съобщение от
20.10.2016 г., молба от „Макроадванс“АД от 10.10.2018г. за извършване на справки за трудови договори на длъжника и за налагане на запор на трудовото му възнаграждение, молба на „Макроадванс“АД от 04.05.2020 г. за извършване на опис на движимо имущество на длъжника, призовка за принудително изпълнение от 28.07.2020г.
От заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено, се установява, че по сметка на ответника Банката е превела сумата от 7161.70 лева на 01.10.2013 г. съгласно договора за кредит.
Разпечатката съдържа 58 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd7d2246-46e4-433f-a57b-f2a38db2a587