Решение № 2599 от 02.06.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 646/2025
- Вид
- Решение № 2599
- Подписан
- 02.06.2026
- В сила
- 03.07.2026
- Състав
- Стефан Желев
Цитирани разпоредби
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 284, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 94, т. 3 · Закон за здравето
- чл. 129, ал. 1 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 129, ал. 1 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 203 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 284, ал. 5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3, ал. 1 и ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 5, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
РЕШЕНИЕ
№ 2599
Пазарджик, 02.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
СТЕФАН ЖЕЛЕВ
При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА и с участието на прокурора ЕЛИЦА ЗДРАВКОВА МИНДАЧКИНА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20257150700646 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284 и следващите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по искова молба на И. П. С., находящ се в Затвора – Пазарджик, с която е предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с твърденията, че в периода от 22.12.2023 г. до 30.05.2024 г. са му причинени вреди в резултат на незаконосъобразно действие/бездействие на администрацията на Затвора – Пазарджик, изразяващо се в непредоставянето на медицинско обслужване, отказване на нормално лекарско лечение – не му били давани предписаните от кардиолог лекарства, което довело до притеснения за здравето му, уронване на достойнството му, унижаване пред другите затворници, лош сън. Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда, както и разноските по делото.
Така предявеният иск се поддържа от ищеца в проведените по делото съдебни заседания. Моли съда да уважи иска изцяло.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Р. Р., оспорва исковата претенция, като неоснователна и необоснована, и моли да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик взема становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от медицинската справка на директора на Медицинския център при Затвора – Пазарджик (л. 38-42), И. П. С. постъпва в затвора на 25.05.2021 г. след превеждането му от Затвора – София. При първоначалния преглед, лишеният от свобода е съобщил, че има личностово разстройство и хроничен хепатит „С“, като за терапия му били предписани Ксетанор, Конвулекс и Клонарекс. След получаване на медицинския му картон от Затвора – София е установено, че И. П. С. е употребявал хероин, два пъти е предозирал и е лежал в психиатрични заведения със съмнение за самоубийство, като през 2014 г. е бил приет в МБАЛНП „Св. Наум“ за опит за самоубийство с медикаменти, единият от които бил Ривотрил (аналог на Клонарекс). Според справката, въпреки оплакванията си ищецът не е посещавал медицинския център по собствена воля, а когато е посещаван, това е ставало по инициатива на администрацията на затвора. Обичайното му поведение било арогантно, отказвал назначените му терапии, а в периода на разпространението на COVID-19, нито веднъж не изявил желание да бъде ваксиниран.
Относно времето относимо към исковия период е посочено, че на 19.12.2023 г., около 14:00 часа, И. П. С. е заведен, за преглед в медицинския център от К.О. П., тъй като последния установил видими травматични увреди в областта на лицето. При прегледа ищеца обяснил, че паднал от тоалетната, при което се ударил в главата, гърба и крака, което довело до болки. Не е губил съзнание. Констатирано е добро общо състояние. С нормална походка и осанка. Установени са следните травматични увреждания: Значителен хематом в областта на ляво око, зачервяване на шията и болезненост в ляво бедро. Бил е попитан неколкократно дали е ударен от някого, но е поддържал становище, че става въпрос за битова злополука. Настоявал е да му се издаде бележка за качване на храната в спалното помещение, което му е отказано, поради запазената му подвижност. На 20.12.2023 г. е отказал да се качи на планиран конвой до гр. София, като е твърдял че го боли бедрото. По този повод бе заведен отново за преглед, но не били установени други изменения, освен вече известните. Продължавал да твърди, че е паднал в тоалетната. Настоявал да бъде отменен конвоя по здравословни причини, изтъквайки болката в бедрото. Последното му е отказано, поради липса на медицински показания. От подадени оплаквания до други институции, станало ясно, че при конвоирането му до София е пожелал и е бил преглеждан по този повод в МВР Болница, но за това ищецът не е съобщавал на затворническата администрация нито устно, нито документално.
В справката е посочено, че в началото на 2024 г. започнали да пристигат преписки от различни институции, във връзка с подавани от ищеца или неговата майка жалби, в които се споменавала Комплексна съдебномедицинска, психологична и психиатрична експертиза (КСМППЕ л. 43-54), с която медицинският център не разполагал. Тази експертиза е изготвена съгласно Протоколно определение от 21.12.2023 г. по НОХД 6793/2023 г. на Софийски градски съд по повод водено срещу ищеца наказателно производство. В тази експертиза са описани множество констатирани травматични увреждания: отоци, кръвонасядания и охлузвания по тялото на ищеца, контузия на лявото коляно и старо счупване на левия напречен израстък на трети поясен прешлен. На ищеца е назначена терапия както по отношение на психичния му статус, така и във връзка с констатираните травматични увреждания. Комплексната съдебномедицинска, психологична и психиатрична експертиза е изготвена на 05.01.2024 г., но за нея администрацията на затвора е узнала на 11.03.2024 г., когато е предоставена от ищеца, за да докаже, че има счупен прешлен и не може да изпълнява наказанията дежурство по хигиена.
По делото са събрани и гласни свидетелски показания чрез разпит на свидетелите С. Г. Р. и Н. Л. М., които съдът не кредитира. И двамата не са били очевидци на събитията по повод зададените им въпроси, а показанията им са косвени и по съществото си са преразказ на твърденията на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 и следващите от АПК. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения по чл. 3 от закона. Съгласно чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС искът се разглежда по реда на Глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Искът е предявен от активно легитимиран правен субект срещу надлежен ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, като юридическо лице към министъра на правосъдието, която е пасивно легитимирана да отговаря за вредите, които ищецът твърди, че е претърпял в резултат на условията, при които е бил поставен при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора – Пазарджик. Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 АПК, във връзка с чл. 284, ал. 1 и чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС.
Разгледан по същество, искът е неоснователен и недоказан, поради следните съображения:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се, наред с другото, в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 129, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, като предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода, а медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.
В конкретния случай се установи, че ищецът И. П. С. по собствено желание не е посещавал Медицинския център към Затвора – Пазарджик и не е оказал никакво съдействие, за да получи необходимите медицински грижи, съответстващи на медицинското му състояние. Едва когато са му наложени наказания по хигиената в затвора е предоставил данни относно назначеното му с КСМППЕ лечение. От представените по делото множество медицински документи е видно, че на ищеца са извършвани всякакви прегледи с оглед неговите оплаквания, тоест предоставя му се необходимото медицинско обслужване, но той многократно отказва да приеме предписаното му лечение, или да предприеме действия във връзка със здравословното си състояние. Това поведение е извън контрола на действията на служителите на администрацията на затвора. По отношение на поведението на ищеца следва да се отбележи и посоченото в КСМППЕ, че същия има фиксация върху здравословното си състояние, телесни и психични проблеми, както и доминиращи идеи за несправедливо и злонамерено от страна на кората, от които е зависим. Пак там е посочено, че дългогодишният опит с пенитециарни заведения у ищеца се е формирала личностова промяна, с изяви на кверулантно търсене на права. По данни от Уикипедия, кверулантът или лице с кверулантно поведение (от лат. querulus – оплакващ се) е лице, което обсесивно чувства себе си като жертва на неправда, най-вече поради малозначителни или напълно неоснователни събития или постъпки от страна на други хора. Това поведение намира потвърждение във всички жалби по настоящото дело, с които ищецът обжалва различни съдебни актове, постановени в хода на производството.
Също така се установи, че по отношение на травматичните увреждания описани в КСМППЕ ищецът е давал противоречиви сведения. Пред затворническата администрация е твърдял, че са следствие на битова злополука, а впоследствие по водено срещу него наказателно производство в Софийски градски съд, е почнал да твърди за нанесен му побой.
По отношение на твърденият на ищеца за счупен прешлен се установява, че не счупван на самия прешлен, а има прекъсване на левия напречен израстък, като резултатът от образното изследване по КСМППЕ сочи давност на фрактурата, тоест това е станало назад във времето и не е относимо към исковия период.
Предвид изложеното, съдът намира, че с поведението си ищецът сам не е съдействал за това да му се окаже нужната медицинска грижа, за което той е нормативно задължен съгласно чл. 94, т. 3 от Закона за здравето. Твърденията изложени в исковата молба, както и свидетелските показания не съответстват на събраните по делото писмени доказателства, от които е видно, че на ищеца е била осигурявана подходяща терапия, съобразно здравословното му състояние.
При тези данни се налага изводът за недоказаност и неоснователност на предявения иск, тъй като от събраните доказателства не се установи ищецът да е бил поставен в условия, нарушаващи правата му по чл. 3 от ЗИНЗС.
Не са налице действия/бездействия от страна на затворническата администрация по отношение на ищеца, а още по-малко такива, които да са довели до унизително или нечовешко отношение, по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, поради което съдът намира, че не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Доколкото не се установи незаконосъобразно действие/бездействие на затворническата администрация и не се доказа нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС не намира приложение в случая. По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от действието/бездействието на длъжностни лица от Затвора - Пазарджик по силата на безусловно необходимата връзка между тях.