Определение № 3290 от 24.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3290 гр. София, 24.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Касационно гражданско дело № 20258002101843 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. И. против решение № 315/12.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 431/2024 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.

Ответникът по касационната жалба я оспорва , с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С решението си в обжалваната част, съдът е приел, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ е основателен за сумата от 1317,26 лева, като е отменил решението на районен съд, с което искът е уважен за разликата над този размер за сумата от 7154,34 лева и го е отхвърлил за тази разлика, като неоснователен.

В останалата част решението не се обжалва.

Съдът е приел, че е извършена в открито съдебно заседание проведено на 31.10.2023 г. констатация на трудовата книжка на ищеца. Прието е, че по време на въпросното ОСЗ действително трудовата книжка е била представена в оригинал за сведение, като в протокола е записано, че съдът се е запознал със същата, след което я е върнал на процесуалния представител на страната. Липсва, обаче, информация по същество за вписванията в трудовата 1 книжка, установени от съда при извършената констатация. Единственото доказателство по делото, установяващо по категоричен начин оставането на настоящия въззиваем без работа в период след незаконното уволнение, е представеният с исковата молба заверен препис на трудовата книжка, видно от който към датата на депозиране на същата - 07.09.2023 г., не са налични вписвания в нея след датата на прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника. Посочцено е, че фактът на оставане без работа за исковия период е в доказателствена тежест на ищеца – настоящ въззиваем, и след като последният не е ангажирал доказателства в тази връзка за времето след 07.09.2023 г., то претенцията му за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се явява основателна за периода 04.08.2023 – 07.09.2023 г., а за този от 08.09.2023 г. до 04.02.2024 г. е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Сочи се процесуалноправен въпрос, следва ли съдът, след като се запознае в открито съдебно заседание с оригинал на трудовата книжка на ищец по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ и представеното копие от трудова книжка с исковата молба не се различава от представения оригинал, да опише в протокола от открито съдебно заседание констатациите си.

Така поставения въпрос е относим към спора, доколкото липсата на подобна констатация е довела съда до изводи относно основателността на предявения иск, то касационното обжалване следва да се допусне, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК – сочено от касатора.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 315/12.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 431/2024 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил в обжалваната част с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание 2 чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3